Започвам поредица, която цели да помогне на всеки, който иска да учи магистратура в чужбина.

Всички наши читатели много добре разбират важността на образованието – затова и четат БГ Наука. 🙂

Това, което искам да представя в тази поредица са множество примери от хора, които имат добър опит и желаят да го предадат на вас.

Започвам с Гери (Гергана Данева), с която заедно учихме Културология в СУ.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Тя има две магистратури, но тук ще засегнем първата: Публичен мениджмънт, ориентиран към европейските институции (дипломата ѝ е от университета по мениджмънт в Лиеж, Белгия). Образованието си е завършила във филиал на университета в София (IFAG – Висше франкофонско училище по администрация и мениджмънт)[1]

Относно избора си на първата специалност, Гери споделя: “Реших, че е добре да съчетая хуманитарния ми бакалавър със специалност, която е по-практически насочена.”

За нея е било важно какво ще учи, а не толкова къде. Както повечето неща, за които разбираме, тя чува за тази магистратура от приятели. Ето малко повече от самата нея за кандидатстването и други детайли около учебния процес.

Какви документи са необходими?

Със сигурност изискванията са се променили. Все пак завърших прeди четири години.

Със сигурност един от тях е диплома за завършена бакалавърска степен. Успехът имаше значение. За да ме приемат с пълна стипендия държах два изпита:  по френски език и обща култура.  В курса ми имаше 18 човека, половината от които бяха чуждестранни студенти.

Каква е разликата между това да учиш в чужбина или в български университет?

Може би не съм най-подходящият респондент за този въпрос, тъй като образованието ми е към белгийски университет, но се проведе почти изцяло в България. Все пак преподавателите ми бяха белгийци и французи. Живяла съм в чужбина по други поводи – стажове, работа, които са си своеобразна форма на учене. Тъй че  пътуването  в чужбина е винаги добре дошло, било то по линия на Еразъм +, бригада или друг тип обмени. Излизането от страната разширява хоризонта и предпоставя раждането на нови идеи за развитие.

Най-ценното в целия процес са хората, които срещаш, така се учи най-много.

Кои са най-големите разходи, които имаше като студент и как успяваше да ги покриеш?

По време на въпросната магистратура получавах стипендия, а и цялото ми обрaзование беше покрито. Имах лекци по цял ден и нямах право да работя. Най-големият разход беше за квартира. Скромничко го карах, но пък беше забавно.

Някои студенти се чувстват напрегнати и нещастни след заминаването си, заради рязката смяна на обстановката. Как се справи с емоционалната страна на нещата?

Понякога просто е гадно. Човек го приема и продължава напред, така ставаме по-силни и уверени.  Всяка ситуация има своите позитиви. Сами избираме как да се чувстваме, дали да гледаме на провалите като урок или да “сдухваме капаците”, да мрънкаме и да искаме да се прибираме.

Справям се с подобни емоции като си говоря сама на глас, колкото и налудничаво да прозвучи това. Опитвам се да си обясня източника на неприятните чувства и емоции и така се справям.

В момента Гери живее и работи в България. Понастоящем работи в MOVE.BG; BCWT (Български център на жените в тейнологийте) Занимава се с event management, европейски проекти, развиване на културна програма.

Част е от НПО Лъвско сърце, където заедно с приятели организират Ултра крос триатлон „Лъвско сърце“, чиято цел е  популяризиране на културното наследство и природна красота на Странджа през спортни активности.

Надявам се да ви е било интересно и полезно. Продължете образованието си и използвайте наученото, за да развивате себе си и България!

[1] Франкофонският институт за администрация и управление (IFAG) е институция за висше образование по икономика и управление. Той е своеобразен институт на Agence Universitaire de la Francophonie (AUF), създаден през 1996 г. по искане на правителството на Република България. Намира се в София, столицата на България, IFAG е отворена за всички млади франкофони в региона на Централна и Източна Европа, както и в други региони на Франкофонския свят.