Студенти в действащия амфитеатър на Женския медицински колеж в Пенсилвания през 1903 г. Снимка: Drexel University College of Medicine Legacy Center Archives.
Без изключителните таланти на личности като Мария Кюри, Розалинд Франклин и Ада Лъвлейс, би било лесно да се мисли, че жените не са участвали в науката. Но както историците Лейла Макнийл и Анна Резер разкриват, жените са допринесли много за нашето разбиране за света, от античността до днешно време.
Със сигурност можем да намерим много жени, участващи в науката, по целия свят още от древността. Един от проблемите при разглеждането на фигури като Мария Кюри и Розалинд Франклин е, че те са аномални в смисъл, че когато са правили своите открития, все още е било много рядко срещана тенденция жените да бъдат във висши учебни заведения и научни институции. Такива обаче има и то не малко, те са лесни за откриване, тъй като институциите водят подробни записи в архивите си.
Един от най-често срещаните начини, по които виждаме, че жените са участвали в медицината, е като лечители и акушерки под различни форми. Откриваме, че това е така в древността през Средновековието, чак до 19 век, когато медицината вече се професионализира. По този начин тя е иззета от ръцете на жените, практикуващи тези неща в домовете си и в общностите си, и въведена в институционализирана обстановка, където отново откриваме много недооценени жени в науката, такива които са прескочили успешно тази институционална бариера.
Трябва да се отбележи, че за миналото съвременния термин “наука” не е съвсем точен, тогава е било по-скоро „търсене на знания за природата“, тъй като институционализирана и формализирана наука не е съществувала до ранния модерен период поне по начина, по който хората днес я разпознават. Сред тези хора, търсещи знания за природата, могат да бъдат забелязани много жени във всеки един период, в който е имало и мъже.
Както вече отбелязахме в миналото това са били предимно жени, които практикуват медицина, за да се грижат за собствените си семейства и своите общности, но понякога и практикувайки това като професия. Може би са произвеждали и продавали лекарства, пътували са наоколо като лечители и особено като акушерки и грижещи се за бременни жени и бебета.
Имаме много материали от Древен Рим за професионални акушери и едно от нещата, с които разполагаме, са релефни изображения на акушерки по време на работа, които са наистина страхотни. Те са използвали специализирани инструменти и специален стол за раждане, който са носели със себе си при всяко посещение при пациент.
Дори в Хипократовия корпус (колекция от древногръцки медицински трудове, която включва текстове за етика, заболявания и диагностика) има трудове на мъже, които поставят акушерките в този контекст на професионалната медицинска практика. Например гръцкият лекар Соран пише за характеристиките на добрата или идеална акушерка, така че е имало някаква идея за стандарт в тази професия. Неговите идеали са били тя да бъде грамотна и разбираща от медицинската теория.
Акушерките са уважавани и са смятани за професионалисти, които вършат определена работа и имат специфични умения, свързани с нея. Имаме безброй свидетелства за такива акушерки от този период.
Всъщност през по-голямата част от писаната история това е бил единственият начин жените да навлязат в тези области.
Така че, ако говорим за някой като Каролин Хершел например, брат ѝ Уилям е бил астроном. Той се нуждаел от икономка, затова довежда Каролин в Англия, за да работи в къщата му, и просто я назначава за негова асистентка, някак без нейното разрешение първоначално. Уилям има собствена обсерватория в къщата им в Бат. Тогава е било доста скъпо да се купи телескоп и да се поддържа. Очевидно, Хершел са били семейство от висшата средна класа или направо от висшата класа. Те са разполагали с изобилие от семейно богатство. Но това не е нещо, до което жените в семейството биха имали независим достъп. Така че, за да има място за работа, тя работи в обсерваторията на Уилям.
За да могат жените да участват или поне да се доближат до тези формализирани и институционализирани пространства на науката, обикновено трябва да го направят чрез мъж, който е свързан по някакъв начин с тях. Често това е бил съпругът, или както е в случая с Каролин – нейният брат.
За такива жени обикновено ние научаваме от това, което мъжете са казвали за тях. Така че, до известна степен се поставя под въпрос това колко жени всъщност са се занимавали с тази работа, защото навярно е имало и такива, чиито съпрузи не са споменавали с какво се занимават поне в запазени до днес документи.
Очаква се, че жените ще помагат, а мъжете ще публикуват. Имаме много доказателства, че съпругите и сестрите са вършили такава работа, но навярно става въпрос за много повече от това, за което знаем от писмените източници.
Също така имаме и много записи за жени, участващи в медицинската практика в Древен Китай. Голяма част от това, за което знаем, идва от неща, които мъжете са писали за жените.
Споменава се например за митологизирани фигури на „бабички“, които са лечители и продавачи на билки. Статиите оставени от мъже понякога съдържат и предупреждения за някакви хитри жени, мними медицински специалисти, които трябва да избягвате, защото те са измамници и ще ви продадат неща, които не работят. Но и това също е доказателство за жени, които са били практикуващи лекари: ако мъжете са се притеснявали толкова от тях, че да ги запишат, значи те определено са съществували. Хората са знаели за тях. Те са фигури в обществения живот, с които човек често се е сблъсквал.
Тази идея жените да се грижат за жени е нещо, което – макар и да изглежда някак сексистко – е традиция, която позволява на жените да влязат в съвременната, институционализирана практика да стават лекари.
В Женския медицински колеж в Пенсилвания приемат студенти от Япония, от Индия, от общностите на индианците. И много от тях продължават и изучават женска медицина, гинекология и акушерство – определено има нужда от това в техните общности и в собствените им страни, тъй като мъжете не се справят достатъчно добре с грижите за жените. Тази дълга традиция жени да се грижат за жените съществува от зората на историята и това се е превърнало в действителен аргумент за тях да стават дипломирани лекари в новото време.
Източници: BBC Science Focus, aamc.org
Превод: Радослав Тодоров
