Как да създадем младите изследователи

Преподаването на природни науки в училище трябва да провокира учениците да задават въпроси и да търсят сами решенията, смятат Жаклин Мисирян и Ренета Богданова от “Заедно в час”

“За следващия час по химия донесете вода от различни места”, провокира учениците си Ренета Богданова. Без да предполага, че ще пристигнат омазани до лактите след събиране на материал за изследване от кални локви, чешми и паркове. Целта е децата да направят тест на нивото на pH на водата, като сами стигнат до извода какво точно представлява този термин и какво е приложението му в ежедневния живот. “Ако просто им бях казала да си запишат, че е измерител за киселинността или алкалността на даден воден разтвор, ефектът нямаше да е същият”, обяснява Ренета защо е толкова важно децата да учат през истинско преживяване.

Учениците на Ренета учат чрез преживяване 

Начинът на преподаване на природни науки в училище до голяма степен предопределя доколко учениците ще се запалят по тези предмети и ще ги вземат предвид когато обмислят бъдещия си професионален път. През последните години броят на студентите в България в направления като химически и физически науки устойчиво намалява. Една от причините за това е, че много завършващи ученици виждат по-добра реализация в тези науки в чужбина и избират да продължат образованието си в чуждестранни университети. При други обаче училището пропуска да покаже практическото приложение на природните науки и да развие любопитството и уменията им да се занимават с тях. И тук идва важната роля на учителите.


РЕКЛАМА:

***

Разговаряме за нея с Ренета Богданова и Жаклин Мисирян, които в момента отговарят за учителската подкрепа във фондация “Заедно в час”, а преди това преподават природни науки в рамките на програмата на организацията. “Заедно в час” работи за това всички деца в България да имат достъп до качествено образование, независимо от училището, което посещават, региона, в който живеят, и социално-икономическото положение на родителите им. Организацията подбира, обучава и подкрепя способни професионалисти от различни сфери да бъдат учители на места, на които учениците имат най-голяма нужда да повишат мотивацията си за учене и резултатите си.

До 2014 г. Жаклин Мисирян преподава природни науки в 202. основно училище „Христо Ботев“ в с. Долни Пасарел

 

Въпроси, хипотези, експерименти

“Важно е да не даваме готови отговори на децата, а да имат възможност да изследват и да не приемат всичко за даденост”, споделя Жаклин Мисирян. До 2014 г. тя преподава природни науки в 202. основно училище „Христо Ботев“ в с. Долни Пасарел като част от втория випуск учители по програма “Заедно в час”. Завършва магистратура „Органични материали във висшите технологии“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а между 2007 и 2012 г. работи в лабораторията по функционални оптични материали към катедра „Физикохимия“.

Учениците на Жаклин на посещение в лабораториите Факултета по химия и фармация на СУ „Св. Климент Охридски“

Според Жаклин на много ученици им е трудно да виждат директното приложение на това, което учат, както и как то ще им помогне в дългосрочен план след като излязат от училище. Освен това на децата рядко се дават отговорности, чрез които да търсят и проучват информация и да взимат решения, за да бъдат тези “двигатели на новото”, които могат да бъдат, смята Жаклин. Нейните ученици например създават свой клуб “Еколози”, чрез който заедно търсят решения на проблеми на средата, в която живеят – от хранилки за птици до облагородяване на спортната площадка. “Провокирах ги да мислят – ако например открият свой химичен елемент, къде в периодичната система биха го поставили и защо. Или пък има ли според тях друг начин да бъде направена Менделеевата таблица – различен от този, избран от Менделеев”, дава примери Жаклин за това как учениците могат да бъдат стимулирани да подлагат всичко под съмнение, да си задават въпроси и да изследват собствени хипотези.

 

Учителят, който не стои отпред на дъската

В този процес учителят вече не играе ролята на експерт, който от дъската диктува съдържанието на урока. “Учителят създава средата, в която децата да грешат”, споделя Ренета Богданова. Преди да се присъедини към екипа на фондация “Заедно в час”, тя преподава химия в 15. СУ „Адам Мицкевич“ в София, като има бакалавърска степен за учител по биология и химия от Софийския университет. Според нея учителят е този, който дава насоки, инструменти, материали, задава въпроси, на които децата да търсят отговор. По този начин той може да запали отново любопитството, с което всеки се ражда – отговорност, която според Ренета, се пада предимно на учителя. Тя върви с това преподавателите да се учат и развиват непрекъснато, да търсят алтернативи (ако например реактивите в училище са свършили, да заведат класа на посещение в университетска лаборатория), да споделят с колеги и родители успехите на учениците, да изследват заедно с децата. Да знаят, че “от опит глава не боли” и че процесът на изследване е изключително важен за ученето. “Трябва ти да си ролеви модел на децата – да правиш опити, да им покажеш подхода към задачата, да сгрешиш, да подхождаш с любопитство и да окуражаваш тяхното – и така отново и отново”, обобщава Ренета.

Преди да се присъедини към екипа на фондация “Заедно в час”, Ренета Богданова преподава химия в 15. СУ „Адам Мицкевич“ в София

А от какво имат нужда учителите, за да са най-полезни както за учениците си, така и за своето професионално развитие? Според Жаклин и Ренета, които като координатори на новите учители по програма “Заедно в час” са обиколили стотици класни стаи из страната и са подкрепяли преподавателите в ежедневната им работа, един от успешните подходи е споделянето на опит и взаимното наблюдение на уроци. В мрежата от училища Ark academy във Великобритания например, където Жаклин е гостувала преди няколко години, всяка седмица учителите по даден предмет се събират, обсъждат резултатите на учениците, мислят за причините за тези показатели и какво ще подобрят в часовете през следващата седмица. (Подобна практика вече се използва и в България – един от успешните примери за това е софийското 90. СУ “Ген. Хосе де Сан Мартин”.)

 

Фокус върху голямата картина

Развиването на знания и умения у учениците за реализация в областта на природните науки зависи и преодоляването на сериозната дупка в сферата на българското училищно образование – ниската функционална грамотност на голяма част от учениците. Според международното изследване PISA близо половината от деветокласниците в България не разбират смисъла на прочетеното и на математически задачи в елементарен контекст, както и няма адекватни познания, с които да обяснят или аргументират дадени научни казуси. “Функционалната грамотност би трябвало да се назовава, да се обсъжда широко с ученици, родители, да бъде основен и споделен приоритет на всички заинтересовани страни”, категорична е Ренета Богданова. Според нея в училище не се говори достатъчно и за връзката между наука и иновация и че ако днес няма ученици, които да изследват, проучват и намират решения в класната стая и извън нея, утре няма да има двигатели на нови идеи и в университетите, компаниите и икономиката.

А за да има задаващи въпроси деца, има нужда и от задаващи въпроси учители. От мотивирани и вдъхновяващи хора, които със своя пример в класните стаи да заразяват учениците да вървят напред. За Жаклин желанието да се развива в сферата на училищното образование идва от примера на учителите й по химия и биология от училището й – “Св. Климент Охридски” във Варна и от осъзнаването, че не всички ученици имат подобни положителни примери пред себе си, които да им помогнат да повярват в потенциала си. За Ренета – от заряда и смисъла, които учителската професия носят. Защото, както самата тя казва, “няма нищо по-сладко от изпратено клипче от Youtube с химичен експеримент и думите “Г-жо, хайде утре това да го пробваме”.

Ренета Богданова (вляво) и Жаклин Мисирян са завършили факултетите по биология и по химия и фармация на Софийския университет, а в момента отговарят за подкрепата за учителите от програмата на фондация “Заедно в час”

 

В момента “Заедно в час” набира участници за новия випуск учители по програмата си, които да започнат да преподават от септември 2018 г., като преди това преминат интензивна подготовка през лятото. Ако и вие искате да покажете на учениците красотата на науките и да запалите интереса и любопитството им, можете да кандидатствате на www.apply.zaednovchas.bg. Не се изисква предварително придобита учителска правоспособност (такава се включва в обучението в рамките на програмата). Всички критерии можете да намерите на www.apply.zaednovchas.bg.


Европейска нощ на учените 2022 г.: