Направи дарение на училище!

Тази статия е от брой 163 на сп. „Българска Наука“ – виж повече за списанието >>

Абортите, заедно с обрязването, са сред най-старите операции, известни на човечеството. Въпреки че абортът отговаря на изключително важна нужда на индивида, обществото обикновено го третира различно от другите аспекти на медицинската наука. Поради това обикновено един учен не може да спечели много чест и престиж чрез подобряване на технологиите за правене на аборти.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Обясненията и вярванията, които различните култури развиват относно произхода и узряването на бременността, помагат да се определи отношението към аборта. Коранът, например, описва бременността като процес на нарастваща сложност, прогресиращ от „капка семе, в сигурно жилище, здраво закрепена“ до „бучка“ с „кости, облечени с плът“ и някои ислямски теолози разрешават абортите в ранна бременност.
Повечето аборти се извършват, защото жената смята, че не може да издържа детето, ако се роди, въпреки че неомъжените жени, особено в традиционните общества, могат да абортират и от страх от наказание. В древния угандски кралски дом абортът често е бил извършван на принцеси, за да не се разделя кралството между различни наследници на властта.

Абортът е познат на практика във всички култури от предписмените общества до най-индустриализираните. Хората, които ги извършват често са традиционни акушерки или знахари, използващи спектър от техники, които се различават по своята сложност и по своите последствия и които са силно повлияни от етапа на бременността, когато се извършва процедурата. Повечето техники попадат в една от трите категории: билкови лекарства, коремен масаж или поставяне на чужди тела в маточната кухина.

В много съвременни култури се приготвят различни отвари, за да предизвикат късна менструация. Такива методи са широко практикувани в западните култури до реформата на закона за абортите. Отворената продажба на еменагоги (лекарства за късна менструация) е доста широко разпространена в Манила, Лима или Дака днес, като намира близък паралел например в Бостън през ХІХ век или Бирмингам до средата на ХХ век. Лекарствата Jamu, продавани всеки ден в Индонезия, също включват редица еменогоги. 

Използването на чай, приготвен с бодлива коприва (Urtica magellanica) от индианците аймара в Боливия, живеещи близо до езерото Титикака, и сок от листа на хибискус (Abelomschus diversifolius) на тихоокеанските острови са други два примера сред многото билкови лекарства, употребявани в дописменните общества.

При смесването на западни с местни култури в Бразилия, на жени с нежелана бременност, започва да се продава незаконно лекарството Cytotec. Смята се, че всяка година в Бразилия се правят от един до четири милиона незаконно предизвикани аборта и всяка жена прави от един до три аборта през живота си. Cytotec предизвиква кървене от матката, което, въпреки че не винаги води до аборт, обикновено е достатъчно, за да отведе жената в болницата, където абортът неизменно се извършва в операционната зала. Това е относително безопасно, но може да бъде много болезнено. До налагането на ограничения върху продажбите през 1991 г. са се продавали по 50 000 пакета на месец от това лекарство.

Мизопростолът (чието търговско име е Cytotec) е синтетичен простагландинов медикамент, използван за предотвратяване и лечение на язва на стомаха и дванадесетопръстника, предизвикване на раждане, предизвикване на аборт и лечение на следродилно кървене поради слаба контракция на матката.

Вторият набор от технологии за аборти, чиято история се простира до предписмените общества, включва физическа травма на тялото на жената. Много култури свързват падането и физическото насилие с аборта, включително и древните евреи. 

Най-старото визуално представяне на аборт известно досега е на барелеф в големите храмове на Ангкор Ват, построени от крал Суряварман II (1130-1150 г. сл. Хр.) в Камбоджа.

Масажният аборт остава често срещана практика от Бирма, през Тайланд и Малайзия до Филипините и Индонезия. Традиционните родилки използват ръцете, лактите, босите си крака или дървен чук (както е изобразено на релефите в Ангкор), за да ударят матката и да прекратят нежелана бременност. Лекарите започват процедурата, като карат жената да изпразни пикочния си мехур и след това се опитват да изтеглят матката изпод срамната кост, за да могат да окажат натиск върху коремната стена. Понякога тези процедури водят до вагинално кървене и аборт с относителна лекота; в други случаи болката може да е толкова силна, че медикът трябва да спре и да си тръгне за да продължи друг път.  

Проучване в Тайланд показва, че 250 000 такива масажирани аборта се извършват в селата из дълбоката провинция всяка година. Гинеколози в Малайзия са описали как жените понякога биват приети в болница поради симптоми, изглеждащи като апендицит, с треска и скованост на коремните им мускули; когато коремът е отворен, матката се оказва толкова натъртена и повредена, че може да се наложи да се направи хистеректомия.

Тази специализирана техника, която трябва да се учи от поколение на поколение, е до голяма степен ограничена до района на Югоизточна Азия, въпреки че американските индианци от племената кроу и асинибойни са използвали дъска, върху която две жени скачат, поставена през корема на лежаща бременна жена. А в Куинсланд местните австралийци използвали дебел канап, навит около корема, съчетан с „пробиване“ на коремната стена.

Третият вид техники за аборт са най-разпространени и се срещат във всички континенти. Те включват преминаване на чуждо тяло през шийката на матката с цел отделяне на плацентата и съответно предизвикване на аборт. В традиционните общества понякога се използва клонка или корен и може да отнеме ден или повече, за да подейства процедурата. Основните рискове са инфекция и кръвоизлив. 

Инуитите Смит Саунд са използвали изтъненото ребро на тюлен с връх, покрит със защитна обвивка от щавена тюленова кожа, която може да бъде изтеглена с резба, когато инструментът е вкаран в матката. 

Фиджийците изработват подобен инструмент от дърво лосилоси, но без предпазна обвивка за поставяне, а хавайците използват дървен предмет с форма на кама с дължина до 22 см, който се възприема като идол Капо. В съвременна Латинска Америка и голяма част от градските райони на Африка най-разпространеният метод за предизвикване на аборт е преминаването на меки уринарни катетри или сонда, като тези, използвани от лекарите, когато мъжете имат увеличена простата. Такива катетри са лесно достъпни, въпреки че традиционните общества при аборти не винаги използват адекватни стерилни техники и дори при най-добри условия оставянето на такъв катетър на място може да доведе до инфекция.

Епидемиологичните проучвания показват без съмнение, че най-безопасният начин за предизвикване на аборт през първото тримесечие е чрез използването на вакуумна аспирация и повечето легални аборти в западния свят се извършват с помощта на тази техника. Малка тръба, варираща в диаметър от малко по-голяма от сламка за пиене до около 1 см, се прекарва през шийката на матката и се прикрепя към вакуумна помпа. През първите три месеца от бременността такава процедура обикновено отнема около 5 минути и обикновено се извършва докато пациентът е под местна упойка.

Абортът с вакуумна аспирация е описан в Шотландия през ХІХ век, но техниката, използвана днес, е изобретена в Китай някъде през 50-те години на ХХ век от местни знахари. Методът се разпространява в някои части на Съветския съюз, Чехословакия и някои други области на Източна Европа. 

През 60-те години на миналия век немедицински квалифициран практикуващ лекар от Калифорния на име Харви Карман изобретява част от ръчно оборудване за вакуумна аспирация. Карман получава идеята от описания на процедури, извършени в Китай, Русия и Източна Европа, и потокът от идеи преминава пълен кръг с оборудването за спринцовки, което сега се използва широко в много азиатски страни, като Бангладеш, Виетнам и Шри Ланка.

В релефите на Ангкор жените, които правят аборт, са заобиколени от пламъците на ада. Въпреки че абортът не се е одобрявал на Изток, той все пак се е смятал за престъпление срещу семейството, а не срещу държавата, както обикновено се възприема на Запад. Абортът преди усещането за движение на плода е бил законен във Великобритания и всички щати на САЩ през 1800 г. и обявен за незаконен на същите тези места до 1900 г. С разширяването на колониализма западните закони за абортите са наложени на всички колонизирани народи от Третия свят. Нациите от тогавашната Британска империя или са приели форма на Закона за престъпленията срещу личността от 1861 г. на кралица Виктория в Англия или версия на индийския наказателен кодекс. Френските колонии приемат кодекса на Наполеон и дори страни, които не са колонизирани, като Тайланд и Япония, приемат някаква форма на ограничително законодателство за абортите през ХІХ век, произлизащо от западните закони.

През втората половина на ХХ век вече се наблюдават тенденции за отмяна на много от ограничителните закони. По-голямата част от световното население сега живее в страни, които имат достъп до безопасен аборт при желание. Технологиите, използвани по целия свят, обаче се дължат до голяма степен на някогашните традиционни философии и изобретателност.

Съставил: Радослав Тодоров

Източници: Encyclopedia of the History of Science, Technology, and Medicine, wikipedia.org
Изображения: canva.com, wikipedia.org

Тази статия е от брой 163 на сп. „Българска Наука“ – виж повече за списанието >>

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!