Как учените са се научили да разпознават отровените жертви

На 30 юли 1823 M. Demoutiers, съдия-следовател от Париж, подозирайки, че е било извършено тежко престъпление, изпраща запитване до известния професор Орфила с два съществени въпроса. „Възможно ли е да се разбере дали един човек е бил отровен, след като тялото е било погребано в продължение на месец?” И ако отговорът е да, вторият въпрос е „Дали е безопасно за следователя при разравянето на трупа?” Орфила отговоря с обичайната си увереност, че е лесно да се открие отрова в края на месец или дори по-дълъг период от време, особено ако е била използвана минерална отрова. А въпреки че има потенциална опасност, тя може да се предотврати стига да са взети подходящи предпазни мерки.

Ексхумацията на тяло при съмнения за убийство не било нещо, което се предприемало с лека ръка. До началото на деветнадесети век се смятало, че при отравяне телата на жертвите гниели по-бързо от обичайното, че косата и ноктите падат в деня след смъртта, а тъканите бързо се втечняват до каша.

Интересен е случаят на господин Томас О’Фланерт, който починал през 1778 г., като се смятало, че причината е тежка болест. След това обаче била разкрита интимната връзка между жена му Сузана и господин Лонерган. Тръгват слухове, че всъщност е бил отровен. Така, през 1781 г. Лонерган е изправен пред съда за убийството на Томас. Няма и намек за ексхумация на тялото. Представените в съда факти около смъртта са доста съмнителни. Симптомите на фаталното заболяване на О’Фланерт са били сходни с тези на други хора. А всички те били яли от яйчения крем пудинг, който бил предназначен само за починалия. Впечатление са направили и опитите на Лонерган да предотврати всякакво разследване около смъртта на О’Фланерти. Обвинението, невъзмутимо от пълната липса на съдебни доказателства и обичайната липса на свидетели за реално отравяне, убеждава съда. Лонерган е признат за виновен и обесен.

Едно от специфичните свойства при натравянето с аресена е, че органите са издържливи на гниене и се разпадат по определен необичаен начин. Това за първи път е отбелязано от медицинския инспектор в Берлин д-р Георг Адолф Уелпър, който се е наложило специално да изследва този проблем.


РЕКЛАМА:

***

През 1803 г. вдовицата Софи Урсинус прави няколко опита да отрови слугата си, с когото се е скарала. Схемата ѝ била разкрита, тъй като служителят оцелял и били взети проби от няколко сливи. Химик е установил, че те са били замърсени с арсен. Софи била арестувана и започнали разследвания относно съдбата на съпруга ѝ, който е починал през 1800 г., разследвания около един неин любовник, който умира и нейна леля, от която тя наследила цяло състояние през 1801г. При разследването било решено, че любовникът вероятно е починал от белодробна туберколоза, но Д-р Уелпър разпорежда да бъдат ексхумирани телата на мъжа и лелята. Останките, които са открити са били не гниещи, а изсъхнали. Те били изследвани от химика Мартин Хайнрих Клапрот и неговия помощник Валентин Розе. Въпреки че не били в състояние да открият арсен, състоянието на стомасите им видимо е доказвало контакт с дразнеща отрова. Лекарите, които са присъствали на ексхумацията на г-н Урсинус, били категорични в убеждението, че смъртта му е настъпила по естествен път. В случая с лелята, обаче, химиците били единодушни, че е била отровена. Госпожа Урсинус е закупила арсена под предлог, че се налага да изтреби плъховете в къщата, но след това признала за опита си за убийство на слугата, а през септември 1803г. е призната за виновна в това престъпление и убийството на леля си. Осъдена е на доживотен затвор.

Именно този случай може би е бил стимулът, който накарал Валентин Розе да развие своя метод за откриване на аресен. Той се състои най-грубо казано във варене на парчета от стомасите на отровените жертви, с което се извлича арсена от тъканите им. По време на работата си в Берлин през 1806 г., той взима парче от стомаха на човек, който е бил отровен и го сварява в дестилирана вода. След това филтрува получената течна маса, отстранява всички следи от органични вещества с използване на азотна киселина. И накрая произвежда утайка от течността, която изследва по метода на Мецгер, с което засича наличието на арсен. Уелпер се допитва до своя колега д-р Кланк, за провеждане на опити върху животни.

Кланк в името на науката отравя няколко кучета с арсен и оставя телата им в мазе. Други погребва, а трети оставя изложени на въздух. Два месеца по-късно плътта и червата на животните били червени и пресни, сякаш консервирани. Осем месеца по-късно, дори след като мазето е било наводнено, червата им отново се оказали непокътнати и червени, мускулната им тъкан като цяло също не била изменена, а мастната се превърнала във восъчно вещество. Само мускулите, които били пряко засегнати от водата станали меки и мазни.

Кланк също така извършва сравнителни експерименти върху кучета, които били убити с удари, отровени с корозивно сублимиране или опиум. Погребва ги на същото място. След аналогичен период от време, меките части на труповете се превърнали в мазна маса. През следващата година той повтаря експеримента, но този път оставя телата на отровените кучета непогребани в мазето. Признаци на гниене се проявяват след десет дни, а мухите, които се заселват върху труповете загиват. Телата остават непроменени от осем до десет седмици. Наблюдава се, че меките части стават по-твърди и сухи, а миризмата на разлагане е сходна с тази на чесън, която става непоносима. Три години по-късно телата все още са били сухи и неразградени.

През 1823, обаче, научната работа за ефекта на арсена върху гниенето и способността да се отчете отравяне дълго време след смъртта е малко известна извън Германия. И когато съдът изпраща на професор Орфила запитването си, той не е много сигурен дали след един месец престой в земята тестовете за отравяне ще бъдат безполезни.

За Орфила обаче не е имало проблем да отчете белия арсен в стомаха на едномесечния труп на бакалина Боурсиер. Той е бил във фатално количество. Съпруга му била влюбена в един красив гръцки авантюрист. Сценарият е ясен. И тя, и любовникът ѝ са съдени за убийство. Не е изненада. Но въпреки стабилните доказателства, които не могат да се оспорят, за учудване на всички (включително и на съдията) влюбената двойка е оправдана.

През юни 1829 г. Орфила отново е запитан дали е възможно да се намери отрова в погребан труп, след дълъг период от време и ако е така, как това може да бъде постигнато. В този случай смъртта е настъпила седем години по-рано. Орфила отговаря, че е много вероятно да е останала само прахоподобната маса. Но ако е останало нещо подходящо за тестване, то може да е в гръбначния стълб.

Починалият този път е Пиер Жозев Бувие, богат и уважаван адвокат от Бург. Вдовец, той има една дъщеря, Жозефин, която през 1817 г. се оженила за Александр Мари Анри Д’ Аубареде. Жозефин трябвало да бъде единствен наследник на баща си. Обаче баща ѝ, по причини, които не са ясни и до ден днешен, не харесвал зет си. През 1822г. Бувие планира да се омъжи повторно за дама, с която отдавна има установена връзка. Жозефин се бои, че ще бъде лишена от наследство. Тя говори с него, че иска да ѝ бъде прехвърлено едно от предприятията, но баща ѝ не смята, че може да се справи. Жозефин и съпругът ѝ живели в Longchamps на около две мили от Бург. През есента, когато баща ѝ бил отседнал при тях Жозефин пътува до Бург, за да закупи арсен. Отново за „отравяне на плъхове”. Химикът обаче отказва да осъществи продажбата без поръчител и така на 7 септември тя се завръща в Бург, придружавана от съпруга си, като този път успява да получи така желания арсен. Жозефин урежда голяма вечеря, която да се състои на 16 септември. В нощта преди това събитие поръчва на готвачката Мари да подготви ястие от хляб и варено мляко за закуска на баща ѝ. В 8 часа Жозефин взима част от млякото със себе си, а останалата оставя за баща си. Един час по-късно Мари вижда Жозефин в килера с хартия в ръцете. В 10 часа Бувие събира всички на закуска. Образувал се е каймак по повърхността на млякото. Преди да го сервира на господаря си, Мари го взима и го изяжда. Скоро след това тя получава болезнени колики и отчаяно се опитва да повърне. Втурва се в градината, където шумно изхвърля храната от себе си, толкова че Жозефин я чува, вижда я от прозореца на будоара си и слиза да попита готвачката, дали е яла от храната на баща ѝ. В този момент Мари разбира какво е станало. И малко по-късно научава, че Бувие страда от същите симптоми, само че в много по-силна степен. След закуската с хляб и мляко адвокатът започва да страда от мъчителни болки в стомаха, които много скоро са последвани от повтарящо се и безмилостно повръщане. Той настоява да извикат лекар. Пристига местен лекар, който препоръчва кървене на пациента, но Жоузефин отказва.

Друго медицинско лице пристига от Бург. То е придружено от една медицинска сестра, наречена Брун, която преди това е служила за семейството. Вермандоа, вторият лекар, предписва редица успокоителни и спазмолитични средства, след което казва да бъде извикан на следващата сутрин, ако пациентът не се подобри. Сестра Брун има собствени идеи за това как да се третират пациентите. Тя дава на готвачката Мари да пие големи количества мляко, които облекчават повръщането и коликите. Окуражена от този успех тя побързва да даде същото лекарство и на Бувие, но Жоузефин вече раздразнена говори надменно на сестрата, обвинявайки я че дава безполезни средства и не желае да се дава нищо от даваното на готвачката. Междувременно вечерята върви, както е планирано и пред голямата компанията Жозефин обяснява, че баща ѝ е жертва на физическо неразположение.

Бувие прекарва нощта в ужасни мъки. Лицето му е възпалено, ускорен е пулсът му и изпитва непрестанни болезнени болки в стомаха. Урината му пресъхва и пикучният му мехур до такава степен се раздразва, че се разкъсва. Жоузефин не изпраща никой да повика лекаря Вермандоа до обяд, така той не успява да достигне Longchamps до следобедните часове. Когато стига открива, че пациентът не е получил лекарствата, които е предписал. На Бувие вече не може да се помогне. Силата на конвулсиите му е била толкова голяма, че са били необходими четирима мъже, за да го задържат на леглото. Мъчението му продължава до десет часа в онази нощ, когато умира. Жоузефин не остава да жалее над тялото на баща си. Бърза да отиде в дома си в Бург, където да вземе документите от сейфа му. В нейно отсъствие, на медицинската сестра е било наредено да изложи доклад за състоянието на тялото. Намерени са петна по гърдите и шията Бувие. Това може и да се дължи на опитите да го задържат върху леглото по време на конвулсиите. Въпреки това, когато ги вижда тя става подозрителна и се опитва два или три пъти да спре подготовката за погребението. Това е една от причините да докладва своите наблюдения в полицията. Плъзват слухове, че Бувие и готвачката са били отровени. Но слуховете са просто слухове из квартала. И в крайна сметка състоянието и положението в обществото на Жозефин надделяват и не са направени никакви запитвания от страна на полицията. Няколко дни след смъртта на Бувие, Мари провежда дълъг разговор с господарката си и ѝ казва, че тя е много добре запозната с това, което е сторила. След което я заплашва с проклятие (бел. на преводача: Най-вероятно деликатният начин за изнудване по онова време.), че ще се мъчи в болести до края на дните си, дотолкова, че смъртта ще е за предпочитане пред живота ѝ. На тези думи, Жозефин се разплаква и обещава да компенсира Мари, ако тя не разгласява нищо от това, което знае. При това тя дава на Мари два документа. Един за 4000 франка и един за 2000 франка, които да се изплатят девет или десет години след настоящата дата. Това е трябвало да бъде в допълнение към наследството оставено на Мари от Бувие на стойност 4000 франка, което е било дължимо пет години след смъртта му. Мари се съгласява да запази мълчание. Жозефин не обръща никакво внимание на общественото мнение и продължава да живее в Longchamps.

Годините си минавали спокойно. Когато обаче Мари пожелала да получи наследство си, Жозефин, въпреки многократните молби, отказвала да плати. Тя явно подценявала Мари, която разкрива всичко на властите. Когато Жозефин разбира опасността, продава всичките си имоти и бяга.

Тялото на Бувие е ексхумирано. В забележително състояние е. Съхранено е, за това свидетелстват свещеникът и гробарят. Гръдният кош е потънал, сърцето и белите дробове били слети в едно и наподобявали „тъмен мехлем”, но стомахът е бил непокътнат и нямало никаква миризма. Двама експерта химици от Бург – Озанам и Иде, решават да изследват само стомаха. Сметнали, че не е необходимо да се изследват главата и останалата част от тялото. Приемат, че отравянето е с арсен. Материалът се нагрява до получаване на разтвор, който след това се подлага на серия от процеси за отстраняване на органична материя. Тестват утайката. Твърдият остатък се нагрява в епруветка с въглен и са наблюдават „малки сиви на цвят и блестящи точки”. Натрявянето е със зърна метален арсен. Тази и други експертизи доказали, че починалият е погълнал значително количество. Това заявява The Times, който препечатва експертизите по случая, публикувани в Лондонския Медицински вестник.
Така се илюстрира „изключителното значение на токсикологията за правосъдието”.

На 20-ти и 21-ви ноември 1829 година се провежда процесът в Бург срещу Жозефин за убийството на баща ѝ. Адвокатът на защитата поисква шестмесечно отлагане с оглед на предразсъдъците срещу клиента му, като добавя, че химици от Лион, Монпелие и Париж, са отрекли веществото, намерено в стомаха на Бувие, да е арсен. Той също така обещава, че ако се отложи процесът, клиентът му след това с нетърпение ще се изправи пред съда, за да се защити. Главният прокурор отбелязва, че тъй като обвиняемият е продал имуществото си и е избягал от правосъдието, то не е надежден. Процесът протича без ответника. Жоузефин е призната за виновна. Тя прекарва близо три години като номад пътуващ през Англия и Белгия, докато съпругът ѝ, срещу когото няма никакви съмнения, остава във Франция. През лятото на 1832 г. обаче, тя се завръща във Франция и на 25 август се изправя пред съда. Не е известно дали не е имало някакви обещания и споразумения, за да се върне.

Новото заседание продължава четири дни. Така на 27ми става ясно, че въпреки господата Озанам и Иди са били сигурни, че тестовете, които са провели доказват арсен, сега те не са сигурни в произхода му. Озанам твърди, както и по първоначални данни, че веществото намерено в тялото на Бувие е арсен. Но Иде се отмята от първоначалната си експертиза и казва, че според него арсенът е дошъл от въглена, използван в предходния експеримент. Адвокатът, приятел на Бувие, свидетелства, че мъртвецът е водил живот на сладострастие, в който е употребявал много алкохол, силни стимуланти и е приемал испанска муха, която е известен афродизиак. Когато разказвал за характера на своя приятел, той обяснил, че починалият по-скоро би живял приятно, но кратко, отколкото дълго, но скучно. Друг лекар разкрил, че известно време преди настъпването на смъртта си Бувие страдал от колики, възпаление и задържане на урината. Относно версията на готвачката Мари, обяснили са, че е имала връзка с Бувие.

На 28 август, след изслушане на пламенни речи и от двете страни, журито се оттегля. След половин час гласуват, че Жозефин е невинна. Така тя напуска съдебната зала и се връща при мъжа си, който я очаква в съседна стая…

Превод: Яна Ненчева
Източник: www.scientificamerican.com


Европейска нощ на учените 2022 г.: