Ето какво научихме за шест месеца за COVID-19 – и какво все още не знаем

Учени от целия свят се състезават да разкрият мистерията около новия коронавирус. Снимка: Associated press 

 

Само преди шест месеца СЗО получи притеснително съобщение от длъжностните лица в здравеопазването на Китай. Мистериозна пневмония разболяла дузини хора в Ухан. Вирусът, който преминал от неизвестен животински приемник към хората, сега преобръща със зашеметяваща скорост животи по целия свят.

Въпреки че вирусолозите предупредиха отдавна за пандемичния потенциал на някои от коронавирусите, циркулиращи в прилепите в Китай, вирусът нанесе изненадващ удар, който учени и здравни работници все още се опитват да разберат и поставят под контрол. Атаката наруши всяко спокойствие, от ежедневни дейности до цели икономики, и превърна рутината – ходенето на училище, отиването на ресторант, излизането с приятели – в риск. Светът днес е едно много по-различно място от онзи момент, в който първите съобщения за странния вирус в Ухан (Китай), стигнаха до новините. 

Сега страните отварят отново врати, надявайки се, че държат вируса, наречен SARS-CoV-2, под контрол. Много от тях бързо стигнаха до заключението, че няма как да свалят гарда си. Ръководството в Пекин, например, наложи отново изолация до тринадесети юни на областта около пазар Xinfandi в отговор на струпване на COVID-19 случаи. След като Нова Зеландия изкорени вируса и вдигна мерките на осми юни, властта потвърди два нови случая на петнадесети юни у заразени пътуващи от Обединеното кралство. 


РЕКЛАМА:

***

Други страни изобщо не успяха да поставят пандемията под достатъчен контрол още от самото начало. Примерно, докато случаите на COVID-19 в някои части на Съединените щати намаляха, броят на заразените в пощадени през пролетта места, включае Тексас, Аризона и Флорида, сега достигна пикови величини. 

С безпрецедентни усилия да изучат вируса и неговото влияние учените се добраха до невероятно количество информация за невероятно кратко време и отхвърлиха някои ранни предположения. В началото здравните работници изказаха предположения относно това, как може да действа вирусът и как човек най-добре може да се предпази от него, базирано на предишен опит с двама от близките роднини на патогена – коронавируса на тежкия остър респираторен синдром  (severe acute respiratory syndrome coronavirus), или SARS-CoV, и коронавируса на близкоизточния респираторен синдром (Middle East respiratory syndrome coronavirus), или MERS-CoV. Но някои от тези първоначални предположения се оказаха грешни, а и все още има много неща, които учените трябва тепърва да открият. 

Снимка: pixabay

 

Каква разлика правят едни шест месеца. 

Ето поглед върху това, как знанията на учените относно вируса еволюираха за шестте месеца от неговото откритие.

Тогава: В първите дни на коронавируса управата в Китай информира, че не се предава лесно от човек на човек.

Сега: До двадесети януари стана ясно, че вирусът може да се предаде от един човек на друг, дори преди симптомите да са се появили, за разлика от SARS и MERS. Хора, които никога не са показали симптоми, също могат да предадат вируса на други. 

 

Тогава: Коронавирусите от типа на SARS и MERS атакуват дълбоко в белите дробове, така че новият коронавирус вероятно се разпространява от хора със симптоми, като например кашлица, или по време на медицински процедури от вида на интубиране.

Сега: В добавка към белодробните клетки, SARS-CoV-2 е способен да инфектира и клетките в носа, което може да обясни как някои хора могат да предадат вируса преди да са се почувствали зле. Говоренето или дишането може да бъде достатъчно, вирусът да бъде пренесен.

Тогава: Най-ранните признаци за боледуване са  температура, затруднено дишане или кашлица, изброи през януари Центърът за контрол и превенция на заболяванията в Съединените щати.

Сега: По-широк спектър от симптоми, като например умора, диария и болки в тялото, могат да предположат, че човек има COVID-19. Един от най-ясните знаци може да бъде загубата на вкус и мирис.

Тогава: Възрастни хора над 65 години са с най-висок риск да развият тежката форма на заболяването.

Сега: Възрастта все още е рисков фактор за тежки симптоми, но придружаващи хронични заболявания като високо кръвно налягане, наднормено тегло и диабет също увеличават риска. Расовите различия също попаднаха под светлината на прожекторите. В Съединените щати афроамериканците, коренните американци и латиноамериканците се разболяват по-често или имат по-високо ниво на смъртност от представителите на европеидната раса

Тогава: Децата до голяма степен са пощадени от болестта.

Сега : Това все още е вярно в сравнение с други възрастови групи, но учените все още не са сигурни защо. Въпреки това ниският риск не означава абсолютно никакъв риск. Някои деца могат да развият опасни възпаления заради COVID-19. 

Тогава: Заразеният човек ще предаде вируса средностатистически на двама до трима души.

Сега : Чрез социалното дистанциране и проследяването на контактите някои страни, сред които Китай, Южна Корея и Нова Зеландия, успяха да доведат нивото на зараза от трима на двама, та чак и под един. Но в някои региони, включително Индия, Латинска Америка и част от Съединените щати, хората все още могат да предадат вируса на повече от един човек. Без наличните здравни ограничителни мерки груповите събития ще доведат до струпване и заразявания.

Тогава : Около 4 процента от хората, чийто тест за коронавирус е позитивен, умират.

Сега : Нивата на смъртност варират в зависимост от направените тестове в различните страни. (Например, ако се тестват само хора, развили тежката форма на болестта, това ще надуе ръста на изходите с фатален край.) Да се установи ясно глобален ръст ще бъде възможно чак след края на пандемията. Въпреки това тестването на антителата е позволило на учените да предположат, че нивото на смъртност на заразата – измерване, което включва хора, които не са били тествани, вероятно защото са имали леки симптоми или са нямали никакви изобщо – е около 0.6 процента на някои места. 

Тогава : Според СЗО и  ЦКПЗ само болните трябва да носят маски.

Сега : Съгласно данните, показващи, че хората без симптоми също могат да пренасят болестта, сега и двете агенции съветват всички да носят маски на публични места. Ефективността на платнените маски беше поставена под въпрос отрано, но сегашни проучвания показват, че могат да предотвратят трансмисията на вируса – ако повечето хора ги носят. 

Тогава: Няма лечение за заразените и няма ваксина, която да попречи на разпространението на вируса.

Сега: След яростен натиск да се тестват вече съществуващи лекарства срещу новия коронавирус, някои се оказаха обещаващи, други отпаднаха в надпреварата. Ремдесивир може да ускори възстановяването на болните. Дексаметазон може да намали риска от фатален край. Лекарствата против малария хидроксихлорохин и хлорохин не показаха никаква полза за заразените. Разработват се повече от 150 ваксини, като 20 от тях вече се тестват върху хора.

Какво не знаем все още тогава? 

Шест месеца са невероятно кратко време, за да се събере толкова информация за подобно  нещо, колкото успяха да съберат учените за новия вирус. Но все още има много да се научи за него. Някои въпроси искат време, за да получат своя отговор. 

Например, все още не е ясно, защо новият вирус е по-заразен от неговите роднини SARS и MERS –  всеки един от тях инфектира по-малко от 10 000 души. Не се знае все още и колко често асимптоматични носители предават вируса. 

Някои учени продължават да тестват, как вирусът влиза и излиза от клетката и кой тип клетки може да инфектира, от белодробните до тези в червата. Други са в търсене на вида животно, от което вирусът е прескочил към хората, което може да помогне на научните работници да разберат как е направил скока и да насочи усилията към следене на тези животни за родствени коронавируси. 

Във връзка със самия вирус, учените все още не знаят на какво количество частици трябва да е бил изложен човек, за да се зарази и защо някои се разболяват тежко, а други – не. Някои пациенти, дори и от тези с по-леките симптоми, могат да имат дългосрочни проблеми със здравето, дори и след като се възстановят. И въпреки че възстановилите се изглежда изграждат антитела, които предпазват от повторно заразяване с вируса, само времето ще покаже колко дълго ще трае тази имунна защита. Отговорите на тези и на други въпроси са от съществено значение за хора, които възнамеряват безопасно да отворят отново бизнеси и училища. 

Нещото, което учените засега знаят със сигурност е, че коронавирусът няма да си отиде скоро, ако изобщо някога си отиде. Ще бъде нужен стаден имунитет, като поне две трети от населението имат изградена защита срещу вируса, дали защото са били заразени, или защото е открита ваксина, за да започнем най-накрая да ограничаваме пандемията. И двете цели засега са твърде далеч, въпреки че някои казват, че може да има ваксина до края на годината. Докато се отправяме към следващите шест месеца, научните работници ще продължат да събират още нова информация за вируса възможно най-бързо. И така спринтът се превръща в маратон.

 

Снимка: Associated press 

 

Как стигнахме за шест месеца от мистериозна болест до разрастваща се глобална пандемия

Началото на пандемията вероятно изглежда като отпреди цяла вечност. Ето някои от ключовите събития и открития оттогава:

 15-27-ми декември , 2019

Множество хора, които са били изложени на коронавируса в „мокрия пазар“ в Ухан, наречен Huanan Seafood Wholesale Market, са хоспитализирани с подобна на пневмония болест.

31-ви декември

Китайската управа информира СЗО за струпване на 41 случая на пневмония по неясни причини.

9-ти януари, 2020

СЗО обяви, че виновният зад случаите на пневмония е нов коронавирус. Генетичната му идентификация е обявена ден по-късно.

13-ти януари

Докладван е първият известен случай на коронавирус извън Китай – в Тайланд.

21-ви януари

Докладван е първият случай на COVID-19 в Съединените щати, човек от Сиатъл, наскоро завърнал се от Ухан.

22-ри януари

Факт е първата карантина, когато Китай затварят Ухан, като накрая се заразяват повече от 35 милиона жители.

24-ти януари

Докладвани са първите случаи на COVID-19 в Европа (Франция). Ретроспекция на Lancet проследява първото известно заразяване с COVID-19  до 1 декември.

30-ти януари

СЗО обявява избухването на вируса за криза в областта на общественото здраве.

4-ти февруари

Повече от 2 500 гости и 1000 души екипаж на борда на круизния кораб Diamond Princess са карантинирани на брега на Япония.

9-ти февруари

Нивото на смъртност на COVID-19 задминава това от избухването на 2002–03 SARS, което уби 774 души.

11-ти март

СЗО обявява избухването на вируса за пандемия.

16-ти март

В Съединените щати и Китай започват първите разработки на ваксина.

2-ри април

Глобалният брой документирани случаи минава 1 милион. 

3-ти април

За да се ограничи разпространението на COVID-19, ЦКПЗ препоръчва на публично място носът и устата да бъдат покрити.

28-ми април

Съединените щати стигат 1 милион регистрирани случая.

29-ти април

Антивирусният Ремдесивир е първото лекарство, за което откриват, че блокира коронавируса и ускорява възстановяването.

Май

Страните, включително Обединеното кралство, Съединените щати и Италия, започват да отпускат карантинните мерки.

16-ти юни

Стероидът дексаметазон е първото лекарство, за което откриват, че намалява риска от фатален край.

19-ти юни

Рекордно висок брой на COVID-19 случаи по целия свят – повече от 178 000 – са докладвани в един ден, принуждавайки директорът на СЗО генерал Tedros Adhanom Ghebreyesus да заяви, че пандемията е навлязла в „нова и опасна фаза“. Седмица по-късно светът удари нов дневен рекорд – 191 000 нови случая.

28-ми юни

Случаите на COVID-19 глобално надминават 10 милиона. Повече от половин милион хора по целия свят са загинали в следствие на болестта.

 

Източник: https://www.sciencenews.org

Превод: Мария Проданова


Европейска нощ на учените 2022 г.: