Животът на Земята се възстановява само няколко години след сблъсъка ѝ с астероид, убил динозаврите

Накратко: Анализ на седименти от кратера Чиксулуб показва, че животът на Земята започва да се възстановява само няколко години след сблъсъка с астероида, убил динозаврите. Бързото завръщане на малки морски същества благодарение на богатата на хранителни вещества вода демонстрира изключителната устойчивост на екосистемите.

Когато широкият 10 километра астероид удря Мексиканския залив преди 66 милиона години, това предизвиква изчезване на над 75% от видовете на Земята, включително и динозаврите. Но само в рамките на няколко години, животът се възражда. Това показват анализи на седименти в кратера. Появяват се дребни морски същества, благодарение на циркулацията на богатата на хранителни вещества вода. Възвръщането на живота отново след сблъсъка, би могло да предложи информация за това как водните екосистеми могат да се възстановят след големи промени, причинени от промяната на климата.

Новите открития показват “колко устойчив може да бъде животът”, казва Гарет Колинс (Gareth Collins) от Имперския Колеж Лондон, който не участва в изследването. “Такова бързо възстановяване е … забележително.”

Някои учени излагат хипотезата, че животът се възстановява бавно в кратерите, вероятно поради наличието на токсични метали, като живак и олово, в резултат от удара. Други ударни кратери разказват подобна история: 85-километровият кратер на залива Чесапийк, например, е бил лишен от живот в продължение на хиляди години, след като комета или астероид удря днешния щат Вирджиния преди около 35 милиона години.

В усилията да се разбере как планетите реагират на големи сблъсъци, през 2016 година екип от учени прави сондаж в 180-километровия кратер Чиксулуб – единствената ударна структура, която се свързва със световно изчезване на видове. Учените изваждат хиляди, дълги колкото човешка ръка, седиментни ядра. Някои от тях носят белезите на екстремните температури и налягане от фаталното събитие, което кара камъните да се държат като течности: планини с височината на Хималаите се издигат и падат в рамките на минути. Едно ядро, взето от дълбочина около 600 метра под днешното морско дъно, съдържа 76 сантиметра обикновен кафяв варовик – тук няма много за гледане, но може би е най-ценният откос от седиментна скала от целия сондажен проект, поне според Крис Лоуери (Chris Lowery).

Лоуери, палеоокеанограф от Института по геофизика в Тексаския университет в град Остин, и неговите колеги започват да анализират най-фините частици от седимента, който е изградил варовика. Уповавайки се на уравнения, които описват колко дълго е нужно на малките частици да се утаят в течността, те изчисляват, че частиците се отлагат на морското дъно много бързо, само за няколко години, след сблъсъка на Земята с астероида. Когато Лоуери и колегите му изследват пластовете варовик, откриват множество фосили, вдлъбнатини, наличие на миниатюрни червейчета и създания, познати като фораминифери и планктон. Тогава животът е започнал своя ход отново.

Но как така животът е колонизирал кота нула на кратера Чиксолуб толкова бързо? Това няма нищо общо със силата на сблъсъка или размера на кратера, казва Лоуери. Вместо това, решаващия фактор ще се окаже формата на кратера. Североизточният фланк на Чиксулуб е отворен към Мексиканския залив, който позволява на водата, съдържаща хранителни вещества, да циркулира надълбоко по целия кратер. Учените съобщават за това в Nature. В противовес на това, кратер от залива Чесапийк е бил затворен, което означава, че кислородът бил изразходван в хода на разлагането на органичната материя и не бил възстановен. Затова организмите, нуждаещи се от кислород, бързо измрели. “Горе-долу е било мъртва зона”, казва Лоуери.

Той и неговите колеги предполагат, че сблъсъкът на Чиксулуб със Земята и днес дава ценни уроци за живота в океана, който е застрашен от оскъдно количество кислород, подкисляване и повишаващи се температури. “Това вероятно е единственото събитие, което се е случило по-бързо от сегашната промяна в климата и замърсяването, казва Лоуери. “Това може да бъде важен аналог за възстановяването на биоразнообразието, след като най-накрая успеем да намалим емисиите от въглероден диоксид и замърсяването.”

 

Превод: Пламен Василев

Източник: Science

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.