Все още имаме ограничени научни познания за това как животните изпитват болка и дали всички те изпитват.
Какво ли е да си пчела? Или паяк? Ракът изпитва ли удоволствие или болка? Поведението и науката за хуманното отношение се развиха значително през последните 20 години, но все още има огромно празно петно в познанията ни за това как в действителност се чувстват животните и дали всъщност всички те го правят.
„Мисля, че това е едно от големите предизвикателства пред науката и философията през 21 век“, казва д-р Джонатан Бърч, философ на науката в Лондонското училище за икономика и политически науки във Великобритания. „Това просто не е нещо, за което можем да мислим като за наука, както обикновено… имаме нужда от нови начини за разбиране на чувствителността.“
Въпреки че сега е общоприето, че много други бозайници имат някаква чувствителност – или субективно преживяване на света и собствените си тела – все още има огромни пропуски в нашите знания. Нещата стават все по-размити колкото повече се отдалечаваме еволюционно от хората, толкова повече и съответните животни могат да имат далеч по-различни мозъчни и нервни системи от нас.
„Доказателствата от други примати са оказали голямо влияние върху науката за човешкото съзнание, но има тенденция да се заобикалят небозайниците“, казва д-р Бърч. „Сега именно небозайниците са източник на много дискусии напоследък.“
През 2010 г. главоногите мекотели – група животни, обхващаща октоподите, калмарите и сепиите, бяха включени заедно с гръбначните в директивата на ЕС за защита на животните, използвани за научни цели. Това доведе до по-нататъшен дебат за естеството на чувствителността и при другите групи животни, като ракообразни, риби и насекоми. Това е въпрос, който може да бъде от решаващо значение за опазването и етичния статус на организмите в законодателството за хуманно отношение към животните, тъй като чувствителността и болката могат да бъдат ключови критерии за защита на дадени видове.
„Когато се отдалечавате еволюционно от хората, мозъчната организация става все по-различна“, казва д-р Бърч. “Когато гледате същество като октопод например, то е нещо съвсем различно, така че този източник на доказателства вече не е там, където го търсите.”
Докато някои изследователи подкрепят идеята, че същества като насекомите имат съзнание, други ги възприемат като „естествени зомбита“, които подобно на роботите, могат да бъдат когнитивно усъвършенствани, но нямат съзнателни преживявания. Съществуват и ограничени познания и противоречия относно чувствата за болка при животните, като д-р Бърч обяснява, че някои реакции на привидно болезнени събития могат да бъдат неосъзнати рефлекси.
„Затруднението по този въпрос идва от там, че имаме толкова много теории за това какво всъщност е съзнателното преживяване, но нямаме нищо, което да е дори близо до споразумение“, казва той. “Имаме някои теории, които предполагат, че всяко живо същество би имало тези преживявания до известна степен и други теории, които предполагат, че само хората могат да ги имат.”
Нов начин на мислене
Въпреки че д-р Бърч признава, че винаги ще има пречка за истинското ни вникване в главите на животните, той е оптимист, че все пак можем да разберем много повече отколкото знаем сега. Той вярва, че е необходим нов начин на мислене, който да преодолее границата между философия и наука, като обгърне еволюционната биология, психологията, неврологията, физиологията и науката за хуманно отношение към животните.
В този смисъл проектът ASENT, който той ръководи, има за цел да разработи концептуална рамка за разбиране на чувствителността на животните, с опит да включи такива изследвания в масовия поток като строга научна дисциплина.
Освен изследване и прилагане на научна и философска литература и теории през следващите четири години, ASENT планира да тества чувствителността при пчелите. Д-р Бърч казва, че те са изключително подходящи за изучаване в тази област, тъй като са сложни безгръбначни със сложни социални мрежи, като същевременно са много по-лесни за експериментално изследване от животни като главоногите да кажем.
„Пчелите са чудесна отправна точка, ако търсите доказателства за съзнателен опит в тези спорни случаи“, казва той. “Те са когнитивно усъвършенствани и много добри ученици, така че има смисъл да се запитаме дали те могат да възприемат такива форми на обучение, каквито на нас ни изглеждат свързани със съзнанието?“
Точният характер на тестовете все още не е решен на фона на закъсненията, свързани с Covid, но някои от тях ще включват изследване на реакциите на пчелите спрямо мигащи светодиодни сигнали, с цел да се съпоставят визуалните стимули с видовете сензорни реакции, каквито досега са били свързвани само с човешкото съзнание.
Една такава форма на асоциативно обучение е обуславянето на следи, при което два стимула са разделени от времева пролука – като например шум, последван секунда по-късно от въздушен полъх към окото. Д-р Бърч обяснява, че хората са в състояние да схванат асоциация, показана им чрез мигане в правилната посока, когато са съзнателно осведомени за стимулите и времевата разлика. Ако едновременно с това им бъде дадена разсейваща задача, те не могат да направят това.
„Да научим за времето по този начин изглежда наистина трудно“, казва д-р Бърч. „Това е усъвършенствана форма на обучение, която у нас изглежда се улеснява от съзнателната осведоменост.“
Други тестове, които могат да предполагат съзнателност са бързото обратно обучение – включваща способността да се схване връзката между два стимула и след това обратното, когато е обърната – и кросмодално обучение, включващо асоциации, свързани със сетивата като звуци и миризми.
Комплекс от такива тестове върху пчели ще бъде използван за търсене на доказателства за степента, до която цял набор от способности е свързан със съзнателния опит. Това може да проправи пътя за проучване дали тези модели на учене се възпроизвеждат при други животни и дали развитието на една способност ги прави по-склонни да развиват и другите.
Д-р Бърч се надява, че проектът ще помогне да се изгради строга методологична рамка за оценка на профилите на съзнанието на отделните видове, вместо да се класифицират животните по праволинейно плъзгаща се скала.
„Опитваме се да мислим за чувствителността възможно най-широко и да признаем, че чувствата на животните може наистина да не се вписват в категориите, които използваме, за да опишем собствените си чувства“, казва още той.
Хуманно отношение към животните
Част от проекта ASCENT е свързана и с работа с благотворителни организации за хуманно отношение към животните, като британското Кралско дружество за превенция на жестокостта към животните (RSPCA).
Д-р Пени Хокинс, ръководител на отдела Animals in Science на RSPCA, приветства нарастващия фокус върху чувствителността, като казва, че една стабилната рамка на съзнанието би дала много по-добра основа за защита на хуманното отношение към животните.
“По-рано мненията бяха доста поляризирани, смяташе се, че или имате пълно човешко съзнание и чувствителност, или сте някакъв безмозъчен автомат – като включена или изключена светлина. Сега това започва да се разглежда по-скоро с подход на димер превключвател с плъзгаща се скала.“
Тя казва, че трябва да се извърви дълъг път и че да бъдеш считан за съзнателен не е „златен билет“ за по-добро лечение, тъй като все още може да не си приоритетен в зависимост от различните политически и икономически съображения. А създаването на законодателство, което да го урежда, ще бъде сложно, но тя смята, че именно това прави още по-важно събирането на солидни доказателства по въпроса.
Професор Доналд Брум, почетен изследовател по ветеринарна медицина и хуманно отношение към животните от университета в Кеймбридж (Великобритания), който не участва в проекта ASENT, подчертава, че не бива да забравяме, че ние като хора сме и животни, така че ако имаме по-широк фокус върху цялото животинско царство ще намерим път към това да научим повече и за себе си.
“На всичкото отгоре ние имаме етапи в собствения си живот, когато сме по-малко съзнателни – отбелязва проф. Брум – например преди раждането или в случаи на деменция. Това обаче не пречи нашите нужди да бъдат взети предвид през това време, така че същото би трябвало да важи и за други видове. Така че трябва да се знае повече и за мозъците, различни от нашия.”
„Предразсъдъците са, че за да има един вид някакви познавателни способности, той трябва да бъде подобен на човека и с мозък като човешкия. Например наличието на малък мозък не означава непременно намалена когнитивна способност, което е подкрепено от усъвършенстваните способности на скачащи паяци, мравки, домашни мухи, малки калмари, лъчеперки и колибрита”
“Колибритата очевидно имат малък мозък, но ако се вгледате по-внимателно в някое от тях, можете да видите, че то идва и ви поглежда, оценява ви доста бързо и решава, че сте твърде бавен, за да причините някакви негативни последици, затова продължава спокойно нататък със своето занимание”.
Натрупване на доказателства
Проф. Брум посочва значението на натрупването на повече доказателства за чувствителността при животни като пчелите, предвид сериозните заплахи, с които се сблъскват те в момента, и дебатите относно използването на пестициди от сорта на неоникотиноиди. Той посочва, че също така е по-лесно да се направи мониторинг на мозъка при движещи се животни.
„Не е важно само да се знае дали животните са съзнателни, но и какви по-точно интереси имат“, добавя д-р Сузана Монсо, философ, работещ върху ума и етиката на животните в Университета по ветеринарна медицина във Виена, Австрия.
“Знанието, че едно животно е съзнателно, ви казва само, че то има някакви морални съображения. Познаването на интересите, които има едно животно, ви казва много повече за това какъв вид отношение се изисква за него“ – казва тя.
Според нея това е особено важно при животни, засегнати от човешката дейност, като селскостопански животни и знанието за това при пчелите и другите насекоми може да придобие все по-голямо значение, ако те станат по-широко разглеждани при взимането на решения за глобалните хранителни кризи.
„Предвид огромния брой, който би бил включен в земеделието в достатъчно голям мащаб, за да замести други източници на месо, има и потенциално гигантски социални разходи, които трябва да бъдат взети под внимание“, казва д-р Монсо.
Източник: horizon-magazine.eu
Превод: Радослав Тодоров
