Търсене
Close this search box.

Как се виждам в света на науката и технологиите – Мартина Георгиева, 17 г.

Как се виждам в света на науката и технологиите – Мартина Георгиева, 17 г.

Как се виждам в света на науката и технологиите – Мартина Георгиева, 17 г.

Как се виждам в света на науката и технологиите – Мартина Георгиева, 17 г.


Направи дарение на училище!



***

В необятната Вселена, между милиардите небесни тела, обвита в синьо-бяла пелерина, откриваме уникалната планета Земя. Единственото място, където със сигурност съществува живот. В процеса на дългата еволюция, живите организми непрекъснато са се развивали и усъвършенствали. Връх на тази еволюция е човекът. За да съществува човек, е необходима среда, която да осигурява необходимите условия за живот – храна, вода, въздух и светлина. Природата на нашата планета е щедра и ни предоставя тези блага с цялото си разнообразие. Воалът на биосферата (атмосфера, хидросфера, литосфера и педосфера) нежно ни обгръща и като майка ни дарява живот и защита.

Но докога?

Ще може ли Земята вечно да създава благоприятни условия за живот на хората и да им предоставя дом, в който да се чувстват защитени и щастливи? Ще съхрани ли зеления воал от трева и пъстрите цветя по поляните? Ще „рисува“ ли всяка есен жълто-оранжеви облекла на дърветата и ще разпръсква ли малки, бели, блестящи снежинки, които да покрият земята в бял пух в зимните дни? И ще озарява ли с усмивка лицето ни уникалният танц на многоцветните воали на полярното сияние и преливащите цветове, на които се разлага слънчевият лъч при окъпването му с малките водни капчици дъжд, образувайки небесната дъга? Ще се наслаждаваме ли на красивите и озвучаващи със звънки песни множество птички?

Звездата, благодарение на която съществуваме, ние, хората, е Слънцето. В продължение на милиони години то ни е дарявало със светлина и топлина. Пораждало е усмивка на лицето ни.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Но днес след заключенията на учените разбираме, че нашият дом, планетата Земя, е застрашен.

И причината е същата тази звезда – Слънцето.

Жизненият път на плазмените кълба с размерите и температурата на Слънцето преминава през различни етапи: протозвезда, активна звезда, осъществяваща термоядрени реакции в ядрото си, червен гигант и краен стадий – бяло джудже. От образуването си до днес, нашата звезда е използвала около половината водород в ядрото си. И така хармонично и с постоянен ритъм ще продължи да излъчва благоприятните за нас лъчи още около 5 милиарда години. Тогава ще изчерпи запасите си от водород и ще премине към стадия на хелиево горене. От този момент „дните му” ще бъдат преброени. Външната обвивка на Слънцето, обхващаща хелиевата сърцевина, ще започне бързо да се разширява и ще достигне орбитата на Земята. По пътя си звездата ще увеличи мощността си на излъчване два пъти и ще изпепели планетите в нейната близост, започвайки с Меркурий, Венера и… ще достигне до нас. Високата температура ще изпари моретата и океаните. Атмосферата ще се уплътни и ще се засили парниковият ефект. Животът би бил невъзможен на повърхността на нажежения свят. Свят, който „миг” след това ще бъде изпепелен.

И Земята вече няма да е част от красивата Слънчева система. А с нея и… ние.

Как може да се съхрани човешката раса и в далечно бъдеще? Къде може да открием нашия нов дом? Дом, в който да сме защитени. Дом, в който да сме щастливо заобиколени от разнообразие от флора и фауна?

Това е предизвикателство отправено към всички учени.

И тук в най-смелите си мечти откривам и моето място.

Мечтая да съм частица от смелия екип от учени, които ще направят така, че земляните да са част от необятната Вселена в далечно бъдеще.

Пред нас, хората, има два спасителни варианта.

Единият е преселването на човека на друга планета. А другият – изместване орбитата на Земята, така че да се отдалечи на безопасно разстояние от Слънцето. (Невъзможен, според заключенията на учените вариант за нас днес.)

Що се отнася до преселението, първият „втори дом” виждахме в спътника ни Луна. Множеството изследвания и посещението ни върху небесното тяло, обаче показаха, че условията там не са подходящи за нашето съществуване. Липсата на кислород и вода, слабата гравитация, както и близостта до Слънцето са достатъчни причини, за да търсим друго спасително тяло.

