Направи дарение на училище!

Интервю на Българска Наука с проф. д.и.н. Лизбет Любенова, директор на „Научен архив на Българската академия на науките“

Държа да поясня, че Научният архив на БАН е самостоятелно звено, той е отделно юридическо лице със собствена банкова сметка. Ние получаваме от централното управление само заплатите си, но всичко останало – поддръжката на архива, тонери, ксерокси, закупуване на техника, плащане на наеми за хранилища, консумативи и препарати всеки ден – всичко това са текущи разходи, които ние изкарваме сами.
Казвам го с голяма болка, защото на мен ми се иска архивът да бъде отворен, всеки да може да влезе, да копира без да заплаща. Вярно е, че при нас цените са умерени, не е като в Централния държавен архив, който се захранва директно от Министерския съвет и там всеки може влезе и да снима 20 архивни единици безплатно.

Сега, вярно е, че в Централния държавен архив има по-нови документи, докато при нас в Научния архив, който е създаден още със създаването на Българското книжовно дружество в Браила, има документи, които са много стари. Може би ще прозвучи шокиращо, но ние имаме един пергаментен лист от 11 век, което е изключително ценно. Ръкописната сбирка е много интересна, тя е дигитализирана частично за съжаление. И когато е трябвало фактически да се продължи този проект парите са спрели и сме стигнали до никъде. Иска ми се всичко да бъде онлайн, но това означава сървър. Може да си представите, че архивът дори няма собствен сървър и ние сме към сървъра на библиотеката. Който, може би ще прозвучи кощунствено на младите, но е 3 или 4 Gb. Една флашка е повече.
Така че сега работим в тази посока. Имаме обещание от фондация “Българска памет”, тя вече ни закупи сървър. Тъкмо щяхме да го пускаме в движение, но пандемията ни спря. За да може сбирките, които имаме и описите на фондовете да се качат на някакъв носител, трябва да имаме сървър. Доскоро нямахме и преди да дойде пандемията, фондация “Българска памет” в лицето на д-р Милен Врабевски, който много ни помага дотук, купиха сървър, но не можахме да го пуснем заради извънредното положение. 

Това е първата ни крачка – ние да започнем да сканираме самите описи на фондовете, да ги качим. За да може всеки от вкъщи да чете поне описите и да не идва чак до академията, защото много хора работят от провинцията и няма как да пътуват.

Разбери повече за БГ Наука:

***

А следващата амбиция е, разбира се, сбирките лека-полека да започнат да се дигитализират и да се качват онлайн. Но това е много амбициозна програма, която изисква много време, по простата причина, че ние имаме 70 кубически метра архив, а това е огромно нещо.
Проблемът е, че години наред не е работено в тази насока и моето желание е наистина да поставим началото. А след време, който дойде като следващ директор, лека-полека да разширява и да подобри тази програма.

Казахте че има качени 3 Gb вече, ние като външни читатели какво можем да видим или прочетем там в момента от вкъщи?

Ами има един много слаб сайт – нищо не може да се прочете като документи. Има и един много стар сайт, който не е много модерен и на него са качени само някои от описите. Да кажем само на Константин Иречек, който се търси по-често. Качихме тракийската сбирка, междувпрочем Научният архив на БАН притежава най-голямата колекция от документи за Тракия, за бежанците. Тъй като целият архив на Тракийския научен институт е предаден на БАН и години наред не беше обработен. 

Това може и да прозвучи наистина кощунствено, но аз заварвам и архива на братя Евлоги и Христо Георгиеви също недообработен. Представете си, той е предаден след Освобождението и досега не са намерени сили и средства това нещо поне да се опише.
Там има, особено на банкерската къща, огромни тефтери, счетоводни документи, между тях има и писма на съвременници, които не са извадени отделно и не са описани изобщо. Колеги, които някога са влизали и са ровили в този архив, твърдят че там има и писма на Христо Ботев. Не съм ги видяла и до ден днешен, но лека полека започваме да чоплим и да ровим, защото това са огромни тефтери, които изискват внимателно сканиране и ние трябва този архив наистина да го предложим на читателите.

Само като си представя, ако можеш да влезеш онлайн и да търсиш във всичко това по ключови думи, ще е наистина огромно богатство за всеки българин, независимо дали живее в България или в чужбина.

Ами сега за съжаление моят кадрови състав е много скромен – 20 души щабна бройка. Аз имам 7-8 човека, на които мога да разчитам, останалото е технически персонал, административен персонал… Парадоксът е, че и двамата портиери се числят към Научният архив на БАН, чистачи и т.н., което е баласт. Нямам нищо против тези хора и професиите им, но те не вършат никаква съществена работа за архива.
Но сега започвам нова политика – назначавам млади колеги, докторанти, постдокторанти, имам дори студенти, които много активно се включват в техническата работа и напоследък работим доста добре съвместно със Софийския университет. По една тяхна програма успяхме да вземем достатъчно широкообхватен скенер за големите тефтери на братя Евлоги и Христо Георгиеви, които не са стандартни и са по-големи от формат А4, така че с обикновена техника не могат да бъдат сканирани. Така че благодаря на колегите от СУ, които разбраха за какво става дума и започваме най-активно да работим сега, когато дай боже отмине всичко това.
От друга страна ние самите, особено младите хора, са много вдъхновени, защото започваме една документална поредица. Ние самите ги издаваме – документи, които са много важни. Започнахме с Том І – дигитални колекции на Научния архив и сканирахме абсолютно всичко, което имаме от фонда на Иван Евстатиев Гешов. Може и да ви се стори странно, но той е най-дългогодишният председател на БАН, 26 години е управлявал, изплатил е всички дългове на академията.
Нашата цел беше, като първа стъпка да направим това издание и да покажем ние какво сме съхранили, ако колегите се отзоват и предоставят техните материали, да сглобим трите части за да имаме един пълен обем на архивното богатство на Ив. Ев. Гешов.

И аз не искам да обидя някого, но толкова години кой е спал и защо тези неща не са били свършени досега?

Прав си – “спал” е точната дума за съжаление. Но хората се обезсърчават. Няма какво да си говорим – младите идват, заплатата е 610 лв, сега я вдигнаха, аз я заварих на 580 лв. Ами при тези заплати човек не може да храни семейство. Хората стоят там, те са в буквалния смисъл на думата дарители, защото си даряват труда и въпреки това работят много ентусиазирано.
Ние сега започваме извън дигиталната колекция, която издаваме. Започваме и документални сборници и първите ни усилия ще бъдат насочени точно към Тракийската сбирка. Тъй като много се шуми – бежанците, репарациите, това което не ни е дадено, но дефакто много малко от тези материали са извадени на бял свят. Ние сега подготвяме в момента в домашни условия, заснели сме каквото трябва, разпределили сме го на хората и те вкъщи преписват документи със спомени на съвременници, които са наследници на самите бежанци или са били много млади, когато са избягали с техните родители. Те описват това, което те са видели и сега работим в тази насока. 

Опитахме се да активираме и международни контакти. Миналата година подписахме договор за сътрудничество с “Матица Черногорска”, тъй като парадоксът е, че в нашият архив се пази Цетинския псалтир от 15 век, какъвто не е запазен нито един екземпляр в Черна гора. Може би тук трябва да поясним, че когато България пада под османска власт, черногорският княз Джорджевич купува от Виена кирилски букви, пренася ги в манастира в Цетине и там създава така наречената щампарница с кирилски букви и започва да печати богослужебни книги, за да може да захранва храмовете по целите Балкани. Което е едно изключително високо признание за високото положение, което е имала Търновската книжовна школа по това време. Това нещо ще бъде издадено в съвместно издание, ние вече го дигитализирахме много прецизно, обработихме го на фотошоп, изпратихме в Черна гора копията, за да можем да направим съвместно издание на този Цетински псалтир. Той наистина е много красив сам по себе си и за черногорците е изключително важен, тъй като в тяхната страна няма нито едно копие.

Живот и здраве като го издадем, ние сме планирали още няколко тома, ще направим представяне, ще ви поканим за да ни популяризирате, защото без реклама не може.

