Безплатен курс „Комуникация на науката“

Автор: Михаела Славчева Ячева,  12 години,  град Раковски

Аз в света на науката!?  Толкова ми се иска да знам дали наистина мечтите ми ще се сбъднат! Та те са толкова много!

Представите ми за моето бъдеще са свързани с любимите ми предмети в училище – искам това,  което уча по математика,  природни науки и история,  да приложа в живота си.

Най-много искам да стана лекар, но такъв лекар, който да създава лекарства за всички неизлечими болести. Начина съм  го измислила – ще създавам лековете от цветята, билките и водите. Знаем колко различни са те по вид, състав, цвят и съм сигурна, че всяко цвете лекува определена  болест. Като начало ще сравнявам формата на листчетата или формата на плодчето с даден орган в нашето тяло. Само са ни нужни асоциации и проучвания, които много се надявам да са достъпни.

Разбери повече за БГ Наука:

***

По медиите често виждам репортажи за български учени – те откриват велики неща, а в същото време изглеждат скромни, тихи, почти незабележими. Защо? Наистина да си скромен е добро качество, но нали светът трябва да знае за постиженията на учените от малка България, за да бъдат подкрепени. Откритията ни са в космическите станции, в храните, дрехите, бита, а почти никой не знае за ползата и създаденото от тези хора.

Надявам се докато порасна това отношение да се промени, за да мога като млад лекар да споделям опитите и възможностите си. Искам да помогна най-вече на моя тате, да може да ходи така, както го правеше преди 7 години. Той беше величествен, трудолюбив и любвеобилен. Но болестта на Бехтерев, за която никога не бях чувала, обездвижва гръбначния му стълб. Благодарение на бележит български лекар – доктор Калнев, моят  тате е жив и усмихнат, но се придвижва трудно – с проходилка. Ще имам много знания за цветята и билките от прекрасната ни природа и знам, че ще намеря подходящото лекарство за него. Обичам го и искам , мечтая си той да е отново здрав.

Гръбначният стълб ми прилича на стоножка, за която знам, че е отровна. Но дали тази отрова не може да създаде лекарство, което да излекува хората, които ползват помощни средства, а те милите са толкова много. Всички експериментират какво ли не – за да се чувстват отново подвижни.

Знам, че българската минерална вода е свръх лековита. Ако използвам нейни частички в своето „лекарство за подвижност“, сигурно ще се надгради ефектът от частичка на стоножка.

А кое цвете прилича на гръбначен стълб? Зрънцата на мъничкия босилек! Ще добавя и тях!!!

Кое ли животно ходи изправено като нас? Маймунката!? Дали да не поговоря с нея за това кое дава толкова пъргавина и устойчивост на снагата ѝ. Дарвин казва, че произхождаме от тях. Дали ще ми нашепнат разковниче за моето лекарство?

Преди това обаче трябва да науча езика на животните, като д-р Дулитъл. Сигурно имат свой език, ако хората някога го узнаем, сигурна съм, че ще ни е от полза.

Доста се замечтах и осъзнах, че много имам да уча. Но когато човек следва мечтите си, те се превръщат в реалност.

Ще ми се моето детство и тийнейджърство да минат спокойно и осъзнато, че ако не изгубиш разумното си поведение през тези прекрасни, но изпитващи години, ще постигнеш мечтите си. Дотогава обаче трябва да се запозная с науката – химия, физика, биология, защото природните науки са в основата на развитието на живота около нас. Като добавим прекрасната и вълнуваща математика – ето, успешната личност е готова.

Независимо колко добър си обаче в науките, много по-важно е да си добър и здрав човек. Да търсиш своето щастие, дарявайки щастие на другите хора. Важно е да сме комуникативни личности и да не позволяваме на предизвикателствата да ни откажат, а напротив – да ни вдъхновяват да следваме мечтите си.

Важно е да се уповаваме и на Божието присъствие, защото дори Айнщайн казва, че той – Бог, съществува. Неговите заповеди ни правят добри хора. Хора, които не вредят на себе си и околните, а са смирени, очаквайки доброто и не губейки надежда.

Никога не бива да се отчайваме, а да учим законите на света около нас, защото той ни подсказва всеки ден, че вечност не съществува и трябва да се доверяваме на природните сили – те ни закрилят или ни изпитват, но винаги ни дават урок, от който да се поучим.

Мечтая като млад учен да открия асоциациите на доброто по света – отразено в цветето, човека, животинчето. Надявам се да ги открия! Надявам се чрез елементарните неща да обясня сложните, за да можем всички ние да се съобразяваме с техните сили, за да живеем по-смислен живот.

Искам светът ни да е божественият рай, в който да няма болести, балистични ракети, атентати, стихии. Всички да сме здрави, добри и вярващи в смирението, справяйки се с препятствията на житейския си път!

Дано светът да позволи на всички деца да сбъднат мечтите си, защото децата нямаме лоши мечти!

сп. "Българска Наука", брой 168 (Този брой е безплатен)