Направи дарение на училище!

Научно изследване, проведено в Бангладеш и публикувано в сайта на Nature от Карина Сторс, разкрива как недохранването, недостатъчната хигиена и други подобни липси могат да повлияят негативно върху детското развитие.

През 60-те години група изследователи започват да раздават хранителни добавки на семейства с малки деца в селските райони на Гватемала. Те искали да проверят дали приемането на достатъчно протеин в първите няколко години от живота може да намали случаите на деца със забавен растеж.

Отговорът бил положителен. Децата, които получили добавките израстли с 1 до 2 сантиметра по-високи от останалите. Положителните страни обаче не спират дотук. Освен че станали по-високи, децата, които приемат хранителни добавки, показвали по-добри резултати на тестове по четене и проверка на знанията като юноши. Жените, които до тригодишна възраст са се възползвали от добавките, стигнали до по-високи класове в училище, а мъжете получавали по-високи доходи.

“Ако тези положителни последици не бяха на лице, най-вероятно това изследване щеше да бъде напълно забравено”, коментира Рейналдо Марторел, специалист по родителско и детско хранене към Emory University в Атланта, Джорджия, който следи развитията. Освен това, той допълва, че тези открития допринасят за това финансови институции като Световната банка, да обмислят ранните хранителни интервенции като дългосрочна инвестиция в човешкото здраве.

След гватемалското изследване редица проучвания по целия свят – в Бразилия, Перу, Ямайка, Филипините, Кения и Зимбабве, правят връзки между бедността, забавеното развитие при децата, по-ниските когнитивни умения на тестовете и по-ниските постижения в училище.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Бързо става ясно, че по-ниският ръст в детска възраст е не само знак за неблагоприятни условия като оскъдно хранене и редовни прояви на диария, но и показател за интелектуален дефицит и смъртност. Въпреки това, не всички деца със забавено развитие, които са близо 160 милиона по целия свят, се свързват с тези лоши последици. Днес учените се опитват да обяснят връзките между растежа и неврологичното развитие.

Шахриа Хафиз Какон стои начело на изследвания в по-бедните квартали на Дака, Бангладеш, където 40% от децата страдат от забавено развитие до навършване на две години. Като медицинско лице в Международния център за изследване на заболявания, съпроводени с диария (International Centre for Diarrhoeal Disease Research) в столицата на Бангладеш, тя ръководи първото по рода си мозъчно изследване на деца с проблеми в развитието.

Изследването е изключително иновативно, като показва как мозъците на бебета и деца в ранна детска възраст отговарят на трудности. То обещава да предостави важна базисна информация за ранното развитие при децата и техните когнитивни способности.

Какон и нейните колеги провеждат ядрено-магнитен резонанс върху дву- и тримесечни бебета и разпознават части от мозъка на деца със забавено развитие, които са по-малки от тези на деца с нормално развитие. Освен метода за изобразяване на мозъка, те използват и електроенцефалография.

През 2006 година Световната здравна организация докладва за мащабно проучване, което следи височината и теглото на деца от раждането до навършване на 5 години в Бразилия, Гана, Индия, Норвегия, Оман и Съединените щати. Резултатите показват, че здравите и добре хранени деца следват доста сходна траектория на растеж, а това от своя страна установява критерии за нетипичен растеж. Момиченце на 6 месеца е считано, че има забавен растеж, ако височината му е 61 см, въпреки че това са само 5 см по-малко от средния растеж.

Изведените критерии помагат да се повишат обществените знания относно забавеното детско развитие. В много страни над 30% от децата под 5-годишна възраст имат проблем, в Бангладеш, Индия, Гватемала и Нигерия – над 40%. През 2012 година повишащият се консенсус около последиците от забавеното развитие мотивира Световната здравна организация да смъкне с 40% броя на проблемните деца под 5-годишна възраст до 2025.

Когато институциите започват да предприемат мерки, изследователите осъзнават, че има сериозни пропуски в протоколите за идентифициране на проблемите, свързани със забавеното развитие. Много проучвания върху развитието на мозъка разчитат на тестове за памет, говор и други когнитивни функции, които са трудно постижими за по-малките деца. “Бебетата нямат много голям поведенчески репертоар”, казва Михаел Георгиев, педиатър и детски психолог в Университета Минесота в Минеаполис. И ако родителите и докторите трябва да изчакват, докато децата тръгнат на училище, за да забележат някакви знаци, то тогава би било твърде късно за намеса.

Тук е мястото, където работата на Какон пасва идеално. С височина 1.63 м, по западните стандарти тя не е висока, но в малката клиника в Дака, където работи, тя се извисява над повечето от своите колежки. Една сутрин тя била с майка, която ѝ позвъняла през нощта, за да каже, че синът ѝ има температура. Преди да прегледа момчето, Какон пита майката как е семейството и как се справя детето в училище, както винаги прави с пациентите си. Много родителни я наричат “apa” – голяма сестра.

Преди пет години Фондацията Гейтс започва да се интересува от проследяване на мозъчното развитие при малки деца, живеещи в трудни условия и страдащи от недохранване. Фондацията изследва реакциите на детския организъм към ваксини в клиниката на Какон. Свързва се с Чарлз Нелсън, педиатър и нервоучен към Бостънската детска болница и Медицинското училище Харвард в Масачузетс. През 2000 година той проследява мозъчното развитие на деца, израснали в строги румънски сиропиталища. Въпреки че били нахранени и подслонени, децата показали почти нулева стимулация, социален контакт или емоционална подкрепа. Много от тях страдали от дългосрочни когнитивни проблеми.

Нелсън открива, че мозъците на сираците носят белези на занемаряване и изостаналост. MRI показва, че до 8-годишна възраст децата вече имат по-малки региони на сиво и бяло вещество, които се свързват с вниманието и езика, отколкото децата, отгледани в техните биологични семейства. Някои от децата, които са били изместени от дом в приемно семейство като пеленачета, си спестяват някои дефицити в мозъка.

Децата от изследването в Дака са отгледани по съвсем различен начин. Те са обградени от гледки, звуци и големи семейства, които често живеят заедно в тесни пространства. Точно обратното на пеленаче, “прекарало дните си, като лежи в кошарка, вторачено в белия таван по цял ден”, споделя Нелсън.

От друга страна, на бангладешките деца им се налага да се справят с неадекватни изхранване и хигиена. А изследователите не са проучили последствията от подобни условия за умственото развитие. Има изследвания, включващи наблюдения на мозъка на деца, които израстват в бедност – което може да бъде причина за лошо хранене. Но тези изследвания са провеждани главно в области, за които  са характерни високи доходи, като САЩ, Европа и Австралия. Без значение колко бедни са децата там, повечето имат достъп до добра храна, чиста вода и канализация, казва Нелсън. Тези от бедните квартали на Дака живеят и играят около канали за отпадъчни води. “Има много деца като тези в Дака по света”, казва той, “и ние не знаем абсолютно нищо за тяхното мозъчно развитие”.

Белезите на неблагоприятните условия

До началото на 2015 година екипът на Нелсън и излседователите от Бангладеш превръщат клиниката в Дака в лаборатория от последно поколение. Благодарение на техниките в тази лаборатория (fNIRS), те получават информация относно мозъчната активност, подобна на тази, която получават от ЯМР, но без да се изискват огромни машини и без условие децата да стоят неподвижни. Функционалната инфрачервена спектроскопия (fNIRS, functional near-infrared spectroscopy) се използва още от началото на 90-те, но сега навлиза с нисък бюджет.

На около 130 деца на 36-месечна възраст в Дака е било приложено изследване с fNIRS-тестове. Установява се, че колкото по-ниски били децата, толкова повече мозъчна активност проявявали след провокации с картини и звуци от несоциални стимулации, например камиони. По-високите деца отговаряли повече на социални стимулации, например лица на жени. Това показва забавяния в процеса, в който региони от мозъка се специализират в конкретни задачи, казва Нелсън.

EEG показва по-висока електрическа активност сред деца със забавен растеж, заедно с редица мозъчни вълни, които отговарят за решаването на проблеми и комуникация между регионите в мозъка. Това е голяма изненада за изследователите, защото изследванията на сираци и деца от бедни семейства показват най-общо обезсърчителна активност. Несъответствието може да се дължи на различните видове неблагоприятни условия, с които се сблъскват децата в Дака, например недохранване, инфекции и майки с депресия.

Екипът на Нелсън се опитва да разбере кои форми на неблагоприятен начин на живот в най-голяма степен са отговорни за мозъчното развитие на децата в Дака. Подобрените електрически сигнали от EEG тестовете се свързват с възпалиелни маркери в кръвта, които най-вероятно отговарят на по-голямото излагане на чревни патогенни микроорганизми.

36-месечните участници в изследването са вече на около 5 години и екипът е готов да предприеме последващи проучвания. Те ще покажат дали децата продължават да поддържат същото ниво на мозъчно развитие. Освен това, 5-годишните ще бъдат подложени на IQ тестове и тестове по четене, за да се установи дали по-ранните измервания предсказват какво ще бъде представянето на децата в училище.

По-добра основа

Едно от предизвикателствата на подобни изследвания е, че учените все още се опитват да разберат как изглежда нормалното мозъчно развитие. Няколко години преди старта на изследването в Дака, екип от британски и гамбийски изследователи правят подобни опити с EEG и fNIRS върху деца – от раждането до двегодишна възраст, родени в селските райони на Гамбия. Те отново са получили подкрепа от Фондацията Гейтс.

„Има огромен натиск от Фондацията и Американския национален здравен институт за разгадаването на картината на нормалното мозъчно развитие”, казва Даниел Маркс, педиатър невроспециалист към Университета по здраве и наука Орегон в Портланд, както и консултант на фондацията.

Учените се стремят към силно подобрение на интервенциите. Група, която се занимава с проучването на ваксините в Бангладеш, планира да тества хранителни добавки върху бременни жени с надеждата да повишат теглото на бебетата и да поддържат добрия им растеж през първите най-важни две години от живота им.

В крайна сметка не става въпрос за това дали децата имат забавено развитие или как изглежда мозъкът им. Всичко се върти около това как ще изглежда живота им, когато пораснат. Изследвания като това в Дака се правят с цел подпомагане да се определи дали интервенциите проработват, когато са започнати в по-ранен етап. “Ако трябва да чакаш, докато децата станат на 25 години, за да видиш дали са назначени на работа, би ти отнемало 25 години, за да направиш едно изследване.”

Превод: Полина Тодорова

Източник: Nature

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!