Защитниците на животните, включително PETA, дълго оказваха натиск върху SeaWorld да освободи своите китове и делфини – група, известна с колективното наименование китоподобни. PETA дори заведе дело през 2011 г., твърдейки, че косатките са „роби“, според 13-тата поправка на Конституцията на САЩ.

Но шепа учени също са оказвали натиск парковете от този тип да освободят своите китоподобни. През 2010 г., Лори Марино – изпълнителният директор на The Kimmela Center for Animal Advocacy в Канаб, Юта, заедно с други учени, активисти и философи, се обединили за изготвяне на „Декларация за правата на китоподобните“, според която китовете и делфините „не трябва да бъдат държани в плен или да бъдат премествани от естествената им среда.“ Марино, чиито проучвания показват, че делфините са притежават самоосъзнаване, смята, че задържането на тези социални, интелигентни животни в морските паркове не оправдава това, което може да се научи от тях. Критиците отвръщат, че освобождаването на всички китоподобни може да сложи край на провеждането на важни изследвания, които не могат да бъдат възпроизведени в дивата природа.

Не е ясно колко точно изследвания са били проведени върху косатките в SeaWorld. Според Марино – почти никакви. Но Хайди Харли – сравнителен психолог от New College of Florida в Сарасота, която е изучавала китоподобните в различни паркове, твърди, че е била свършена много важна работа по отношение на размножаването и психологията. “Много от познанията ни за здравето на косатките, идват от проучванията, извършени в SeaWorld.” Това, казва тя, е важно за опазването на тези животни в дивата природа. „Тъй като климатът и океанът се променят, би било хубаво да се знае колко приспособими са тези животни и какво въздействие ще има върху тях променящата се околна среда. Има толкова много въпроси.”
SeaWorld казва, че ще задържи оставащите косатки, докато умрат – което за някои от тях може да се случи след десетилетия – но ще обърне вниманието си към програми, които се занимават с „обогатяването, физическите упражнения и цялостното здраве на косатките“, вместо с театрални представления. Но не се казва нищо за делфините, чието размножаване в парка Марино настоява да се прекрати.
Ричард Конър, който изучава поведението на животните в Университета на Масачузец, Дартмут, казва: “Смятам, че това е добър ход, спрямо косатките, които могат да преплуват над 160 километра на ден, но делфините са по-податливи на плен, а ние едва сме започнали да ги изучаваме.“ Според него, в дивата природа е много по-трудно да се провеждат контролирани експерименти и да се отчитат огромните вариации. „Извеждането им от плен би осакатило тази област неимоверно.“
Шон Норен – физиолог от Университета на Калифорния, Санта Круз, която е изучвала развитието и физиологията на китоподобните в морските паркове в продължение на около 20 години, казва, че предизвикателството според нея е да се убеди обществото, че знанията, които можем да получим от тези животни, оправдават запазването на някои от тях в плен.

Харли споделя, че възприема хода на SeaWorld като част от тенденцията да се прави преоценка на етичните норми, засягащи задържането на интелигентни животни в плен – независимо дали става въпрос за шимпанзета или за китоподобни. Въпреки това, тя казва: „светът се променя и е по-добре да имаме повече информация, отколкото по-малко. Преди да имаме възможността да взаимодействаме с косатките в плен, ние ги смятахме за диви зверове. Сега хората повдигат децата си, за да ги целунат.”

Превод: Росица Ташкова
Източник: http://www.sciencemag.org/

Разбери повече за БГ Наука:

***