Търсене
Close this search box.

Известна замразена мумия има позната стомашна инфекция

Известна замразена мумия има позната стомашна инфекция

Известна замразена мумия има позната стомашна инфекция

Известна замразена мумия има позната стомашна инфекция


Направи дарение на училище!



***

Изследователи са провели геномна секвенция на патоген от тялото на 5300-годишната ледена мумия Йоци.

Малко са труповете, които привличат повече внимание в научната сфера от Йоци. Той е намерен през 1991 г. обвит в лед. Открит е от планинари, проучващи Тиролските Алпи, Италия, на височина повече от 3000 метра. Смятало се, че смъртта му е настъпила заради стрела в гърба, но изследванията показват, че Йоци е страдал от голям брой здравословни проблеми, включително кариеси, втвърдени артерии и вероятно Лаймска болест.

През 2010 г. изследователите, използвайки компютърна томография, забелязват, че стомахът на Йоци е добре запазен. След като го отварят, те откриват, че последното му блюдо съдържало месо от дива коза и семена от диви растения. Групата, водена от молекулярния археолог Алберт Цинк в Института за мумии и замръзнали останки в Болзано, Италия, решава да търси следи от бактерията Helicobacter pylori. Почти половината от хората днес пренасят стомашни бактерии, които предизвикват язви в малък процент от преносителите и могат да доведат до рак на стомаха.

Чрез технологии, подобни на тези, използвани за извличане на ДНК от бактерията, предизвикваща бубонна чума, от зъбите на жертвите на Черната смърт, групата на Цинк се сдобива с генетичен материал от бактерията в стомаха на Йоци. Той има 92% сходство с генома на модерния патоген.

Бактерията, инфектирала Йоци, съдържа гени за синтез на клетъчен токсин, който позволява на съвпременната H. pylori да предизвиква язви. Групата на Цинк също така идентифицира фрагменти от протеин, които се намират във възпалена стомашна тъкан, заразена с H. pylori. Това предполага, че Йоци може да е починал от инфекцията. Щамът, намерен в Йоци, е генетично различен от най-разпространената H. pylori в модерна Европа. Съвременната бактерия е рекомбинантен хибрид от два различни щама, свързани с тези, разпространени в Индия и Северна Африка, а  щамът в стомаха на Йоци е свързан само с индийския.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Хората се заразяват с H. pylori чрез близък контакт, обикновено от членове на семейството. Изследователите използват ДНК на бактерии, за да проследяват човешките миграции. Групата на Цинк предполага, че миграцията, която пренася северноафриканския щам в Европа, се е случила след смъртта на Йоци. Също така е възможно и други европейци, живели по времето на Йоци, да са пренасяли рекомбинантна H. pylori. Съавторът на изследването Йошан Муудли – генетик в Университета на Венда в Тохоянду, Южна Африка, казва, че бактерията на Йоци вероятно е била оригиналният щам, който е живял първоначално в стомасите на европейците.

„Този древен щам ни осигурява невероятната възможност да открием какви популации от H. pylori са съществували в Европа през медната епоха”, казва той. „Може никога да не се случи отново да открием такъв прекрасно запазен екземпляр, от който да може да бъде извлечена ДНК на H. pylori.”

Даниел Фалуш, занимаващ се популационна генетика в Университета на Суонзи, Великобритания, казва, че изследването отговаря на важния въпрос за това кога се е развил хибридният щам H. pylori, пренасян от модерните европейци. Предишно изследване предполага, че той може да е възникнал в Средния изток преди около 50 000 години. Според Фалуш още не е ясно как северноафриканската H. pylori е стигнала до Европа.

„Някой от фараоните от Нилската долина може да я е пренесъл”, шегува се той.

Превод: Теодора Драгнева

Източник: Nature


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.