И съвсем логично погледът и надеждата ни се насочи към планетата Марс.

В момента повърхността на Марс не може да задържа вода в течно състояние поради ниските температури и тънката атмосфера. Но в полярните области и под повърхността на планетата се открива замръзнал въглероден диоксид (във вид на сух лед), който би се освободил в атмосферата, ако небесното тяло повиши температурата си. Затоплянето би причинило стопяване на замръзналата вода, която е в полярните шапки. А това би довело до освобождаване на въглеродния диоксид от полярните шапки, удебеляването на атмосферния слой, по-нататъшно затопляне на планетата, освобождаване на вода и задържането ѝ на повърхността в течно състояние. Но този процес ще отнеме много, много години. Планът за „Тераформирането“ на Марс е прецизно изготвен от множество учени и експериментатори. През 2030 година ние вече ще сме стъпили на планетата и ще сме започнали промяната ѝ.

Но възниква проблем. Проблем с радиацията, която съпътства екипажа, както при пътуването, така и при престоя върху червената планета. Слънчевите изригвания и радиацията от галактиките във Вселената са в опасни за човека дози. От изобретения в БАН български дозиметър, който е и част от апаратурата, която летя и към момента се движи в орбитата на Марс, се оказва, че нормите на вредните за човека лъчения се надвишават с около 70% само при пътуването от Земята до Марс и обратно. (Пътешествието само в едната посока отнема около 300 денонощия.) Екипът от учени е в безопасност за интервали от шест месеца до максимум година, година и половина. Това време е недостатъчно за изпълняване на поставените задачи. И се налага подмяна на специалистите, което допълнително забавя достигането на крайната цел – пренасяне на земляните на Марс.

Ако се виждам в науката след 10 години, то моето място е точно тук. Аз съм човекът, който съвместно с екип от специалисти ще разреши този проблем. Ще създам специална лаборатория (в най-смелите си мечти) и с помощта на екип от учени от целия свят, учени с новаторски идеи, ще разработим и изобретим специално хапче, което да защитава хората от вредната за тях радиация. Хапчето ще бъде напълно безвредно за здравето на човека. Ще го наименуваме „АНТИРАД“. Медикаментът ще съдържа вещество, което при разтваряне и взаимодействие с човешкия организъм ще създава поле, което ще е обгръща индивида като ореол. Дебелината на слоя ще е с размери от 5 сантиметра и изцяло ще следва релефа на човешкото тяло. В най-външната си част полето ще поглъща вредното лъчение и ще го неутрализира. Вътрешната част ще пропуска само полезните за съществуването на човека лъчи. „Воалът“ ще има нищожна маса, ще e безцветен и без аромат, ще покрива плътно цялото ни тяло, включително и лицето. Ще е еластичен, ще може да се деформира и ще позволява свободно движение. Изобретеното от екипа ни хапче ще осигурява и топлинен баланс на хората. Създадената полева обвивка няма да се влияе от температурните разлики, които на червената планета са в широк интервал от (-140°С до +20°С), а ще създава нормалната температура за човека. „АНТИРАД“ ще се приема ежедневно от хората и ще е достъпен за всички – от новородените до най-възрастните хора. Благодарение на нашето откритие първите екипи от учени и експериментатори, стъпили на Марс, ще имат сигурността, защитата, а и така необходимото време, за да поставят началото на трансформирането ѝ в нова Земя. Ще имат спокойствието да осигурят нужните условия за живот – храна, вода, въздух и светлина. А в последствие и всички преселени земляни ще бъдат защитени и свободни да са щастливи за себе си и поколенията си, както и да се наслаждават на създадените от тях красиви гледки.

И може би за „кратък интервал от време” (спрямо представите ни за времето във Вселената), Марс ще бъде един чудесен наш дом. Но заплахата на Слънцето ще достигне и до нея. И ние отново ще сме бездомни…

Но аз съм сигурна, че този „кратък миг“ ще бъде достатъчен за бъдещите учени, които ще продължават да са смели в мечтите си и ще търсят и открият „път“ в необятната Вселена, който да отведе хората на обвита в синьо-бяла пелерина Нова планета Земя.

 

Мартина Мартин Георгиева, 17 години, гр. Габрово – Второ място в конкурса FRESH Girls


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.