Каква е историята на Къкринското ханче

Автор: Елена Страхилова

 

Това малко и с нищо незабележимо някога крайпътно ханче, намирало се в 70-те години на XIX век в самия край на село Къкрина досами гората, става печално известно като мястото на залавянето на Апостола.

Запазените книжа свидетелстват, че то е наето за нуждите на комитетската организация недълго преди фаталната акция на заптиите през същата 1872 г. По поръчение на БРЦК съратникът на Левски Христо Цонев Латинеца, родом от Къкрина, наема крайпътната кръчма като удобно и небиещо на очи място в периферията на селото, където незабелязано да бъдат провеждани комитетските срещи.

На 26 декември 1872 г. вечерта в него пристига и Левски, придружен от Никола Цвятков с намерение да пренощуват и рано на другата сутрин да поемат към Търново. Призори на 27-ми декември обаче ханчето е завардено от заптии и двамата заедно с Христо Латинеца са заловени. Обстоятелствата около залавянето на Левски са коментирани многократно и тук няма да се спираме на тях, а ще проследим по-нататъшната съдба на самото ханче.


РЕКЛАМА:

***

След гибелта на Левски и освобождаването на двамата му другари от затвора, те се завръщат по домовете си в Ловеч и Христо Латинеца никога повече не подновява дейността си в Къкринското ханче, а няма и други желаещи да го стопанисват. Ханчето е затворено за посетители и бавно се руши. В края на XIX век сериозно повредената вече постройка е доразрушена от пожар и от нея остават да стърчат само основите.

Чак през 1901 г. почти три десетилетия след злощастните събития от онази декемврийска нощ, интересът към Къкринското ханче се събужда отново благодарение на проф. д-р Параскев Стоянов, забележителна обществена фигура, по това време старши лекар на Ловешката държавна първостепенна болница. Д-р Стоянов има сериозен интерес към историята, наред с многобройните си други занимания, затова се заема да проведе безпристрастно проучване сред останалите живи сподвижници на Левски, събирайки и материал за написването на книга за Ловешко. Той се среща с Никола Цвятков (за съжаление по това време вече Христо Латинеца е покойник, той умира едва 35-годишен през 1883 г.), двамата посещават руините на ханчето и лекарят грижливо записва спомените на Цвятков като едновременно с това фотографира и останките на сградата. Отбелязва старателно размерите и разположението на стаите.

Минават още 23 години и на 5 юни 1924 г. в Ловеч по инициатива на друг лекар – д-р Никола Сяров, също родом от Къкрина, се стига до основаването на Комитет за възобновяване на Къкринското ханче. През април 1926 г. тържествено е положен основният камък на градежа и още в края на годината постройката е наново издигната, но сега размерите й са близо двойно по-големи от тези на автентичната сграда, тъй като е предвидено в нея да се помещава музей. В следващите няколко години продължават да се набират експонати и най-накрая на 10 май 1931 г. в присъствието на граждани, войскови подразделения и официални лица става официалното откриване на музейната сбирка.

В сегашния си вид Къкринското ханче се състои от:

  • основно помещение с тезгях за съдържателя, маси и пейки за посетителите;

Сн.1. Част от основното помещение с тезгяха

  • спалното помещение, в което са се уединили Апостола и Цвятков във фаталната вечер, а по-късно са останали да пренощуват заедно с Латинеца;

Сн.2. Вътрешното помещение с леглото, на което са спали Латинеца и Н.Цвятков

  • Сн.3. Леглото до прозореца, на което е спал Левски

 

  • от спалното помещение се излиза в зимника и веднага до него в яхъра (сн.4 и сн.5), където са връзвали конете. Яхърът в оригиналния си вид е бил покрит само с навес, но днес е поставена и врата на помещението предвид нуждата от съхраняване на музейните експонати.

Оттам се излиза на двора, където е направен нисък плет по подобие на този, който Апостола прескача според най-разпространената версия (тъй като има и друга, базирана на протоколите от разпитите на дякон Левски на 9 януари пред комисията, в които той, разказвайки за залавянето, не споменава подобен момент, но това е тема за друг разказ).

Зад плета стои голият дънер на стария бряст, единственият свидетел на разигралите се тук събития. Дървото е прекършено при буря на 17 февруари 1997 г. в навечерието на датата от обесването на Апостола, но по-късно стволът му е изправен и консервиран.

Къкринското ханче е включено в 100-те национални туристически обекта на БТС под № 30.

 

 

 

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: