Ако младо неомъжено момиче ходи на курс по английски, за да се запознае с младо момче, то изпълнявайки дадената цел, тя едва ли ще продължи да изпълнява целта-предлог, но ако новопридобитият мъж на мечтите е доста заинтересуван от английския, това момиче често може и да не забележи, че е изучило езика като страничен ефект, ползвайки се с неправилна мотивация.
Всичко, което ще кажа по-долу, ще донесе максимална полза само на тези, които имат истинска мотивация, тоест те действително искат да овладеят един или няколко чужди езика. Преподавателската работа с хората с лъжлива мотивация е тема на отделен разговор.

Струва си да отбележим, че хората, пристъпили към усвояване на чужд език, често се намират в плен на стереотипите и за чуждия език, и за това как трябва да го учат. И често (мога да ви назова колкото искате примери от моята практика) им е по-лесно да изтърпят пореден крах в усвоението на езика, отколкото да отхвърлят тези стереотипи.
Ето някои от най-важните и опасни стереотипи:

1. „Да научиш английски за (месец, година, 10 години)“.
Езикът ни обърква, предлага ни изразяване с маркера на финалност (да научиш, да владееш в съвършенство, да мислиш на езика). Човекът, пристъпващ към занимания с чужд език трябва да си представи, че езикът е голямо стопанство, изискващо грижи и внимание в течение на целия ни живот. Това не е нещо, което може да се купи в магазина и да се притежава завинаги. Попитайте който и да е писател, лесно ли е да се пише, и ако ви отговори, че е лесно, значи ви е излъгал.
Често казвам на своите ученици, че решението да изучиш и владееш даден език е подобно на решението за женитба. В женитбата има много положителни моменти, но това е друг живот, не е ергенство, в него има много грижи и ограничения. Така е и с езика. Ако общението с целия свят, работата зад граница, четенето на литература в оригинал и още по-широк вътрешен свят за вас като ценности превишават такива проблеми като загуба на големи времеви ресурси в началото на обучениеото, като откриващите се безгранични възможности да изглеждате смешни, като необходимостта да поддържате придобитите навици през целия си живот и необходимостта въобще по човешки да се промените, то вие сте прекрасен кандидат за блестящо знание на чуждия език. Ако не сте способни да направите такива „жертви“, не си струва да си губите времето напразно, та нали ако не искате да промените своя подход към обучението, вие неизбежно ще прибегнете до стратегиите, известни от училище, института и т.н., тоест стратегии, с помощта на които вие не сте научили език.

2. Стереотипът, най-често срещан като „Нужен ми е разговорен език (разбира се, че искам да усвоя само минимума, необходим за устно общение, а всички останали опити за отиване по-надълбоко, например да ме накарате да чета в оригинал, ще ги пресичам решително!)“.
Анализирайте който и да е разговор на кухнята или в автобуса и ще намерите там и откъси от вицове, и цитати от филми и литература, и специални термини, и употребени в ироничен смисъл „литературни думи“, плюс огромно количество много хитри социални екстралингвистични реалии. Хората не са роботи. Всяка звучаща фраза, някакви-си три думи на повърхността – това е само върхът на айсберга, под който се крие бездна от информация. Кой от изучаващите чужд език е стигал с упражнения да формална интонация на чуждия език? Редки са случаите, когато някой може да достигне дори до средата на интонационните умения. А интонацията понякога носи до 70% от иформацията.
Всички, които искат наистина свободно да владеят чуждия език, трябва да знаят колко е висок този айсберг. Това ще изплаши малодушните, но ще „инжектира“ адреналин на безстрашните интелектуалци. Съветът е много прост: пасивната ви езикова база трябва да бъде максимално широка, изхвърлете от главата си мисълта, че това не ви е нужно или няма да ви потрябва. Вие не сте Господ Бог, за да решавате какво ще ви потрябва и какво не, имайте предвид, че един речник от около 20 хиляди думи (това е речниковият запас на среднообразован носител на език като български или английски) може да бъде прочетен за около седмица. При това човек може да използва активно около 100 думи, след като се научи да ги върти виртуозно.

Разбери повече за БГ Наука:

***

3. „Аз нямам способностите да уча чужд език“.
Тези, които са уверени в това, трябва да си зададат няколко прости въпроса: „Свободно ли говоря на своя роден език и разбирам ли го?“, „Чета и пиша на родния си език, може в писмото и да не съм като писател, но свободно ли построявам думите и изреченията си?“, „Глух и ням ли съм?“ Ако отговорите са „Да“, „Да“, „Не“, то аз ви поздравявам. Вие имате езикови способности, и пред вас няма никакви препятствия. А глухонемите често достигат такива невиждани резултати във всякакви дейности, че всички останали би трябвало „пасти да ядат“ пред тях. Способността за научаване на език е основната човешка способност, човекът е една говореща маймуна. Човекът обича езика като майка си. А всеки друг език – това е просто синоним на родния. Някой може да възрази: „Ами всички онези полиглоти?“, или просто: „Един мой познат отиде в Америка, знаейки само „Hi“ и „Good bye“, и след две седмици заговори като американец, а друг мой познат го учил и ходил на курсове, но все още се мъчи в САЩ заради проблеми с езика?“. Отговорът е прост като гребло. Първият инстинктивно е използвал правилните стратегии, а другия не е притежавал подобни интуиции и човек, който да му подсказва за правилните стратегии.

4. Езиковата среда.
Ех, тази прехвалена езикова среда! Митът за потапяне в езиковата среда като във вълшебен котел, от който старият и безобразен излиза млад, красив и съвършено владеещ……е прекрасен. Но както всеки мит е неконкретен, а при неправилна употреба може да стане вреден и опасен. Навред сред имигрантите се наблюдава т.нар. вкаменяване (ossification) на езика. Тоест бързо и по принуждение усвоявайки „минимума за оцеляване“, човекът спира да повишава своята езикова компетентност, забравяйки по пътя и неподдържайки родния си език. В резултат се получава някакво „неговорящо“ същество с „тунелен“ език. Срещал съм крайния вариант на такъв човек, който на 12 години заминал с родителите си за Щатите и който живял там в бедните квартали, освен това бил лош ученик. Резултатът: човекът за 40 години не владее нито родния си език, нито английския! Тоест му се струва, че говори и на двата, но за сънародниците си звучи като чужденец, който крайно неразбираемо и лошо говори родния си език, а за американците той е просто неграмотен простак, който е с нисък образователен ценз и който сигурно е получавал само двойки (F) по английски.
Изводът: езиковата среда е лъжлива. Обикновените думи носят във себе си много идиоматични смисли, които могат да бъдат разбрани само по пътя на дълбокото вникване. Прекрасно е ако на някой от вас му се удаде възможност да замине някъде и да учи там език. Но трябва да го учите, замисляйки се. Тогава езиковата среда ще засияе с такива цветове и смисли и ще ви достави толкова много радости, колкото не ви е доставяла в родината ви. Ако пък няма да можете да заминете зад граница, а трябва да знаете език, създайте си езикова среда вкъщи. Знанието на езика е правопропорционално на количеството текстове, които са преминали през вашия организъм (текстове в широкия смисъл: книги, филми, радио, музика, разговори и т.н.).

Сега някои от най-ефективните принципи:

Първото и основно по рода си правило (принцип на откритата архитектура):
Това е същият този индивидуален подход, за който ви говори всяка реклама на езикови курсове. Твърди, оставайки реклама и предлагайки в най-добрия случай само някакъв си метод. Трябва сами да избирате техниките на обучение, колкото повече опитвате, толкова по-добре. Само че трябва наистина да опитвате.
Един важен принцип, касаещ се до произношението: колкото по-правилно произнасяте, толкова по-лесно ви става да го правите (а не по-трудно, както някои мислят). Затова се справете със всеки звук, фонетичните упражнения са като китайската гимнастика – важна е виртуозната точност. Четете, вниквайки колкото можете по-дълбоко в не много разбираемите описания на звуците в учебниците, слушайте ги на касети. Само музикален слух не е достатъчен – нужна е точна подготовка на говорния апарат. Може да преместите езика си с един милиметър и кардинално да промените звука. Най-лошо става, когато произнасяте всички звуци като българските – това е насилие над вашия говорен орган, тъй като такива звукови съчетания в дадения език не са предвидени. Ужасно е също, когато произнасяте един звук почти правилно, а другия не – езикът ви се скъсва от усилия, опитвайки се да съвмести две фонетики, тук и дума не може да става за темп на речта! Темпът на речта е също толкова важна характеристика, колкото са граматиката и фонетиката. В английския например той е два пъти по-висок, отколкото в българския език, а при французите е дори по-висок.

2. Още една удобна стратегия: разделете нещо толкова сложно като овладяването на език на части, тоест недейте да слагате в един куп изработването на всички умения, занимавайте се само с произношението, отделно с граматиката, отделно четете, отделно слушайте, отделно работете с лексиката.

3. Още един важен „турбореактивен“ метод – свързан е с фоносемантиката. Отделните звуци имат смисъл. Ако това утвърждение е спорно за вас, прочетете някоя книга на съвременните лингвисти, те ще ви докажат, това, което хората са знаели и преди хиляди години. Когато срещате непозната дума в текста, не бързайте да се ровите в речника, ако контекстът не ви помага да се досетите за значението, ще ви помогне самата форма на думата. Това може да се стори брътвеж за някой, но аз съм убеден, че при определени условия и психотехники можем да разбираме чуждестранната реч направо, без изучаване. Просто сме загубили способността си да „виждаме“ думите. А те показват и формата на предметите, и цвета, по-точно интензивността на светлината, типа на движение, звуците, усещанията. Това е такова поле за развитие и изостряне на чувствата и въображението! Започнете с убеждението, че думите си приличат(!!!) с това, което означават и започнете да сравнявате. След известно време това става автоматично и проблема за запомнянето отпада – вие просто прочитате думата и вече я знаете!

4. Но звуците и думите са само началото. Главната трудност не е даже в говоренето или разбирането. Не помня такъв ученик, който да не се е оплаквал: „Зная всички думи, но не мога да схвана смисъла!“. Това е естествено: различни са правилата за съчетаване на думите в езика. Също и семантичните полета на думите. Изходът е един – да свикнете с езика. Има един прекрасен метод – преписвайте книжки. Е, вече няколко години препоръчвам този метод на различни хора, но доколкото знам, никой досега не е опитвал! J (мързел плюс нездраво недоверие на очевидна глупост!).

5. Има и друг метод – четене „за обем“. Той е по-популярен, тъй като след няколко пъти очевидно показва своята неочаквана ефективност. Тоест, взимате някаква книга, можете бавно и вниквайки в смисъла да преведете с речник изречение, абзац или страница (в зависимост от вашето ниво), а после започвайте да „четете“ без речник, опитвайки се да уловите поне прашинка смисъл, поне отделни познати думи, поне си представете, че разбирате. Продължавайте това „шантаво“ четене до пълно изнемогване – 10, 20 страници, книга, две книги. Смисълът на прочетеното бавно и сигурно ще започне да се проявява като снимка. Тук помага и самовнушението, че това е вашият роден език, който просто сте позабравили (което е истина, защото английският и българският са диалекти на индоевропейския).

6. Препоръчвам на напредналите, които имат проблеми с разбирането при слушане да се върнат обратно до фонетиката. Намерете или специални фонетични курсове, или се обърнете към специалист. Общението с носителите на езика, ако те не са професионални лингвисти, едва ли ще ви помогне. Работата е там, че в разговорния език има страшно много „мънички разлики“. Съществуват т.нар. алофони, звуци, които се възприемат в даден език като една фонема и се обозначават често с една буква, но звучат съвсем малко по-различно. За носителите на езика тази разлика не е съществена, дори не се осъзнава, а за вас може да стане принципно препятствие в разбирането. Има правила за „изяждане“ на звуците, сливането им, и във всичко това няма никаква случайност – всичко това е описано в литературата и сдъвкано, всичко може да бъде показано на пръсти. Намерете всичко това, не мързелувайте, и ще започнете да разбирате бегли разговори на чужд език без никакви проблеми.

7. Още една техника за разширяване на речниковия запас – това е четенето на речник. Вземете един голям речник от около 20 хиляди думи (това е размера на обикновена книжка) и – напред! Четете го като художествена литература, все ще поискате да запомните нещо, ще поправите това-онова в разбирането си, много от нещата ще се запомнят от самосебе си.
За край още един принцип за тотален успех в това начинание и една психотехника, или просто „играчка“:
Доказано е и е преброено, че най-добри резултати в изучаването на език са постигнали хората, които са го правили сами, без да прибягват до помощта на учители, курсове и т.н. Така че – самостоятелност и още веднъж самостоятелност. Не харчете пари за курсове, харчете ги за книги, касети, кино на чужди езици и т.н.
И още нещо: ако искате да научите английски или китайски, станете англичанин, американец или китаец. Езикът е живо същество и се дава само на своите си. Ако изобщо не можете да се видите в ролята на американец, давам ви думата си, че никога няма да можете да научите американски английски! Не ви е нужно раздвояване на личността, просто сваляте дрехите на една езикова и културна идентичност и обличате други!

©Превод от руски: Александр Юрьевич Свердлов
©Публикуване в интернет на български език – Александр Юрьевич Свердлов
Автор: неизвестен
Източник: Интернет