Направи дарение на училище!

Разкажи малко за себе си?

Аз съм Милена, този май завърших магистратура Arts Management от Columbia College Chicago (да не бъде бъркан с Columbia University в Ню Йорк). Завърших бакалавъра си в СУ, в специалност Културология.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Защо избра точно тази магистратура?

От много време се интересувам от развитието на културни организации. По-целенасочено започнах да се интересувам от това след курса по културен мениджмънт в бакалавърската си програма Културология, а след първото ми посещение в Щатите, когато видях как музеите там работят, исках да се занимавам целенасочено с развитието на музеите в България, така че да бъдат колкото се може по-полезни и интересни на общността. Така започнах да търся програми, които да предлагат развитие в тази област. Открих асоциацията на образователните институции, които имат програми по арт администрация (Association of Art Administration Educators), където видях какви са програмите в различни университети. Програмите се деляха основно на теоретични: фокусирани повече върху история и културно значение на изкуството и организациите в тази област; и практични: фокусирани върху уменията необходими за управлението на организации и компании в сферата на изкуството: стратегически мениджмънт, маркетинг, счетоводство, предприемачество и правенето на политики. След като вече имах известен теоретичен опит, за мен беше от интерес да се развивам в практическа насока. Програмата в Columbia College Chicago е именно от практичен характер и това повлия до голяма степен в избора ми, заедно с това, че университетът е в голям град като Чикаго, който предлага наситен културен живот. Освен това, този университет ми предложи пълна стипендия за покриване на годишните такси, което други не можаха, и този фактор беше от голямо значение за избора ми.

Каква роля имат университетът и държавата в избора на магистратура?

Смятам, че ролята както на университета, така и на държавата и града, в които той се намира, са от изключително значение, поне в тази сфера. Подходът на САЩ към културни организации е много по-различен от този в Европа и това за мен беше привлекателен фактор, тъй като вярвам, че различните модели на управление могат да са полезни един на друг. В допълнение на това, политиката на дадена държава към определена сфера и ресурсите, които се отделят за нейното развитие биха имали значение за нивото на образование в тази сфера. Също е важно какви възможности ще има човек като чуждестранен студент в дадената държава: дали ще има право да работи, какво и как, и т.н. Тези бяха факторите, които имаха значение за мен.

Бих добавила, че градът, където учиш, също има значение. Важно е какви възможности за практически опит ти предлага и каква среда в сферата ти на развитие. Това беше важно за мен, тъй като смятам, че без практически опит от рано, ученето рядко е достатъчно за пълното развитие на възможностите и потенциала на човек. Възможността да работиш в сферата докато учиш е незаменимо предимство.

Университетът е важен по всички линии: от преподавателите, до базата, до мрежата от връзки и възможностите, които идват с нея. Репутацията, разбира се, не е маловажна. Например Columbia College Chicago не е сред най-известните университети в САЩ. Считан е за малък арт колеж. В Чикаго обаче той има изключителна роля. Почти във всяка организация, която се занимава с нещо в сферата на изкуствата, има хора завършили в този университет, много артисти са минали през Columbia College и освен това университетът държи добри връзки с общността в града. Той стои зад проекти за публично изкуство като Wabash Arts Corridor: проект, по който всяка година се издигат стенописи от нови художници по стените на сгради на Wabash Avenue. Освен това, настоящият културен комисар (Commissioner of Culture) на града е бивш високопоставен администратор от университета. Всичко това играе роля при кандидатстването за стаж или работа в различни организации, както и в намирането на партньори за работа по индивидуални проекти.

Поради същата причина е важно университетът да създава общност сред своите студенти и алумни.

За преподавателите и базата на университета едва ли има нужда да навлизам в подробности ????.

Как кандидатства и откъде разбра за магистратурата?

Тук става малко сложно ???? Истината е, че не бях обмисляла програмата в този университет като една от тези, в които искам да кандидатствам, но стипендията, чрез която имах възможност да уча в САЩ ми предложи този университет. Тази програма ми стана по-известна след като получих стипендия Фулбрайт за магистратура. Когато кандидатстваш за магистърска стипендия Фулбрайт в България (в различните държави има различни условия), кандидатстваш само за направление на обучение, като предлагаш няколко университета, които смяташ, че са подходящи за теб, но това не означава, че ще кандидатстваш за тях. Ако бъдеш одобрен/а получаваш списък от 4 университета, в които можеш да кандидатстваш. Този списък може да съдържа твои предложения, но може и да не съдържа нито едно. В моя случай Columbia College Chicago не беше сред моите избрани университети, но Фулбрайт ми предложи да кандидатствам за него.

Кандидатстването за мен беше различно поради допълнителната стъпка от кандидатстване за стипендия. Кандидатстването за стипендия става горе-долу около година преди реалното влизане в университет. Ако те одобрят, кандидатстваш в четири университета, като Фулбрайт подава документите вместо теб. Поради тази причина нямам много опит с административната страна на кандидатстването. Някъде около април излизат резултатите и разбираш къде си приет да учиш от август същата година.

Какви документи са необходими?

Това са документите които ми бяха изискани за кандидатстване за Фулбрайт, но без съмнение поне някои от тях са били използвани и за кандидатстване в самите университети.

Диплома с апостил, преведена от заклет преводач.

Резултати от TOEFL и GRE (които могат да бъдат държани и след получаване на стипендията, но определено имат положително влияние, ако са държани предварително).

Две есета на английски език: personal statement и statement of purpose.

Последните две са изисквани отделно и за всяко кандидатстване за отделен университет.

Някои университети имат интервю и други изисквания, които зависят и от специалността.

Каква е разликата между това да учиш в чужбина или в български университет?

В моя случай програмата беше най-голямата разлика. Когато кандидатствах, не можех да намеря сравнителна програма в български университет.

Нещо, което ме впечатли в последствие, беше изключително ясният модел на оценяване: колко процента от оценката ти зависят от присъствие, от активно участие в клас, от изпълняването на домашните задачи и от самите изпити. Тази информация е полезна не само за разбирането на това защо имаш дадена оценка, но и на това какви усилия е нужно да положиш за да имаш оценката, която искаш.

Извън това, много се впечатлих от изобилието на социални събития в университета, както и обществени активности. Всеки ден в университета се случват различни събития от прожекция на филм, до концерт, модно шоу, уъркшоп, конференция/дискусия, или дори просто събитие за разпускане преди изпитите, от които студентите могат да избират. Отделно от това, някои студентски организации правят посещения на обществени организации, за да запознаят студентите с възможностите и проблемите на града. Това беше изключително полезно за мен като човек от друга държава, но също и за развитието ми като професионалист.

Кои са най-големите разходи, които имаш(е) като студент и как ги покриваш(е)?

За щастие двете стипендии, които имах, покриваха всички разходи, с които иначе щях да се сблъскам. Стипендията от университета покри всички годишни такси, които иначе не бих имала възможност да си позволя, а Фулбрайт покри всички разходи като наем, храна и т.н. Единственият момент, в които трябваше сама да покривам разходите си, беше когато реших да остана за стаж през лятото. Тогава трябваше да намеря платена позиция в сферата ми, което беше доста трудно, за да мога да плащам всички неща, за които иначе не ми се налагаше да се притеснявам.

Някои студенти се чувстват напрегнати и нещастни след заминаването си, заради рязката смяна на обстановката. Как се справи с емоционалната страна на нещата?

В началото, когато не познаваш никого може да е доста трудно. Освен това, може да се случи така че хората, с които учиш вече имат своята изградена среда и не търсят нови приятели. Това мисля, че е валидно особено за магистърските програми. На мен много ми помогнаха събитията, организирани в университета, както и групата от Фулбрайт стипендианти в Чикаго. Срещите с други хора, които са се откъснали от своята среда, за да учат тук ни помогнаха да създадем своя среда от приятели и познати. Аз имах късмет, че мои познати се бяха преместили в Чикаго малко преди мен и ми помогнаха в началото, когато още нямах квартира и не познавах града. След това, живеенето със съквартиранти, особено ако попаднеш на хора, с които се разбираш и имате общи интереси, помага.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!