Стотици диви кучета живеят край електроцентралата в Чернобил и в околностите. Многогодишен проект в Украйна има за цел да разкрие здравните ефекти от хроничното излагане на радиация.
В ранните часове на 26 април 1986 г. две експлозии разтърсват атомната електроцентрала близо до украинския град Чернобил (тогава част от Съветския съюз). Аварията в четвърти реактор изхвърли радиоактивен материал във въздуха, което накара съветските власти да евакуират хиляди хора от околността. Домовете бяха изоставени и в много случаи и домашните любимци в тях.
В дните след инцидента екипи за реагиране издирваха изоставени и бездомни кучета с цел да ги убият, за да спрат разпространението на радиоактивността. Все пак някои изглежда са оцелели.
В първото генетично изследване на всеки голям бозайник в района около Чернобил, ДНК, събрана от диви кучета, живеещи близо до електроцентралата днес, разкрива, че те са потомци на кучета, които или са присъствали по време на аварията, или са се заселили в района малко след това. Проучването, публикувано на 3 март в Science Advances, е първа стъпка в по-голям проект, целящ да определи как кучетата са се приспособили да оцеляват на едно от най-радиоактивните места на Земята. Изследователите се надяват да използват получените знания, за да разберат по-добре ефектите от дългосрочното излагане на радиация върху човешката генетика и здраве.
„Имаме толкова много да научим от тези животни“, казва Илейн Острандър, генетик в Националния здравен институт на САЩ в Бетесда, Мериленд, и съавтор на изследването. „Това е “златна възможност” да разберем какво се случва, когато поколения големи бозайници живеят в подобна среда.“
Последиците
Според Световната здравна организация (СЗО), непосредствените последици от аварията в Чернобил са очевидни: около 30 души, които са работили в електроцентралата, както и пожарникарите, които са присъствали след бедствието, са починали от радиационно отравяне в рамките на няколко месеца след катастрофата; а в околните райони боровете са изсъхнали и много видове насекоми са изчезнали, неспособни да оцелеят в радиоактивната почва.
Това, което е по-малко ясно, е как ниските нива на радиоактивен материал от бедствието и до днес засягат растенията и животните около Чернобил. Няколко проучвания съобщават за необичайно високи нива на генетични мутации при селска лястовица и плодовите мушици (виненки) в близост до реактора, който сега е “погребан” под саркофаг от стомана и бетон.
“Въпреки това, ефектите върху здравето от ниските нива на радиация все още се обсъждат горещо. Това има значение, защото хората рискуват да бъдат изложени на ниски нива радиация във всякакъв контекст, включително чрез медицински сканирания или по време на работа в атомни електроцентрали”- казва Дейвид Бренер, радиационен биофизик в Колумбийския университет в Ню Йорк, който не е участвал в изследването. „Наистина е трудно да се оценят ефектите, но е много важно да го направим.“, добавя той.
Това беше мотивиращ фактор за съавтора Тимъти Мусо – еволюционен еколог от Университета на Южна Каролина в Колумбия. През 2017 г. Мусо се присъединява към доброволческа мисия за предоставяне на ветеринарни грижи на стотиците бездомни кучета, живеещи в Забранената зона (зона от 2600 кв. км. около електроцентралата, до която украинските власти ограничават достъпа от съображения за безопасност).
В продължение на три години експедиции до района, Мусо и колегите му събраха кръвни проби от около 300 кучета, живеещи в електроцентралата и около изоставения град Чернобил, след като доброволци упоиха животните с упойващи стрелички.
ДНК анализът на кучетата показа, че те не са новодошли в района. Чрез сравняване на генетичните профили на кучетата с тези на други бездомни кучета в Източна Европа, екипът установи, че кучетата в близост до електроцентралата – някои от тях са овчарски породи – са били изолирани от други популации кучета с десетилетия. Изследователите научиха, че въпреки опасенията на Съветския съюз през 80-те години на миналия век, че кучетата ще мигрират и ще разпространят радиоактивен материал, повечето от тези животни не са се преместили далеч – тези, които живеят най-близо до електроцентралата, са генетично различни от техните роднини, живеещи само на няколко километра далеч.
Радиоактивно наследство
Продължителното присъствие на кучетата в района показва, че те са успели да оцелеят и дори да се размножават, докато са живели близо до реактора, „което е забележително“, казва Острандър. Аварията от 1986 г. излага смъртоносния радиоактивен изотоп цезий-137 на нива 10 до 400 пъти по-висока близо до електроцентралата, отколкото в град Чернобил, който е само на 15 километра.
“ДНК пробите на кучетата „са невероятно ценни“, защото те са склонни да споделят почти еднакви пространства и диета като хората” – казва Острандър. „Никога не сме имали възможност да извършим тази работа в животно, което отразява нас, както и кучетата.“
“Но да се разбере кои генетични промени в кучетата са причинени от радиация и кои са причинени от други фактори – като размножаване със себеподобни или нерадиоактивни замърсители – няма да е лесно” – предупреждава Бренер. Екипът признава тези предизвикателства, но изследователите твърдят, че техните подробни познания за произхода на тези кучета, както и знанията за нивата на радиация, на които различни кучета са били изложени в исторически план, „осигурява идеална група за фокус за нашите бъдещи проучвания“.
Междувременно Мусо планира друга експедиция за вземане на проби през юни. Продължаващата война в Украйна не е спряла изследванията на групата, но с по-малко туристи, които посещават и оставят остатъци от храна, кучетата в Чернобил се борят да оцелеят. Затова екипът работи с неправителствена организация, за да осигури храна на бездомните кучета от Чернобил, като защити тяхното радиоактивно наследство в предстоящите трудни времена.
Превод: Дейвид Георгиев
Източник: https://www.nature.com/articles/d41586-023-00629-6
