Изяснява се връзката между чревната микрофлора и затлъстяването

Накратко: Проучване на изследователи от Йейл установява, че промените в чревната микрофлора повишават нивата на ацетат, което чрез блуждаещия нерв стимулира мозъка да увеличи секрецията на инсулин и приема на храна. Това откритие предоставя потенциални нови мишени за борба със затлъстяването и метаболитния синдром при хората.

Няколко проучвания правят връзка между измененията в чревната микрофлора и затлъстяването, инсулиновата резистентност и метаболитния синдром, но детайлите за тази връзка оставаха неясни. Сега, екип от изследователи от Йейл са разкрили път, водещ от чревните микроби до повишен прием на храна и секреция на инсулин при гризачи, сочейки потенциални мишени за борба със затлъстяването при човека. Откритията са публикувани преди седмица в Nature.

„Измененията в чревната микробиота са свързани със затлъстяването и метаболитния синдром както при човека, така и при гризачите” – казва в изявление един от авторите на проучването, Gerald Shulman от Йейл. „В това проучване ние осигуряваме нов механизъм за обяснение на този биологичен феномен при гризачите и сега изследваме дали той е валиден и за човека.”

Преди изследователите са забелязали, че богатата на мазнини диета води до повишаване на нивата на ацетат в кръвта на гризачите и че това повишение отключва секреция на инсулин – но те не знаели откъде идва този ацетат. Затова продължили с проучването на връзката в настоящото изследване.

Третираните с антибиотици и свободните от микроби мишки произвеждали относително ниски нива на ацетат, но при възстановяване на нормалната флора на животните, нивата на ацетат се повишавали; богатата на мазнини диета повишавала нивата още повече. „Взети заедно, тези експерименти демонстрират причинно-следствената връзка между изменението на чревната микрофлора в отговор към промени в диетата и повишена продукция на ацетат” – казва в изявление Shulman.

Екипът е показал и това, че вместо пряко да стимулира клетките на панкреаса да секретират инсулин, ацетатът отключва сигнал от мозъка към панкреаса, чрез блуждаещия нерв – част от парасимпатиковата нервна система – осигурявайки потенциална мишена за терапия. „Ацетатът стимулира бета-клетките да секретират повече инсулин в отговор на глюкозата, чрез централно опосредстван механизъм” – добавя Shulman. „Той стимулира и секрецията на хормоните гастрин и грелин, които водят до повишаване на приема на храна.”

Превод: Росица Ташкова

Източник: www.the-scientist.com

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.