Психология 

Как съзнанието ни предпазва от халюцинации?

Преди повече от 300 години философът Рене Декарт попитал: „Как можем да различим реалността от илюзията, ако невинаги можем да се доверим на сетивата си?“. Нови проучвания показват, че съзнанието ни потвърждава реалността, като непрекъснато сравнява постъпващата информация с предишния ни опит и убеждения. Халюцинациите се появяват тогава, когато тази проверка се проваля. Това откритие може да помогне в бъдеще за лечение на шизофрения и други психични отклонения.

Според Джордж Нортхоф, учен от университета в Отава, подобно изследване е необходимо за идентифициране на мозъчните центрове, пряко свързани с халюцинациите. Истината е, че невинаги възприемаме света като прост сбор от звукови и визуални сигнали. В експеримент, проведен в университета в Йейл, учени показват на доброволци многократно една и съща картина, придружена със звуков сигнал. Когато звукът спира, участниците продължават да го чуват и асоциират с показваната картина. Подобна звукова халюцинация е имал всеки един от нас, чувайки изключения си телефон да звъни. „Хората толкова много очакват да чуят звука, че мозъкът го „чува” вместо тях”, споделя Алберт Пауърс, психиатър и автор на изследването.

Според друг психиатър, инициирал проучването – Филип Корлет, халюцинациите се появяват, когато мозъкът дава приоритет на предишния си опит и убеждения за сметка на постъпващата от околната среда информация. За да докажат тази хипотеза, заедно с Пауърс и колектив решават да пресъздадат версия на експеримент от 1980г., в която участват четири различни групи: здрави хора; хора с психози, които не чуват гласове; шизофреници и хора, самоопределили се като страдащи от психоза, които понякога чуват гласове, но не намират това за смущаващо.

Обучили доброволците да асоциират картина на шахматна дъска с еднокилохерцов, едноминутен тон. Понякога променяли интензитета на тона, а в някои случаи го изключвали напълно. Участниците в експеримента трябвало да натискат бутон, когато мислят, че чуват звук. Натискът върху бутона трябвало да бъде по-силен или по-слаб в съответствие с нивото на убедеността им, че наистина звук има. Използвайки ядрено-магнитен резонанс, изследователите наблюдавали мозъчната активност на участниците в момента на вземане на решение.

Университетският екип потвърдил тезата си, че хората, които вече чували гласове (шизофреници и самоопределили се с психоза), са по-податливи към звукови халюцинации. И наистина тези две групи с пет пъти по-голяма вероятност чували звук, когато такъв нямало, и били с 28% по-сигурни в наличието му. При тях се наблюдавало отклонение в невронната активност в няколко мозъчни центъра, отговарящи за съблюдаването на вътрешната ни представа за реалност.

По-тежките халюцинации се асоциират с намалена мозъчна активност в малкия мозък. Този нагънат възлест дял в тилната област е отговорен за планирането и координирането на бъдещи действия, като при този процес се извършва непрекъснат „ъпдейт” на постъпващата от околната среда информация. Пауърс подчертава, че именно поради този факт малкият мозък е гранично звено за борба с халюцинациите. Корлет смята за постижимо с помощтта на подобен род изследвания да бъде предсказано съществуващо предразположение към шизофрения. В тази връзка Нордхоф подчертава, че има бъдеще и за все още експериментални терапии като транскраниалната магнитна стимулация, чиято цел е да потисне или възбуди мозъчната активност в целеви зони.

 

Превод: Илонка Иванова

Източник: Science

Редактор: София Енчева

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts