Направи дарение на училище!

В края на XVI в. Корея живее под сянката на заплахата. Слаба, неорганизирана, със зле снабдена и обучена армия и корумпирани лидери, страната става пречка на пътя на амбициите на Япония.

Въпреки огромните си вътрешни проблеми, изобилие от дворцови интриги и противоречащи си интереси, Корейското царство под властта на династията Чосон  (대조선국, 大朝鮮國, известна още като Джосьон или Джосеон) успява да отблъсне нашествениците и да се запази  с цената на огромните усилия на един човек – адмирал И Сун Си ( 이순신 , 李舜臣, познат и като Ли Сунсин или Ли Сун Син, англ. транскрипция – Yi Sun-sin).

Обявен  за национален герой в Корея и почитан и до днес, този военен, който без никаква формална подготовка за водене на военноморски действия, успява да отблъсне многобройна и опитна флота, се нарежда в страниците на историята до името на Хорацио Нелсън и е пример за отличен военен ум.

През 1592 г. имперският регент (кампаку) Тойотоми Хидейоши следва мечтата на предшественика си Ода Нобунага да завладее Китай (по това време под властта на династията Минг), като за целта трябва да си осигури път през Корея.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Причините, поради които регентът решава да започне военната експедиция, са няколко:

Стабилността на династията на Тойотоми е разклатена след смъртта на сина му и неговия полу-брат. Хидейоши избира племенника си за наследник на поста му („кампаку“), а самият той приема този на „тайко“ – оттеглил се регент. Хидейоши никога не става шогун поради факта, че няма знатен произход.

Здравето на вече стария лидер се влошава и той търси да циментира позицията и сигурността на династията си, и да подсигури завета си чрез монументално дело, каквото е инвазията и завладяването на обширните китайски владения.

За целта на завоеванието той трябва да си осигури достъп до владенията на Минг по суша през Корейския полуостров. Хидейоши започва да комуникира с корейците още през 1587 година, изисквайки да му се осигури правото да премине през земите на Чосон, без да бъде нападан.

Като съюзник на династията Минг, в началото Чосон напълно отказват да преговарят с японците и през април 1591 официално забраняват на японските войски да преминат през Корея.

Чосоновото правителство се опасява, че ако пропусне войските на островната държава през земите си, те ще бъдат пресрещнати от армиите на Минг и ще се разразят битки на корейска земя преди японците да са достигнали Китай, и така сигурността на царството ще бъде поставена в опасност.

В резултат на тези решения, през 1591 г. Тойотоми заповядва подготовка за инвазията на Корея.

Четиридесет и шест години преди началото на един от най-опасните конфликти за Корея се ражда човекът, допринесъл за спасението й от японския гнет.

И Сун Си се ражда на 28 април в Хансеонг, тогава столица, а днес район на Сеул.
Детството и юношеството си прекарва в Асан, където живеят роднините на майка му. Дори като малко дете И Сун Си показва необикновени способности за водене на хора, докато играе с останалите деца на военни игри и дори изработва свой собствен лък и стрели.

Като малък се сприятелява с Ю Сьон-рьон (Рию Сеонг Рьонг), който впоследствие става виден книжовник и главнокомандващ армията по време на японската инвазия. За И Сун Си подкрепата на този държавник ще се окаже животоспасяваща.

През 1576 година, И Сун Си взема изпитите „куаго“ (съвкупност от изпити в различни научни и военни дисциплини), нужни за постъпване във военната академия. Впечатлява съдиите със уменията си в стрелбата с лък, но не успява да премине кавалерийския изпит, след като чупи крака си. След кандидатстване отново, взема изпита и е приет в академията.

Военен опит натрупва, когато бива назначен в провинция Хамгьонг, като там е най-възрастният младши офицер – на 32 г. И Сун Си води много битки срещу юрчените, които нахлуват да мародерстват и грабят. През 1583 И Сун Си ги побеждава и залавя техния вожд Му Пай Най.

След успешните си действия срещу тях, И Сун Си се прочува с уменията си на стратег и лидер. Постиженията му не остават незабелязани и скоро И Сун Си става жертва на конспирация от завистливи и недоволни от славата му началници, предвождани от генерал И  Втори, който се проваля при опита да отблъсне японската инвазия в битката при Сангджу през 1592. И Сун Си е лишен от ранга си, затворен и изтезаван, а след като е освободен му е позволено да участва в армията като обикновен войник. След кратък период обаче е назначен като командир на центъра за военно обучение в Сеул и впоследствие преместен в малка област като неин военен магистрат.

Първото си военноморско назначение И Сун Си получава през 1591 като командир на военноморската област Джеола, след серия други назначения като командир на различни гарнизони из царството.

Докато заема този пост, той заздравява флота на провинцията чрез серия реформи и чрез построяването на кораби тип „костенурка“ или още наречени „кобуксон“*. Изключително защитени и крайно маневрени – на практика способни да се завъртат във водата на място около оста си – тези бойни кораби ще се окажат уникално средство за невиждани победи.

Кораб тип „костенурка“

И Сун Си показва отличните си способности за водене на война в четири кампании срещу японците.

Върхът на първата кампания е битката за Окпо, където И Сун Си извоюва първата си победа срещу флотата на Тодо Такатора. Възползвайки се от това, че повечето от японците плячкосват брега, той започва да обгражда флота им и го унищожава, преди японците да могат да се върнат на корабите си и да избягат като в битката не губи нито един свой кораб. Победата изпълва японските войски с тревога и несигурност и павира пътя на И Сун Си за следващи успехи.

Три седмици след победата при Окпо, И Сун Си отново разгромява японския флот в битката при Сачеон. Примамвайки японците като наближава само с 12 кораба, корейският адмирал имитира отстъпление. Когато японците, увлечени в преследване, напускат убежището на пристанището си в залива Чосеон, И Сун Си контраатакува и ги разгромява.

В отговор на корейските успехи, Хидейоши изпраща трима адмирали, натоварени досега със сухопътни действия (Вакизака Йасухару, Като Йошиаки, Куки Йошитака). Адмирал Вакизака, бързащ да спечели военна слава, настъпва срещу корейците без да изчака останалите двама.

На 13 август 1592 г., в проливите на Гйеонарйанг, И Сун Си изпраща кораби да примамят японците в открито море поради подводните течения и теснотата на пролива. След като увлича японците след себе си, той ги обгражда и унищожава 47 кораба и залавя други 12.Адмирал Вакизака успява да избяга и Тойотоми Хидейоши заповядва спирането на всички флотски операции.

В четвъртата кампания И Сун Си прави изненадваща атака срещу пристанището на Бусан и акостиралите там кораби. Корейската флота дава 6 жертви и не губи нито един кораб, а японците губят над 100.

След разгромите нанесени от И Сун Си на японския флот и продължителните му набези над снабдителните линии на войската им, Хидейоши създава план как да елиминира адмирал И Сун Си, знаейки, че без това е невъзможна една успешна инвазия.

Възползвайки се от многото интриги в корейския двор, японците изпращат шпионин на име Йошира при генерал Ким Гйонг Сео, който да го убеди, че ще шпионира японците за него.

След като спечелва доверието на генерала, агентът го убеждава, че японският пълководец Като Киомаса ще атакува южните брегове на определена дата и настоява пред генерала, че само И Сун Си може да се справи и трябва да бъде изпратен на място.

Генерал Ким се съгласява и предава информацията на владетеля на Корея Сьонджо, който отчаяно искащ военни успехи над японците, заповядва на адмирал И Сун Си да пресрещне нападателите на посоченото място.

И Сун Си отказва да изпълни заповедта знаейки, че мястото е пълно с подводни скали и коварни течения и не вярва на думите на шпионина. В резултат на това си решение през 1597 той е отстранен от длъжност, арестуван и изпратен в Сеул, където е изтезаван.
След продължителни мъчения владетелят Сьонджо поисква да убие адмирал И Сун Си, но под влиянието на придворни симпатизиращи на адмирала го помилва. Въпреки това го лишава от ранг и И Сун Си отново се превръща в обикновен войник. На това унижение И Сун Си отговаря с тиха, съвестна служба, без да роптае.

След разжалването на адмирала, корейците започват да търпят поредица от загуби, чиято кулминация е в битката при Чилчонрянг на 28 август 1597. От 150 кораба флотът остава с едва 13 кораба, от които нито един не е кораб костенурка. След като научава за тази смазваща загуба, владетелят Сьонджо възстановява И Сун Си на предишния му пост като адмирал на корейския флот.

Адмирал И Сун Си възстановява честта си с наистина невероятна победа.

Само с 13 кораба той разгромява японския флот, състоящ се от 333 кораба край проливите на Мьонгйанг.

Тази победа обръща войната в полза на Корея, понеже японските сухопътни сили биват откъснати от снабдителните си морски линии.

Победата на И Сун Си над враг превъзхождащ го в отношение 25 към 1, се смята за едно от най-великите военни постижения в историята.

Последната битка на И Сун Си се провежда на 15 декември 1598.  Денят е едновременно най-триумфалният и най-жестокият за корейското царство, понеже корейците печелят битката, но губят славния адмирал, превел ги по пътя към победата.

Огромен японски флот под командването на Шимацу Йошихиро плава към източната част на протоците Норянг. Целта му е да прекърши корейско-китайската блокада над флота на Кониши Юкинага, да слее двата флота и заедно да се върнат в Япония.

Адмирал И Сун Си научава за положението на Йошихиро от свои агенти и рибари, и го пресреща в протоците. Както и преди, японците се оказват неспособни да противодействат на маневрите на опитния адмирал и биват разгромени. За жалост в битката И Сун Си е улучен от аркебуз и умира. Последните му слова са:„Боят е в своя пик, бийте бойните тъпани, нека никой не чуе за смъртта ми!“

Свидетели на смъртта му са само синът му и племенникът му, последният надява бронята на адмирала и води корейците към победа.

След кончината му, тялото на И Сун Си е пренесено в Асан, където легендарният адмирал е погребан до баща си.

Адмирал И Сун Си е смятан за един от най-славните герои на Корея, известен с интелекта си, способностите си и жертвоготовността си, той бива тачен и до днес от корейския народ. Адмирал Джордж Алекзандър Баллард го провъзгласява за най-великия флотски главнокомандващ на всички времена и го сравнява с Хорацио Нелсън:

„Винаги е трудно за англичаните да признаят, че Нелсън е имал равен в професията, но ако някой заслужава да бъде смятан за такъв, то това е адмирал И Сун Си, най-великият адмирал от азиатската раса. Не познал поражение и умрял в присъствието на врага; военен, чиито маневри могат да бъдат проследени сред отломките на стотици японски кораби, лежащи заедно с достойните си екипажи на дъното на морето отвъд корейския полуостров. И няма да е преувеличение да кажем, че този човек от началото до края не е допуснал нито една грешка, работата му е била толкова съвършена дори при различни обстоятелства, че няма как да бъде критикувана. Цялата му кариера може да бъде разказана накратко с това, че въпреки, че е нямал никакви учители, които да му служат като водачи, той е водил война върху вълните точно така, както трябва да бъде водена, за да създаде оптимални резултати и завършва живота си, правейки върховната саможертва и превръщайки се в титаничен защитник на страната си.“**

*Кораб тип „костенурка“ –кобуксон,거북선,거북船 – брониран боен кораб с дължина около 40 м, с около 20-25 оръдия, 70 гребци и 50-60 бойци екипаж. Корабът е изключително защитен от атаки на абордаж и крайно маневрен.

**„Влиянието на морето върху политическата история на Япония“- автор Джордж Алекзандър Баллард.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!