Търсене
Close this search box.

Какво можем да научим от книгата на Брайън Грийн „Тъканта на Космоса – пространство, време и текстура на реалността”?

Какво можем да научим от книгата на Брайън Грийн „Тъканта на Космоса – пространство, време и текстура на реалността”?

Какво можем да научим от книгата на Брайън Грийн „Тъканта на Космоса – пространство, време и текстура на реалността”?

Какво можем да научим от книгата на Брайън Грийн „Тъканта на Космоса – пространство, време и текстура на реалността”?


Направи дарение на училище!



***

{CD5958EB-2E73-4F27-9958-94E82809EB9E}Img100.jpg

 За автора:

 Брайън Грийн получава бакалавърска степен в университета „Харвард“, а докторска – в Оксфордския университет, където е стипендиант на фонд „Роудс“. Започва да преподава физика в университета „Корнел“ през 1990 г., получава професорско място през 1995 г., а от 1996 г. е професор по физика и математика в Колумбийския университет. Изнасял е популярни и научни лекции в над 25 държави. Високоуважаван е в научните среди заради множеството свои открития в теорията за суперструните, които разкриват нови перспективи в развитието на науката.

 За книгата:

 Пространството и времето завладяват въображението повече от всеки друг научен въпрос. И –  не напразно. Те изграждат сцената на реалността, самата тъкан на Космоса. Цялото ни съществуване – всичко, което правим, мислим и изпитваме – се случва в някаква област от пространството и в течение на някакъв интервал от време. И все пак, науката все още се мъчи да разбере какво всъщност представляват пространството и времето. Те реални физически обекти ли са, или са просто полезни идеи, измислени за улеснение? Ако са реални, то фундаментални ли са, или възникват от някакви по-основни съставни елементи? Какво значи пространството да бъде празно? Има ли времето начало? Притежава ли то стрела, летяща неумолимо от минало към бъдеще, както показва всекидневният ни опит? Можем ли да управляваме пространството и времето? Намира ли се Вселената в своето детство или вече е в зряла възраст? Как ще се развива тя в бъдеще? Ще има ли край нейният живот или – не?

 В тази книга авторът проследява научните търсения на отговори (или поне – на намеци за отговори) на основни въпроси за естеството на Вселената и описва на разбираем за неспециалистите език най-важните достижения на съвременната физика.


Разбери повече за БГ Наука:

***

 Грийн започва с ключовия въпрос: Каква е реалността? Или по-конкретно: Какво представлява пространство-времето? Той си поставя за цел да опише формирането на цялостната картина на действителността, рисувана от съвременната наука. В почти всяка глава на книгата авторът въвежда основните понятия и след това бавно се придвижва до „върха на планината”, който се оказва някакво научно откритие. Грийн се опитва да се улесни читателя си като му предлага прости аналогии, за да обясни смисъла на някоя сложна научна концепция, без да опростява теорията.

В предговора Грийн признава, че някои теории все още са твърде спорни. Той полага усилия за балансирано третиране на спорните теми. В крайна сметка, отбелязва, че трудолюбивият читател ще трябва да потърси допълнителни, по-пълни, обяснения, свързани с евентуални неясни моменти в основния текст.

 Част 1: Арена на реалността

Първата част на книгата се фокусира върху пространството и времето.

Глава първа е въведение за това какво следва по-нататък в книгата, като например – дискусиите в области на познанието като класическата физика, квантовата механика, космофизиката и космологията.

Втора глава, озаглавена „Вселената и кофата”, разглежда характеристиките на пространството. Грийн задава следния въпрос: „Космосът човешка абстракция ли е или е физическа реалност?“ Основната експериментална идея е чрез въртяща се кофа, пълна с вода, да се потърси кое създава силата, въртяща кофата (или Вселената!). Идеите на Исак Нютон, Ернст Мах и Готфрид Лайбниц по този мисловен експеримент са разгледани подробно.

Глава трета, озаглавена „Относителността и абсолютът”, разглежда проблематиката, свързана с пространство-времето (the spacetime). Въпросът сега е: „Пространство-времето само идея на Айнщайн л ие или е и физическа реалност?“ В тази глава, са разгледани общата теория на относителността (ОТО)и специалната теория на относителността (СТО). Разглежда се и тяхното значение за смисъла на пространство-времето.

В глава четвърта, „Заплитащият се Космос”, Грийн се фокусира върху това какво ще бъде „поведението” на предметите в една Вселена, където господстват квантови закони. Тази глава предоставя задълбочено изследване на квантовата механика, включително – и на концепциите за вероятностните вълни и моделите на интерференция (намеса), частичното въртене, експерименти с фотони и принципа на Хайзенберг за несигурността. Читателят ще бъде информиран за предизвикателствата, свързани с квантовата механика, формулирани от Алберт Айнщайн, Борис Подолски и Натан Розен.

 Част 2: Време и опит

Втората част разглежда Времето като едно много познато понятие, разбрана от много малка част от човечеството.

Глава пета, „Замръзналата река”, се занимава с въпроса: „Има ли времеви поток?“ Една от основните точки в тази глава се отнася за специалната теория на относителността. Наблюдателите се движат един спрямо друго, имат различни представи за това, което съществува в даден момент, и по този начин те имат различни представи за реалността. Изводът е, че времето не тече, тъй като всички неща съществуват едновременно по едно и също време. О, изненада!

В глава шеста, „Съдбата и стрелата”, авторът задава въпроса: „Притежава ли времето стрела, летяща неумолимо от минало към бъдеще, както показва всекидневният ни опит?” Читателят научава, че според законите на физиката, „стрелата” би могла да се движи и напред във времето, и назад във времето. Това учените наричат „време на обърнатата симетрия”. Една от основните теми на тази глава е ентропията. Обяснени са и някои парадокси. Кулминацията на главата е обяснението за връзката между ентропията и тежестта, както – и откровението, че началото на Вселената е било състояние на минимална ентропия.

В глави пета и шеста Времето е описано само от позицията на по-ранни етапи на развитие на науката.  

Глава седма, „Време и кванти”, разглежда природата на Времето в контекста на квантите. Вероятността играе важна роля в тази глава, тъй като е неизбежна част от квантовата механика. Интересни експерименти разкриват любопитни и шокиращи неща за Миналото. Други важен въпроси е проблемът за измерването на времето. И накрая тази глава внимателно разглежда въпроса за декохерентноста и отношението му към макрокосмоса.

 Част 3: Пространство-време и космология

Част трета разглежда макрокосмоса.

Глава осма, „Снежинки и пространство-време”, казва на читателя, че историята на Вселената е всъщност история на симетрията. Симетрията и нейното значение за космическата еволюция е фокусът на тази глава. Отново общата теория на относителността се разглежда във връзка с тъканта на пространство-времето. Космологията, симетрията и формата на пространството се срещат тук по уникален начин.

Глава девета, „Изпаряване на вакуума”, разглежда теорията за бозона на Хигс. Тази глава се фокусира върху критичните части от първата секундата след Големия взрив, когато Вселената започва да се разширява с огромна скорост. Променя ли се симетрията във Вселената?

Глава десета, „Разнищване на Големия взрив”, разглежда инфлационната теория. Общата теория на относителността и откриването на тъмната енергия (отблъскваща гравитацията), се вземат предвид, както – и космологичната константа. Някои проблеми, които възникват в резултат на стандартната теорията за Големия взрив, са посочени и са дадени нови отговори на стари въпроси. Разпространението на материята в целия космос се обсъжда, а после са разгледани обикновената материя, тъмната материя и тъмната енергия, съставляващи Вселената.

Глава единадесета продължава с темата за инфлацията, а посоката на движение на стрелата  на Времето тук се обсъжда отново. Разгледани са създаването на галактиките, сумата на енергията, необходима да хвърлят те своя „хайвер” във Вселената, и прооизхода на стрелата на Времето.

 Част 4: Произход и обединение

Четвъртата част разказва за новите теоретични аспекти на физиката, по-специално – в областта на специализация на автора.

Глава дванадесета, „Светът на струните”, разказва за структурата на материята на пространството според теорията на струните. Нови концепции се въвеждат, включително – дължината на Планк и времето на Планк. Тук се споменават и някои идеи от предишната книга на автора – „Елегантната Вселена”, които се преразглеждат. Читателят ще научите как теорията на струните запълва празнините между общата теория на относителността и квантовата механика.

Глава тринадесета, „Вселената на мозъка”, продължава да разнищва някои идеи от Глава дванадесета, по-специално – М-теорията, тоест – теорията за Мултивселената (или Мегавселената), от която е възникнала струнната теория. Тази глава разглежда времето и пространството през призмата на теорията за Mултивселената. Описани са прозренията на ред физици, сред които – Едуард Уотън и Пол Дирак. Авторът споменава и своите виждания по темата. Обърнато е внимание и на цикличния космологичен модел.

Част 5: Реалност и въображение

Част пета се занимава с много теоретични концепции, включително – с пътните пространството и времето.

Глава четиринадесета, озаглавена „Нагоре в небето и надолу в Земята”, разглежда различни експерименти, всързани с пространството и времето. Отново се споменават теорията на Хигс, теорията за супер-симетрията и струнната теория. Описват се планирани бъдещи експерименти, чрез които предстои да бъдат проверени много от описаните теоретични концепции, включително – съставните части на обикновената материя, на тъмната материя и на тъмната енергия, бозона на Хигс и допълнителните пространствени измерения.

Глава петнадесета, „Машини на времето и машини за телепортация”, се отнася за пътуването през времето и пространството и възможните начини за това. Отново се препъваме в квантовата механика, когато става дума за телепортация (преместване на хора и предмети в пространството). Разгледан е пъзелът на Времето и възможността за пътуване в миналото и в бъдещето. Разглеждат се и теориите, свързани с червеевите тунели.

Последната глава – Глава шестнадесета, „Бъдещето на една алюзия”, се фокусира върху черните дупки и връзката им с ентропията. Основната идея на тази глава е, че пространство-времето може и да не е основният Създател на Вселената.

Книгата „Тъканта на Космоса” е една от най-търсените книги във виртуалната книжарница „Amazon” – http://www.amazon.com/ .

Тази книга може да бъде намерена и в превод на български език. Потърсете я в българските виртуални книжарници!

Превел: Неделин Бояджиев

http://en.wikipedia.org/wiki/The_Fabric_of_the_Cosmos/

 

black-hole.jpg
Farscape_Wormhole_-_Animated.jpg

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.