Какво се крие в архивите на БАН? – от брой 130

Интервю на Българска Наука с проф. д.и.н. Лизбет Любенова, директор на „Научен архив на Българската академия на науките“

 

Държа да поясня, че Научният архив на БАН е самостоятелно звено, той е отделно юридическо лице със собствена банкова сметка. Ние получаваме от централното управление само заплатите си, но всичко останало – поддръжката на архива, тонери, ксерокси, закупуване на техника, плащане на наеми за хранилища, консумативи и препарати всеки ден – всичко това са текущи разходи, които ние изкарваме сами.
Казвам го с голяма болка, защото на мен ми се иска архивът да бъде отворен, всеки да може да влезе, да копира без да заплаща. Вярно е, че при нас цените са умерени, не е като в Централния държавен архив, който се захранва директно от Министерския съвет и там всеки може влезе и да снима 20 архивни единици безплатно.

Сега, вярно е, че в Централния държавен архив има по-нови документи, докато при нас в Научния архив, който е създаден още със създаването на Българското книжовно дружество в Браила, има документи, които са много стари. Може би ще прозвучи шокиращо, но ние имаме един пергаментен лист от 11 век, което е изключително ценно. Ръкописната сбирка е много интересна, тя е дигитализирана частично за съжаление. И когато е трябвало фактически да се продължи този проект парите са спрели и сме стигнали до никъде. Иска ми се всичко да бъде онлайн, но това означава сървър. Може да си представите, че архивът дори няма собствен сървър и ние сме към сървъра на библиотеката. Който, може би ще прозвучи кощунствено на младите, но е 3 или 4 Gb. Една флашка е повече.
Така че сега работим в тази посока. Имаме обещание от фондация “Българска памет”, тя вече ни закупи сървър. Тъкмо щяхме да го пускаме в движение, но пандемията ни спря. За да може сбирките, които имаме и описите на фондовете да се качат на някакъв носител, трябва да имаме сървър. Доскоро нямахме и преди да дойде пандемията, фондация “Българска памет” в лицето на д-р Милен Врабевски, който много ни помага дотук, купиха сървър, но не можахме да го пуснем заради извънредното положение. 

Това е първата ни крачка – ние да започнем да сканираме самите описи на фондовете, да ги качим. За да може всеки от вкъщи да чете поне описите и да не идва чак до академията, защото много хора работят от провинцията и няма как да пътуват.

 


РЕКЛАМА:

***

Цялата статия е в брой 130 на списание “Българска Наука” >>
Вижте всички статии от броя:

20 статии в брой 130 – вижте ги:

(отвори ДЕМО – първите 30 стр. )

 

Корица на брой 130

СЪДЪРЖАНИЕ: 

  • Какво се крие в архивите на БАН?
  • Интервю с д-р Неделчо Иванов, Университетска болница „Александровска“
  • Д-р Антоан Тонев (директор на СМГ) – Наистина “Съединението прави силата”
  • Разговаряме с ректора на ТУ-Габрово проф. д-р инж. Илия Железаров
  • Какво представляват подземните води?
  • Как водата може да осигури достъпна енергия от възобновяеми източници
  • TRAPPIST-1 и седемте планети
  • Великият дебат или как Вселената „се разшири”
  • Земната мантия, а не земното ядро, може да е генерирала ранното магнитно поле на планетата
  • Най-древната човешка ДНК е открита в 800 000 годишен зъб на канибал
  • Ендогенните ретровируси – проклятие или благословия
  • Учени установиха, че грипните ваксини могат да бъдат използвани и като оръжие срещу рака
  • Прилепите са основен източник на човешки вируси, но самите те не са важни
  • Могат ли текстилните маски да възпрепятстват разпространението на коронавируса
  • Нови клинични данни потвърждават хипотеза на учени от БАН за ролята на инфламазомата NLRP3 в патогенезата на усложненията при COVID-19
  • Учени отчитат, че социалните умения започват да намаляват около 40-те
  • Либерализъм и епидемии
  • За саможертвата на героите и въстанието на обречените
  • Втората Ботйова чета – от възторга до отчаянието

Вземи само този брой в PDF >>


Европейска нощ на учените 2022 г.: