Какво ако не беше Коперник?

 

Изготвил: Цветомира Димитрова Бекриева
Специалност: Астрономия и популяризация на астрономията, СУ

Какво ако днес не бяхте отишли на работа? Щяхте да си изкарате деня си в почивка или, както в моя случай, в довършване на новогодишния ми маратон на филмите „Хари Потър”. Дотук добре, но утре щеше да се наложи да давате обяснения и да наваксвате в работата, за да хванете сроковете. Защо – защото няма кой да свърши Вашата работа освен Вас самия.

В света на науката обаче не е точно така. Интелектуалната еволюция на човешката раса ни кара да търсим непознатото, да разглеждаме света и да си вадим изводи за него. Нашата напредничава същност не се дължи на индивидуални характеристики на определени индивиди, различни от всички останали, а на колективната ни жажда да опознаем света, който ни заобикаля.

Нека поставим тази хипотеза на тест и се върнем около милион години назад в една студена пещера в Южна Африка. Вечер е, а ние седим на завет с още няколко наши събратя. Хвърлили сме око на един сочен мамут за вечеря и точим нови оръжия. За целта заостряме един камък с помощта на друг. Изведнъж обаче се случва нещо необичайно в ръцете на седящия до мен – нещо проблясва в тъмнината и осветява пещерата. Споглеждаме се въпросително. Той повтаря движението си и отново нещо светещо изскача между камъните. С продължаване на опитите, едно от „светещите неща” попада върху няколко сухи клона. Еврика! Вече имаме огън!


РЕКЛАМА:

***

Можем ли да кажем, че това прави моя съсед по място притежател на свръхестествени качества? Не – по-скоро можем да допуснем, че ако не се беше случило точно на него и точно в тази пещера, то някой друг леко прегърбен прачовек, би успял да достигне до съществуването на огъня.

А сега, след като някак успях да сравня Коперник с пещерен човек, нека да излезем от опушената пещера и се върнем до средата на XVI в. Имаме огън, имаме и образователна система. Имаме един млад амбициозен, образован младеж, който обича да поставя нещата под въпрос и не се страхува да влага време в това да опише идеите си. Годините, в които Николай Коперник твори своите научни трудове, са консервативни и неприветливи към модерни идеи. Още повече ако те са в разрез с книгата на книгите – Библията. А там строго пише : „Светът също следва да бъде стабилен, тоест да не се движи” („the world also shall be stable, that it be not moved).

И не само – правотата на Библията е и научно доказана, за което още в Древен Египет се е погрижил известният астроном и астролог (защото двете най-добре вървят заедно) Клавдий Птолемей. Той доказва, че Земята е център на света, като използва т. нар. епицикли, чрез които обяснява видимото ретроградно (обратно) движение на планетите спрямо Земята.

Тези епицикли, заедно с други неточности в тази теория, се струват ужасно сложни на младия Коперник и той започва да търси по-елегантен модел на света. В продължение на четвърт век той пише своя най-известен труд по темата „De revolutionibus orbitum coelestium” („За въртенето на небесните сфери”), където в рамките на стотина страници разгръща своята идея за Слънцето като център на Вселената. Чрез него, той буквално и преносно обръща света.

Въпреки, че бива хулен и критикуван от редица духовници за този шамар в лицето на Църквата, Коперник полага първата стъпка в научната революция. Неговата дейност кара редица учени да се впуснат в изследвания на теорията му. Някои, като скептичния Тихо Брахе, се опитват да отрекат модела на Коперник, въвеждайки алтернативни такива. Други пък надграждат теорията му. Пример за това е немецът Йохан Кеплер, който съставя трите основни закона за движението на планетите и техните орбити. Знаменитият Галилео Галилей наблюдателно доказва структурата на нашата Слънчева система, давайки неоспорими доказателства за подредбата на планетите.

Вярвам, че ако Коперник не бе изградил модела си, може би някой от тях би бил „човекът от другата пещера, който да запали искрата”.

Да сложим Коперник като единствен и незаменим в научната революция е точно като да сложим Земята в центъра на света. Според самия Коперник законите на природата са универсални и действат еднакво навсякъде, и следователно статистически има вероятност да съществуват други земи и системи с идентични условия, точно както има вероятност да съществуват други умове, които да достигнат до дадено знание. Тази негова идея по-късно се използва в Космологията и бива наречена принцип на Коперник.

И преди феновете на Коперник да ми се ядосат съвсем, дебело подчертавам, че без бистри и дръзки умове като неговия, може би все още щяхме да се обличаме с листа и да гоним мамути. Тъй като сме на ръба на нова революция в науката с напредъка на технологиите, е важно да си припомним примера на тези будни хора и да опитаме да допринесем, било то и само с някоя друга клонка в огъня.

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: