Как е възникнало разнообразието в животинския свят?

Разработването на цялостна теория за еволюцията на организмите е огромна заслуга на английския учен Чарлз Робърт Дарвин (1809–1882).

Дарвин доказва, че съвременните организми – растения, животни и даже човек – са резултат от продължило милиони години историческо развитие, че при това развитие последователно са възниквали все по-сложно устроени и по-добре приспособени към условията на живот организми. Тоест Дарвин обосновава естествения произход и родствените връзки между организмите.

Животните и растенията постоянно ни удивляват с това, че идеално се приспособяват към околната среда. Преди години в един район на Англия от фабричен пушек брезовите дървета се изменили и потъмнели целите и от тази промяна започнало да намалява количеството брезови пеперуди които имат цвета и се сливат със самото дърво (вид защитен механизъм). Но когато дърветата се променили, то след известно време тази промяна се забелязала и при брезовите пеперуди. Дарвин дал просто и естествено обяснение на този факт. Според него организмите притежават две важни качества – изменчивост и наследственост.

Това, че животните и растенията се изменят, е било известно отдавна. А това, че унаследяват качествата на своите родители, не е тайна за никого. Всеки знае, че децата приличат на родителите си. Някои от измененията, които индивидите от даден вид претърпяват, се унаследяват, а други не. Но в края на краищата от унаследените изменения се запазват само онези, които дават някакви преимущества на животното, което ги притежава. Измененията, които правят животните по-добре приспособени към условията за живот, представляват предимство в борбата за съществуване. По-добре приспособените животни имат по-големи шансове да преживеят. В борбата за съществуване по-лошо приспособените отстъпват място на по-добре приспособените. В това именно се състои естественият подбор, който според Дарвин е в основата на еволюцията на организмите. Естественият подбор придава на изменчивостта приспособителен характер, а оттам и прогресивен характер на самата еволюция.


РЕКЛАМА:

***

За да разберем защо еволюцията води до все по-голямо разнообразие от форми и багри, трябва да се подчертае, че всеки вид животно има по-тясно или по-широко географско разпространение. Това разпространение не е случайно. То зависи от много условия: температура, влага, наличието на определена храна, възможността да се намери укритие, и дори ние хората сме едно от условията за наличието на различни видове. Отделните видове животни са приспособени да живеят в точно определени условия. Но често и исторически причини влияят на разпространението на различни видове животни. Това, че различните видове кенгуру живеят само в Австралия, се дължи не на липсата на определени условия в другите континенти, а на причини, свързани с развитието на тази група животни през отделните периоди от историята на сушата. А това, че лъвът се среща в днешно време почти само в Африка, се дължи на исторически причини, свързани с човека. Само преди няколко столетия той се е срещали на много места в Европа и Азия.

С причините и закономерностите, които определят разпространението на животните се занимава цяла една наука – зоогеографията.

Малко видове животни се разпространяват из целия свят, повечето си имат определени граници. Много видове се срещат само в границите на един-единствен континент или на част от него. Областта, в която се среща даден вид животно, зоолозите наричат ареал на вида. В границите на своя ареал видовете не се срещат навсякъде, а само там, където условията за живот са благоприятни. С други думи, в границите на своя ареал животните са разделени на групи, които живеят повече или по-малко изолирани една от друга. Такива групи се наричат популации.

Ако някакво непреодолимо географско препятствие, като висока планина, широка река или морски проток, раздели две такива популации от един и същ вид за много дълго време, такава географска изолация създава условия за разпадане на вида на два отделни вида. В течение на хиляди години във всяка една от двете популации се натрупват изменения, различни от измененията, които се натрупват в другата популация. Ако белезите, които отличават животните от едната популация от животните на другата популация, са ясни и сравнително постоянни, това означава, че първоначалният вид се е разпаднал на две отделни форми. В природни условия индивидите от едната форма не се кръстосват с индивидите от другата форма, тъй като двете форми живеят изолирано една от друга. Но ако при изкуствени условия те са в състояние да се кръстосват, то зоолозите означават двете форми като подвидове на един и същ вид.

Ако изолацията между подвидовете продължи достатъчно дълго време, те загубват способност да се кръстосват помежду си. Това е именно моментът, от който по-нататък подвидовете се превръщат в самостоятелни видове. Така от един вид с течение на времето може да се получат два или повече самостоятелни вида. Всеки един от тях, от своя страна, дава началото на други видове. Белезите, по които новополучените видове се различават помежду си и от основната форма, стават все повече и по-съществени. Този процес се нарича дивергенция. Именно той е причина за възникване на разнообразието от форми и багри в света на организмите. Дивергенцията е причина историческото развитие на организмите да е свързано не само с усложняване и усъвършенстване, но и с по-голямо умножаване и разнообразяване на жизнените форми.

Дали това ще продължи, е трудно да се каже. Появата на човека – най-висшето създание на земната природа – е създала сериозна опасност за останалите животни. Човекът изменя с бързи темпове природната среда и става причина за гибелта на много видове животни. Знае се със сигурност, че само през последните 400 години са изчезнали около 120 вида и подвида бозайници и 100 вида птици. Вероятно хиляди други по-дребни и по-незабележими видове животни са изчезнали, без дори да разберем за това. А за „сътворяването“ на тези видове на природата са били необходими десетки хиляди години.

 

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: