Психология 

Как съзнанието ни предпазва от халюцинации?

Преди повече от 300 години философът Рене Декарт попитал: „Как можем да различим реалността от илюзията, ако невинаги можем да се доверим на сетивата си?“. Нови проучвания показват, че съзнанието ни потвърждава реалността, като непрекъснато сравнява постъпващата информация с предишния ни опит и убеждения. Халюцинациите се появяват тогава, когато тази проверка се проваля. Това откритие може да помогне в бъдеще за лечение на шизофрения и други психични отклонения.

Според Джордж Нортхоф, учен от университета в Отава, подобно изследване е необходимо за идентифициране на мозъчните центрове, пряко свързани с халюцинациите. Истината е, че невинаги възприемаме света като прост сбор от звукови и визуални сигнали. В експеримент, проведен в университета в Йейл, учени показват на доброволци многократно една и съща картина, придружена със звуков сигнал. Когато звукът спира, участниците продължават да го чуват и асоциират с показваната картина. Подобна звукова халюцинация е имал всеки един от нас, чувайки изключения си телефон да звъни. „Хората толкова много очакват да чуят звука, че мозъкът го „чува” вместо тях”, споделя Алберт Пауърс, психиатър и автор на изследването.

Според друг психиатър, инициирал проучването – Филип Корлет, халюцинациите се появяват, когато мозъкът дава приоритет на предишния си опит и убеждения за сметка на постъпващата от околната среда информация. За да докажат тази хипотеза, заедно с Пауърс и колектив решават да пресъздадат версия на експеримент от 1980г., в която участват четири различни групи: здрави хора; хора с психози, които не чуват гласове; шизофреници и хора, самоопределили се като страдащи от психоза, които понякога чуват гласове, но не намират това за смущаващо.

Обучили доброволците да асоциират картина на шахматна дъска с еднокилохерцов, едноминутен тон. Понякога променяли интензитета на тона, а в някои случаи го изключвали напълно. Участниците в експеримента трябвало да натискат бутон, когато мислят, че чуват звук. Натискът върху бутона трябвало да бъде по-силен или по-слаб в съответствие с нивото на убедеността им, че наистина звук има. Използвайки ядрено-магнитен резонанс, изследователите наблюдавали мозъчната активност на участниците в момента на вземане на решение.

Университетският екип потвърдил тезата си, че хората, които вече чували гласове (шизофреници и самоопределили се с психоза), са по-податливи към звукови халюцинации. И наистина тези две групи с пет пъти по-голяма вероятност чували звук, когато такъв нямало, и били с 28% по-сигурни в наличието му. При тях се наблюдавало отклонение в невронната активност в няколко мозъчни центъра, отговарящи за съблюдаването на вътрешната ни представа за реалност.

По-тежките халюцинации се асоциират с намалена мозъчна активност в малкия мозък. Този нагънат възлест дял в тилната област е отговорен за планирането и координирането на бъдещи действия, при които (при който процес) се извършва непрекъснат „ъпдейт” на постъпващата от околната среда информация. Пауърс подчертава, че именно поради този факт малкият мозък е гранично звено за борба с халюцинациите. Корлет смята за постижимо с помощтта на подобен род изследвания да бъде предсказано съществуващо предразположение към шизофрения. В тази връзка Нордхоф подчертава, че има бъдеще и за все още експериментални терапии като транскраниалната магнитна стимулация, чиято цел е да потисне или възбуди мозъчната активност в целеви зони.

 

Превод: Илонка Иванова

Източник: Science

Редактор: София Енчева

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close