Как се спасява болен коралов риф?

healthy coral reef.jpg

Ацидификацията на океана, като резултат от абсорбция на въглероден диоксид от морската вода, е пагубна за животни, чийто скелет съдържа големи количества варовик. Такива същества са коралите. Но колко голяма роля играе подкисляването на океана за влошеното състояние на много рифове?

Редица проучвания показват, че основните рифови системи изграждат скелета си по-бавно, като според едно от тях Големият бариерен риф до Австралия се е смалил с 40% за 3 десетилетия. 

Много фактори допринасят за това: болести, затоплящата се вода, замърсяването с химически вещества и седименти, както и понижението на pH на световния океан с 0,1 единици, в сравнение с преди индустриалните времена. 

За да разнищят ефекта на ацидифиацията, екип от учени, начело с Ребека Олбрайт от Научния институт Карнеги в Станфорад, Калифорния, решили да възстановят химията на океана до прединдустриалното ѝ състояние край един от рифовете, съставящи системата на Големия бариерен риф. Те освободили разтвор на натриев хидроксид в една от лагуните на рифа, с цел да неутрализират подкисляването. След това проследили химическите показатели на водата, изтичаща от лагуната. Като сравнили нивата ѝ на алкалност с количеството натриев хидроксид, което добавили по-рано, те направили заключения за нивото на калцификация, т.е. изграждане на скелета, по време на експеримента. Това е възможно, тъй като този процес, сам по себе си, изменя рН на водата. За да вземат предвид загубата на разтвор, поради смесване, екипът освободил в лагуната и оцветител и измерил изтеклото количество.


РЕКЛАМА:

***

Изчисленията им, публикувани в Nature, показват, че изменението на рН на океана, в резултат от човешката дейност, е намалило способността на кораловите рифове да калцифицират с 12%. Екипът на Олбрайт твърди, че проучването им осигурява доказателства, че измененията в растежа на кораловите рифове, поради подкисляването на океана, вече са факт.

Биологът океанограф Крис Лангдън от Университета на Маями във Флорида, който не е част от екипа, казва: „този труд ни помага да установим какъв е ефектът от ацидификацията на океана, което беше много трудно за установяване.” 

Подкисляването на океана вреди и на други морски обитатели, които притежават черупки. Такива са мидите и безгръбначните от род Ctenophora или така наречените морски пеперуди. За да подпомогнат възстановителния процес на глобално ниво, някои учени предлагат влагането на големи усилия за разширяване на експеримента: да се изхвърлят огромни количества алкален разтвор в световния океан. Но геохимикът от Карнеги, Кен Калдейра, който наблюдавал новото проучване, смята, че този подход е неосъществим. „Само, за да поддържате океана в състоянието, в което е сега и да компенсирате продължаващото поглъщане на въглероден диоксид от него,” казва той, „ще трябва да добавяте над 20 милиарда тона варовик в океана годишно. Не е невъзможно, но изисква огромно усилие. За да неутрализирате подкисляването, което вече е възникнало, трябва да добавите над един трилион тона разтворен калциев карбонат. Не е невъзможно, но е малко вероятно.” 

Според Калдейра най-добрият начин да запазим рифовете е да „спрем да се отнасяме към атмосферата, като към отходен канал”, изхвърляйки въглероден диоксид в него, което води до изменения в климата и подкисляване на океаните. 

 

Превод:  Росица Ташкова

Източник: http://www.sciencemag.org/

dye-treatment.jpg
Teaser image

healthy coral reef.jpg


Европейска нощ на учените 2022 г.: