Направи дарение на училище!

Слънчевият вятър и радиацията са лишили Червената планета от плътната ѝ атмосфера, се казва ново изследване, изстудявайки планетата и намалявайки възможността течната вода да съществува.

Повърхността на Марс днес – както се вижда от многобройните роботизирани космически мисии, изпратени да изследват нашия съсед – изглежда хладна и подобна на пустиня, а тънката атмосфера не предпазва планетата от обстрелването с радиация от Слънцето. Но всички признаци посочват, че Червената планета е била по-топла и по-влажна в миналото, с много по-гъста и защитна атмосфера.

Сега може да имаме отговор на отдавнашната мистерия какво е предизвикало промяната. Учените от МАВЕН (космическа сонда, проектирана да изучава марсианската атмосфера) към НАСА са определили, че слънчевият вятър и радиацията са премахнали марсианската атмосфера, превръщайки Марс от планета, която е можела да поддържа живот преди милиарди години, в мразовит, сух свят. Техните открития са публикувани в списанието Science.

„Ние установихме, че по-голямата част от газа, някога присъствал в атмосферата на Марс, се е изгубил в пространството“, казва в изявление за пресата Bruce Jakosky, главен разследващ за МАВЕН. „Екипът е установил това от последните резултати, които разкриват, че около 65% от аргона в атмосферата е изгубен в пространството.“

Аргонът е стабилен „благороден газ“ и единственият процес, който може да го освободи в пространството е физическият процес, наречен „разпрашаване“, при който атомите физически са избутани от атмосферата заради сблъсъци с енергийни частици от Слънцето, наречени слънчев вятър.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Изследователите използвали измервания с аргона, за да определят количеството други газове, които може да са се изгубили чрез същия механизъм. Откритията им подсказват, че атмосферата на Марс вероятно е била плътна колкото тази на Земята, но съставена предимно от въглероден двуокис. Но тази по-гъста, животворна атмосфера е била загубена, което довело до огромни промени в климата на Червената планета след формирането ѝ.

Атмосферата на Земята и магнитното ѝ поле защитават планетата ни от ефектите на слънчевия вятър. Марс също е имал силно магнитно поле, създадено от динамо ефекта от вътрешната топлоизолация. Но когато по-малките планети се охладили, Марс загубил магнитното си поле. Jakosky и екипът от МАВЕН свързват загубата на магнитното поле със загубата на атмосферата на Марс.

„Доказателствата посочват, че Марс по-рано в историята е имал магнитно поле, но то се изолирало преди около 4.1 милиарда години“, казва Jakosky в имейл. „Магнитното поле може да е отблъсквало слънчевия вятър от атмосферата, както се случва на Земята, и следователно да защитава атмосферата. Подозирам, че тъкмо изключването на магнитното поле е позволило започване на оголването на атмосферата от слънчевия вятър.“

Екипът използвал инструмента Neutral Gas and Ion Mass Spectrometer на МАВЕН, за да изчислят предишната атмосфера на Марс. Използвали и измервания от марсианската повърхност, събрани от роувъра Curiosity на Марс Сайънс Лаборатори (MSL).

Други данни от роувъра показват, че е вероятно реки и езера да са съществували в продължение на милиони години, за да създадат седиментните слоеве на Mount Sharp и други функции, свързани с водата в кратера Гейл.

Jakosky казва, че двете мисии се допълват взаимно и помагат за създаването на пълна картина за миналото на Марс.

„Резултатите [от MSL] показват, че е имало течна вода“, обяснява той. „Нашите резултати ни показват, че по-плътната атмосфера, която осигурявала затоплянето, което позволявало водата да съществува, се е загубила в пространството. Това е, плътната атмосфера е била премахната от Слънцето и слънчевия вятър, а изтъняването на атмосферата предизвикало изстудяването на планетата, което намалило възможността да съществува течна вода.“

Разбира се, по-големият въпрос е дали на Марс някога е имало живот. Ние знаем, че течната вода е съществена за живота и множество мисии са откривали доказателства за вода на Марс. Атмосфера с високо съдържание на въглероден диоксид може също да е оказвала подкрепа на живота на Червената планета.

„Има две връзки тук“, отбелязва Jakosky. „Първата е, че гъстата атмосфера с въглероден двуокис може да е позволявала на водата да съществува и следователно е било възможно да съществува живот на повърхността. Втората е, че голямото изобилие и наличие на въглероден двуокис може да направи въглерода достъпен за организмите, а това е необходима съставка при поддържането на живот.“

Превод: Никол Николова

Източник: Seeker

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!