Да, науката заслужава реклама и финансиране…

Ами ако искат да стимулират науката, да махнат ДДС-то на книгите. Най-малкото това. Тъй като това е болезнен въпрос, който ние коментираме от години. Ето ние работим, трудим се, разчитаме много тежки ръкописи, като имайте предвид, че тази хартия е пълна с микотични гъбички. Това е другото, че уврежда здравето на хората. Но въпреки всичко снимаме, за да сме по-далече и да не се налага постоянно да пипаме ръкописа, снимаме, разчитаме, качваме и правим сборници. Но всичко това изисква финансиране, защото трябва да има краен продукт в крайна сметка. Не е само до това да го направиш, но и да имаш средствата да го издадеш. Разчитаме основно на средства от спонсори. Казвам го с голяма болка, тъй като издателската ни политика в случая е много слаба. Библиотеките някакси са на преден план, а архива е оставен на самоиздръжка и без особено внимание. Да не говорим, че и материалната база слаба. Като минавате покрай централната сграда на БАН, само погледнете през прозорците – там са архивите и при първия дъжд всичко се излива вътре. Имаме два влагоуловителя, които местим по всички хранилища, но така не се съхранява културно богатство.
А това е културно богатство. Като започнем от 11 век, откогато е първият ръкопис, който е пергамент фактически, написан и на кирилица и на глаголица едновременно. Това доказва, че глаголицата не е отмряла и през 11 век са продължавали да пишат паралелно и на двете азбуки. А когато имаш документ и боговете мълчат, защото документът говори сам по себе си.

Ние в момента събираме архивите на 70 научни института и лаборатории на БАН, които в момента са долу. Така че диапазонът е огромен – от 11 век до днес ние съхраняваме огромна документация.

Освен това много хора погрешно си мислят, че академичният архив е такъв, той се отнася само до академиците и член-кореспондентите. Не, напротив – всеки български гражданин може да дойде и да дари архив на баба си или дядо си, семейни архиви, снимки, ръкописи, каквото пожелае. Отваря му се собствен фонд и това нещо се съхранява завинаги. Ето сега например имаме дарение, един фонд, който е румънски, тоест на българи, които са били в румънската част на Добруджа и съдържат снимки и документи за румънските зверства от там, предоставени ни от техните наследници. Пандемията прекъсва качването на този фонд, но живот и здраве ще го дигитализираме и ще го пуснем в обръщение. Всеки е добре дошъл.

Да, надяваме се всеки, който има семеен архив от дядо си, от прадядо си да го сподели, това нещо да бъде дигитализирано и все повече хора да го четат.

Ами много колекционери имат уникати, които никога не показват. Ние направихме миналата година първата колекционерска изложба на инженер Мъндев и показахме негови колекции, частично разбира се, каквото има. Показахме възрожденски снимки, които никога не са били публикувани.
Хората не осъзнават колко ценни могат да бъдат старите семейни снимки. Например аз казах на мои студенти, които бяха на студентски практики в Малко Търново, да снимат абсолютно всичко каквото видят. На снимка от 30-те години от село Заберган, например се виждат надградени дъски на вратата на общината изобразяващи знака на рода Дуло. Аз до ден днешен нямам обяснение за това. Понякога човек така попада на уникални неща, за които в повечето случаи нямаш отговор.

Сега подготвяме един ръкопис, аз мисля, че тези неща са интересни – “История на Лозенград по спомени на съвременници”. И те например казват, че Лозенград е бил разделен на няколко български махали, като най-горната част на платото отгоре е имало кула, която турците са разрушили. Българите, живеещи там се различавали изключително много по външен вид от българите в останалите три български махали и са имали кукерски обичаи. Така че четенето на документите понякога подсказват много неща свързани с народопсихологията и историята на хората с тези устойчиви корени, които ние имаме още от времето на прабългарите.

Сега на ход са дневниците на генерал Константин Жостов, които живот и здраве ще ги пуснем може би до края на лятото на пазара. Те сами по себе си също са уникални, писани са на фронта, не са поправяни, тъй като ген. Жостов умира в разгара на войната през 1916 г., той не доживява Ньойския мирен договор. И той ги е писал буквално от първа ръка всеки ден на самия фронт, така че тук няма физиране – това не ми харесва, онова се е променило. С един мой някогашен студент – Кирил Алексиев, който в момента е директор на Регионалния исторически музей в Благоевград, се хванахме и разчетохме дневниците, направихме бележки, преводи – каквото е необходимо. Вече са под печат и живот и здраве ще ги издадем тази година. Те наистина са първостепенен извор за българската военна история.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!