Изследователите откриха още едно масово измиране

Накратко: Изследователи установиха, че Земята е преживяла шесто масово измиране на видове преди около 260 милиона години вследствие на масивни вулканични изригвания в днешния Южен Китай. Тези катаклизми са освободили големи количества парникови газове, което е причинило силно глобално затопляне и промени в състава на океаните.

Екип от учени стигна до заключението, че Земята е преживяла тежко масово измиране на видове преди около 260 милиона години, с което броят на масовите измирания, регистрирани от геологията, стават общо шест.

Планината Емейшан, където става унищожителното изригване, причинило поредно масово измиране. Credit: Wikipedia

„От решаващо значение е да знаем броя на тежките масови измирания и времето, когато те са се случили, за да проучим причините довели до тях”, обяснява Майкъл Рампино, професор в Катедрата по биология на Нюйоркския университет и съавтор в изследването, което бе публикувано в списание Historical Biology. „Всичките шест основни масови измирания са свързани с гибелните катаклизми на околната среда – огромни базалтови изригвания, всяко от които е обхванало над милион квадратни километра потоци лава.”

По-рано учените бяха определили, че е имало пет масови измирания, унищожили голям брой видове и белязали края на няколко геоложки епохи – Ордовик (преди 443 млн. години), Късния Девон (преди 372 млн. години), Перм (преди 252 млн. години), Триас (преди 201 млн. години) и Креда (преди 66 млн. години). Всъщност много изследователи са изразявали опасения и относно продължаващата загуба на видово разнообразие в наши дни – един процес, който може да бъде наречен „седмото измиране”, тъй като е толкова масов, че може да бъде сравнен по катастрофални последици с предишните такива.

Новото изследване, в което се включва и Университетът Нанджинг, е фокусирано върху системата Гваделупий от периода Перм, позната също като Среден Перм, продължила от преди около 272 млн. години до около 260 млн. години. В проучването учените отбелязват, че събитието в края на Гваделупий, засегнало живота както на сушата, така и в океаните, се е случило едновременно с изригването на Емейшан и образуването на Емейшановите трапове – обширна скална формация, намираща се в днешен Южен Китай. Според Рампино ефектът от изригването е бил сходен с тези, причинили други известни масови измирания.

„Масивни изригвания като това отделят големи количества парникови газове, по-специално въглероден диоксид и метан, които причиняват силно глобално затопляне и правят океаните топли и бедни на кислород, поради което те стават неподходящи за живот”, отбелязва още Рампино.

„По отношение както на загубите сред видовете, така и на цялостните екологични щети, събитието в края на Гваделупий сега се нарежда сред основните масови измирания, подобно на другите пет такива”, заключават авторите на проучването.

 

Превод: Елена Страхилова

Източник: Science Daily

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.