Източният фронт през Първата световна война

Източният фронт е най-мащабният като териториален обхват от фронтовете, по които се разиграват бойните действия през Първата световна война. Той е почти четири пъти по-дълъг от Западния, което означава по-ниска плътност на войските по него и по-добри възможности за пробиви. Поради което и там бойните действия са далеч по-маневрени отколкото окопно-позиционните боеве на Западния фронт. На него войските на Русия и Румъния водят поредица от решителни сражения срещу войските на Централните сили.
Според германския план предвиждащ основният удар да бъде нанесен на запад със 7 армии, на изток срещу Русия се оставя в отбранителна позиция една единствена армия – 8-а, в състав от 4 армейски корпуса (общо 150 000 души и 1044 оръдия), под командването на генерал-полковник Притвиц.
За разлика от Западния фронт Източния е далеч по-дълъг, открит и равнинен, а същевременно немските сили на него са далеч по-малобройни. Това налага те да не бъдат пръсвани на дълги отбранителни линии, а струпани на определени места в отбрана покрай ключовите крепости като Кьонигсберг, Данциг, Торн.
Планът предвижда основна роля на този фронт да изиграят австро-унгарските войски и към контранастъпление да се премине с тяхна помощ.
Австро-Унгария разгръща срещу Русия 3 армии наброяващи общо 830 000 души с 1728 оръдия. По план австрийските войски с бързи удари и съдействие с немците от север трябва да обкръжат и унищожат руските сили в Западна Полша.
Руското командване разделя войските на две оперативни съединения: Северозападен фронт (срещу Германия), 1-а и 2-а армия (общо 230 000 души с 1104 оръдия) под командването на ген. Жилински. И Югозападен фронт (срещу Австро-Унгария), 3-а, 4-а, 5-а, 8-а и 9-а армия (общо близо 1 000 000 души с 2099 оръдия), главнокомандващ – ген. Иванов. Според руските разчети и двете групировки трябва да преминат в настъпление и до две седмици от началото на войната да пренесат бойните действия на територията на противника. 1-а армия на ген. Рененкампф трябва да мине северно от Мазурските езера и да отреже немците от Кьонигсберг. 2-а армия на ген. Самсонов трябва да излезе от западната страна на Мазурските езера и да не допусне немците да се изтеглят към Висла.

 

 

През август 1914 г. руските войски нахлуват в Източна Прусия и макар и да напредват в известна дълбочина срещу по-малобройните немски части, те не успяват да доразвият бързо успеха си. Според Шлифен в никакъв случай не трябва да се свалят войски от Западния фронт при какъвто и да е развой на Източния, с цел да се гарантира разгрома на Франция. В тази ситуация обаче немското командване преценява, че Източна Прусия не трябва да се изоставя и са изтеглени 2 корпуса и 1 кавалерийска дивизия от Франция, прехвърлени на помощ на бедстващата 8-а армия на изток. Това още повече влошава все по-затрудненото положение на Западния фронт.
След пристигането на подкрепленията и поставянето на Хинденбург на чело на източните войски германците успяват да разбият руската 2-а армия, която твърде много напредва оголвайки прекалено фланговете си. Лошата координация между войските и тяхното командване води до неуспехи и при сблъсъците на съседните й две армии.
Същевременно на юг в Галиция се удрят 5 руски с 4 австро-унгарски армии и за разлика от неуспеха в северния участък на фронта тук руснаците успяват да изтласкат противниковите части силно назад, макар и с изключително тежки загуби и за двете страни. Налага се немски части да се придвижат на юг в помощ на отстъпващите австро-унгарци. В резултат немците успяват да превземат Западна Полша, но опитите им за форсиране на р. Висла са отбити от руснаците. Към края на годината фронта затихва в това положение и се стабилизира, което обаче изисква сваляне на още части от Западния фронт, за да може да бъде удържана така очертаната линия на Източния.


РЕКЛАМА:

***

През пролетта на 1915 г. с нови подкрепления Централните сили осъществяват успешно Гролицкия пробив в Галиция. Притиснати и от нападенията откъм Източна Прусия всички руски армии трескаво отстъпват назад. До края на годината австро-немските войски успяват да си върнат Галиция и да превземат западните части на съвременните Украйна, Беларус и Латвия, както и цялата територия на Литва.
Отговорът на руснаците през лятото на следващата 1916 г. е т. нар. Брусиловска офанзива, командвана от ген. Алексей Брусилов, в Западна Украйна.
Успешното ѝ начало я нарежда заедно с първата битка при Марна сред най-големите победи на Антантата от началото на войната дотогава. Австро-Унгария е поставена в критична ситуация и само намесата на германския ѝ съюзник я спасява от пълна катастрофа. В последвалите неколкократни опити да развият първоначалните си успехи руснаците търпят колосални загуби от над половин милион жертви. Това води до изтощение и политическа дестабилизация на Руската империя, намерила израз във Февруарската революция през 1917 г. Въпреки че първоначалните успехи на тази офанзива окриляват Румъния да се включи във войната на страната на Антантата, с което Източния фронт значително се удължава, тя е разбита още същата година от германските и българските войски. В резултат на революцията властта в Русия се взема от временно правителство, оглавено от княз Георги Лвов, последван от Александър Керенски след безредиците през юли. Временното правителство се проваля в продължителния си неуспех да притисне болшевиките. Петербургският съвет и други съветски движения във всички големи градове се противопоставят на министър-председателя Керенски. Той е изправен срещу 2 страшни опонента – гражданите и болшевиките. Неспособността на Временното правителство да излезе от кризата предизвиква „Августовския пуч“ на главнокомандващия армията генерал-майор Лавър Корнилов. Накрая Керенски се оказва безпомощен пред проблемите на Русия. Притиснат е отдясно от аферата Корнилов и отляво от болшевиките, както и от страните от Антантата, които искат Русия да продължи войната срещу Германия. По този начин неминуемо се стига до Октомврийската революция, в която болшевиките успяват да вземат властта в страната. Разразява се жестока гражданска война между червени и бели, в която Ленин, за да привлече масите на своя страна им обещава незабавно излизане на Русия от изтощителната война. Така се стига до подписването на Брест-Литовския мир на 3 март 1918 г., с който Русия се признава за победена от Централните сили и им отстъпва Молдова, Украйна, Беларус и Балтийските страни. Въпреки че Русия е изпаднала в пълен хаос и германците имат шанс да я унищожат напълно, на тях им се налага да започнат спешно да прехвърлят сили на Западния фронт, където вече и САЩ са се включили във войната и докарват по 200 000 нови войници всеки месец във Франция. С това Източният фронт практически е закрит, макар и бойните действия в Полша, Украйна и Русия да продължават още с години.


Европейска нощ на учените 2022 г.: