Изследвания за хърватските бугарщици събра в нова студия проф. Стефана Стойкова

Автор
Мартин Иванов
DSCF6792.JPG
За повечето читатели хърватските бугарщици едва ли говорят нещо, но това всъщност представляват епически песни. На тях българската етнография и фолклористика обръща сравнително малко внимание. Проблемът за произхода на хърватските бугарщици занимава специалистите още от 19-ти век. Те са считани за най-старите южнославянски епични песни датиращи още от 15-16 век. През 1977 година Мирослав Пантич публикува фрагмент от бугарщица от 1497 година, открит в библиотеката на град Равена.

Названието „бугарщица” се среща за пръв път в записките на хърватския поет Петър Хекторович към две от неговите песни от 1566 година. През 16-ти и 17-ти век бугарщици записват местни поети и свещеници основно в Средна и Южна Далмация. Традицията за изпълняването на тези песни спира през 18-ти век, но те започват да се публикуват още през следващия 19-ти век. От тогава именно датират и научните спорове относно произхода им. Според повечето изследователи бугарщиците са по-стари от десетосричните юнашки песни, но по отношение на произхода и етимологията на названието им има различни тези. Повечето учени смятат че названието „бугарщици” и неговите производни „бугаркини” и „бугарски песни” е свързано с разпространението им от България през Македония до Адриатическото крайбрежие. Други търсят значението му в латинското „булгарикус” –т.е. песни създадени от простолюдието на неговото наречие и в противовес на високата латинска култура. От българските учени в споровете за произхода на бугарщиците се включват Иван Шишманов, Любомир Милетич, Михаил Арнаудов, Петър Динеков и Йордан Иванов.

В тази връзка в Института по етнология и фолклор на БАН на 23 февруари беше представена новата книга на проф. Стефана Стойкова „Хърватските бугарщици и техните български съответствия”, която представлява нов принос по темата.
В нея са публикувани освен някои статии и изследвания на различни учени като Иван Шишманов, Любомир Милетич и др., и материали от изследвания на терен от село Добродан Троянско, направени от проф. Стойкова в периода 1966-1967 година.
Освен на „Хърватските бугарщици и техните български съответствия” проф. Стефана Стойкова е е автор на издания като „Български народни гатанки”, „Български пословици и поговорки”, том 3 на „Българска поезия и проза”, обхващащ хайдушките исторически песни и др. Специалист с дългогодишна работа и редица приноси в областта на словесния български фолклор. Работи върху изследвания за българския юнашки епос и българските народни песни с митични и легендарни мотиви и други. Носител е на Хердерова награда. „Това е личност, възпитавала поколения фолклористи, от която много сме научили, и на която имаме основание да се възхищаваме”, каза по време на представянето на книгата проф. Албена Георгиева, заместник директор на Института по етнология и фолклористика към БАН.


Европейска нощ на учените 2022 г.: