Търсене
Close this search box.

Жизнената среда може да бъде ключова за дълголетието

Жизнената среда може да бъде ключова за дълголетието

Жизнената среда може да бъде ключова за дълголетието

Жизнената среда може да бъде ключова за дълголетието


Направи дарение на училище!



***

Когато става дума за доживяване до 100-годишна възраст, добрите гени помагат, но не разкриват цялата тайна на дълголетието. Мястото, където живеете, има значително влияние върху вероятността да достигнете такава възраст, според ново проучване, проведено от учени от колежа по медицина Елсън Флойд към Вашингтонския университет.

То е публикувано в International Journal of Environmental Research and Public Health и на база на данните за смъртността в щата Вашингтон.

Откритията на изследователския екип заключват, че местните жители, които живеят в райони с лесно проходими улици и в смесени възрастови общности, имат по-голям шанс да доживеят до 100-тния си рожден ден. 

Те установиха, че и социално-икономическият статус също играе определяща роля. Допълнителен анализ показа, че групите, при които вероятността за достигане на столетна възраст е висока, обикновено живеят в градски райони и по-малки градове с по-висок социално-икономически статус, включително района на Сиатъл и региона около Пулман във Вашингтон.

„Нашето изследване добавя към нарастващия брой доказателства, че социалните и екологичните фактори допринасят значително за дълголетието“, казва авторът на проучването Раджан Бхардвай, студент по медицина втори курс във Вашингтонския университет, който се интересува от темата, тъй като самият той полага домашни грижи за застаряващия си дядо. По-ранните изследвания, според него, са преценили, че наследствените фактори определят само около 20 до 35% от шансовете на индивида да достигне стогодишна възраст.


Разбери повече за БГ Наука:

***

„От предишни изследвания знаем, че чрез подходящо поведение можете да промените чувствителността си към различни заболявания свързани с вашата генетика“, обяснява Офер Амрам, старши автор на изследването и асистент, който ръководи лабораторията на Общността за здравна и пространствена епидемиология (CHaSE) на Вашингтонския университет.

С други думи, когато живеете в среда, която поддържа здравословно стареене, това вероятно се отразява на способността ви да подобрите успешно генетичните си коефициенти чрез промени в начина на живот. Има обаче пропаст в знанията относно точните екологични и социални фактори, създаващи средата, която най-добре благоприятства доживяването до стогодишна възраст. Именно те се явяват фокуса на настоящото проучване.

В сътрудничество със съавторите Солмаз Амири и Дедра Бухвалд, Бхардвай и Амрам разгледаха предоставените от държавата данни за смъртта на близо 145 000 души от Вашингтон, починали на 75 или повече години в периода 2011-2015 г. Данните включваха информация за възрастта и мястото на пребиваване на всеки човек към момента на смъртта, както и техния пол, раса, ниво на образование и семейно положение.

Въз основа на мястото за местожителство, изследователите са използвали данни от Американското проучване на общността, Агенцията за опазване на околната среда и други източници, за да дадат стойност и оценка на различни променливи в околната среда на техния квартал. Променливите, които те разглеждаха, включваха нивото на бедност, достъпът до транспорт и бърза медицинска помощ, проходимост на улиците, процент на населението в трудоспособна възраст, състояние на селските райони, замърсяване на въздуха и наличие на зелени площи. Впоследствие те извършиха анализ на оцеляването, за да установят кои квартални и демографски фактори са обвързани с по-малката вероятност за смърт преди достигане на столетие.

В крайна сметка те установиха, че проходимостта на квартала, по-високият социално-икономически статус и по-високият процент на населението в трудоспособна възраст (мярка за възрастово разнообразие) са положително свързани с достигането на столетен статус.

„Тези констатации показват, че общностите със смесени възрастови групи са много полезни за всички разгледани случаи“, казва Бхардвай. „Те също така подкрепят големия тласък в разрастващите се градски центрове към увеличаване на улиците по-голяма проходимост, което ги прави по-достъпни за възрастни хора и улеснява достъпа им до медицински грижи и хранителни магазини.“
Амрам добавя, че кварталите, които предлагат повече възрастово разнообразие, обикновено се намират в градски райони, където по-възрастните изпитват по-малка изолация и повече подкрепа от общността.

Междувременно Бхардвай заяви, че техните открития също така подчертават и значението на усилията за преодоляване на неравенството в здравеопазването, с които се сблъскват някои расови малцинства, като афроамериканци и коренни американци. 

В съответствие с предишните резултати от изследвания например, данните показват, че хората от бялото население по-често доживяват до 100 г. А по-отношение на пола пък, учените установяват, че жените са по-склонни да достигнат столетие от мъжете.

И накрая, изследователите искаха да видят в кои райони на държавата има по-голяма вероятност хората да достигнат стогодишна възраст. Те са изчислили продължителността на живота за всеки квартал или средният брой години, които са оставали на починалите жители за да достигнат 100-годишна възраст. Предполага се, че кварталите с по-ниски стойности за годините на загубен потенциален живот до столетие имат по-голяма вероятност за достигането му и обратно.

Когато картографираха годините на изгубен потенциален живот до 100 за всички квартали в щата, те определиха къде има струпвания с голяма вероятност за доживяване до столетие: в по-високо социално-икономически развитите райони, в градските центрове и малките градове в целия щат, включително по-голямата част от Сиатъл и региона Пулман.

Въпреки че са необходими повече изследвания за разширяване на техните открития, изследователите потвърдиха, че резултатите от проучването в крайна сметка могат да бъдат използвани за създаване на по-здрави общности, насърчаващи дълголетието при възрастните граждани.

Интерактивна карта на така наречените „сини зони“ на щата Вашингтон – зони с висок процент на столетници, изчислена като процент на смъртните случаи на столетници от всички смъртни случаи на възраст 75 и повече години – е налична в лабораторията на Общността за здравеопазване и пространствена епидемиология на уебсайта на Вашингтонския университет (https://chaselab.net/Centenarian/Index.htm), който предоставя и кратко резюме на изследването.

Източник: sciencedaily
Превод: Радослав Тодоров

 


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.