Направи дарение на училище!

Михаела Варнева1, Мила Москова2, Милен Костадинов3

1 Доцент, Факултет „Дентална медицина”, Медицински университет-Варна

2 Преподавател, Медицински колеж „Йорданка Филаретова”, 

Медицински университет-София

3 Зъботехник, Университетски медико-дентален център, 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Медицински университет-Варна

Резюме: Лингвалните разширителни пластинки са най-разпространените снемаеми ортодонтски апарати. Те могат да се използват при временно, смесено и постоянно съзъбие, за корекции на зъбно-челюстни деформации както върху горна, така и върху долна челюст. Тези конструкции са удобни за носене, лесни за поддържане и сравнително евтини, което ги прави предпочитани за част от пациентите. Цел на настоящата статия  е да споделим опит от нашата зъботехническа практика и представим протокол, използван при изработване на горночелюстна разширителна пластинка с  три винта. Постигането на поставената цел бе възможно в резултат на добрата комуникация и успешното взаимодействие на мултидисциплинарния екип, ръководенн от дентален лекар от град Варна. Изработването на пластинката с три винта, премина през 4 етапа – 2 клинични и 2 лабораторни. Опитът и знанията, които има всеки член от екипа позволиха лечението да започне с изработването и поставянето на горночелюстна разширителна пластинка с три винта. 

Ключови думи: горночелюстна пластинка, три винта, опит от практиката

Въведение: Пластинковите апарати (лингвални разширителни пластинки) могат да се използват във временно, смесено и постоянно съзъбие (2,6,9,11,12). Те са удобни за носене и са сред най-масово използваните лечебни апарати (2,4,8). Най-често се прилагат при необходимост от разширение на челюстите или преместване на единични зъби или група зъби във вестибуло-лингвална или медио-дистална посока (1,3,9).

Планът на лечение и апаратурата се подготвят много задълбочено и прецизно, след като са проведени необходимите клинични и параклинични изследвания и е направен задълбочен анализ на набраните данни (1,3,7).

Лингвалните пластинки се състоят от ретенционни елементи (куки), активнодействащи елементи (вестибуларна дъга, пружинки, винт/винтове),  пластмасова част и допълнителни елементи (бариера за езика, пелоти, оклузални стопове) (1,5,6,8,10). 

Цел: Да споделим опит от нашата зъботехническа практика и представим протокол за изработване на горночелюстна разширителна пластинка с три винта. 

Материал и методи: За постигане на целта работи  мултидисциплинарен екип, ръководен от дентален лекар, практикуващ в град Варна. 

Обект на проучване е пациент К. Н. – момиче от гр. Варна, на което е поставена горночелюстна разширителна пластинка с 3 винта.

Технологията за изработване на пластинката премина през 4 етапа – 2 клинични и 2 лабораторни.

През първият клиничен етап денталният лекар взе отпечатък от горната челюст на пациента. 

През първият лабораторен етап отляхме отпечатъка от твърд, син гипс – III клас и оформихме цокъла, като го изрязахме на гипсорезачка.

През вторият клиничен етап, екипът обсъди и планира горночелюстната разширителна пластинка.

През вторият лабораторен етап изпълнихме следния протокол при изработване на разширителната пластинка:  

1. Нарисувахме върху работния модел изискваните от денталния лекар телени елементи. Прецизното планиране и очертаване на всички елементи и техните ретенционни краища е от изключителна важност и поради факта, че ще бъдат поставени 3 винта, чиито срезовете на плаковата част не бива да засегнат никоя част на елементите.
2. Очертахме границите на плаковата част.
3. Огънахме планираните елементи и ги фиксирахме на модела. 
4. Поставихме модела във вода за около 10 мин.
5. Изолирахме модела с изолатор гипс-пластмаса. 
6. Поставихме последователно трите винта на предварително определените места и покрихме рамената им с пластмаса.
7. Поставихме пластмасата до  предварително планираните граници.
8. Поставихме модела в хидро-пневмополимеризатор за 20 мин, при налягане 2-2,5 бара и температура на водата до 45-50о.
9. След завършване  на полимеризационния режим извадихме модела от апарата и след изстиването му освободихме пластинката от модела.
10. Почистихме плаковата част и много внимателно я срязахме със сепаратор и трионче, на пет места

 – по средната линия, 

– зад временните молари-вертикално

– успоредно на среза на средната линия.

1. Полирахме механично с различни полиращи четки и пасти и измихме апарата. 
2. Предадохме завършената конструкция в кабинета за започване на ортодонтското лечението.

Резултати и обсъждане: Често, за нуждите на ортодонтското лечението са необходими много, различни по вид елементи и конструкции за корекция на съответната челюст. Успешни резултати от лечението е възможно да се получат  с повече от един апарат или чрез промени в първоначален вид на снемаемата ортодонтска конструкция. В достъпната литература съществува голямо многообразие от ортодонтски апарати за лечение на деформации в отделната челюст, които екипът обсъди и избра като лечебен апарат – лингвална пластинка. Най-често при изработване на разширителните пластинки се поставя един винт. В конкретния случай планът на лечение и установената деформация наложиха на екипа да започне лечението с разширителна горночелюстна пластинка с три винта. За изработването ѝ са необходими практически умения и правилно клинично мислене. 

Опитът на зъботехника е от изключително значение за успешното лечение и възможността в екипа да се обсъждат различни варианти, каквито в ортодонтията съществуват  много, за да се подбере най-точният и правилният апарат за лечение. 

Снимка 1. Пластинката след полимеризацията на плаковата част (собствен архив)	Снимка 2. Протрудиращи пружинки за 11,12,21 и 22 (собствен архив)

Снимка 3. Пластинката след почистване и полиране на плаковата част (собствен архив)	Снимка 4. Пластинката поставена на работния модел и подготвена за предаване в кабинета  (собствен архив)

Предвид индивидуалните особености на съзъбието, по предписание на денталния лекар, са избрани и изработени ретенционни куки на Адамс върху 16 и 26 от тел с диаметър 0,7 мм; За коригиране положението на 13 и 23, се изработи вестибуларна дъга е с М-образни извивки (при тези зъби). За протрудиране на резците, към пластинката са добавени четири отделни отворени пружинки за 11, 12, 21 и 22 с един фиксиран край. Необходимостта от разширение на челюстта и дистализиране на първите постоянни молари, наложи изработването на апарата с 3 винта за разширение. Централният винт е стандартен разширителен с два водещи щифта, с действие в дете посоки. Позиционирахме  го в областта на премоларите, в най-дълбоката част на небцето, с рамена перпендикулярни на осите на зъбите, които ще премества. Другите два винта са сегментни, еднопосочни, с действие в една посока. Затворената страна на винта е ориентирана медиално, за да получим нужната опора за дистално преместване на първите молари. 

Вниманието ни беше насочено към планирането на ретенционните краища на елементите, предвид по-големия брой винтове и съответно повече линии на срезове, за да бъдат те активирани. Наложи се рамената на сегментните винтове да легнат върху ретенционните рамена на куките на Адамс и в следствие на това, леко се удебели  плаковата част в тази област. Границата ѝ във фронталния участък е около 2 мм под интерденталните папили. В страничните участъци достига до дъвкателната равнина (до основата на туберкулите), а  дистално – до дисталния край на първите молари. Дисталната граница на апарата е оформена като дъга, с изпъкналата част към фронталните зъби, което позволи максимално редуциране, с цел по-голям комфорт за пациента.

След поставяне на апарата, денталният лекар споделя, че е доволен от резултата и зъботехникът е изпълнил точно и акуратно поставената задача. Плаковата част лежи стабилно и има правилните граници, което ще съдейства за предаване на  силите от активните елементи (вестибуларната дъга, протрудиращите пружинки и винтовете) върху твърдите и меките тъкани. Телените елементи са правилно разположени и това е предпоставка както за нормална оклузия с антагонистите, така и за преместване на зъбите.

Пациентът е доволен и съобщава, че апарата се задържа много добре в устната кухина, не пречи на контакта със зъбите от долната зъбна редица и е удобен. Единствения дискомфорт който има е леко говорно затруднение. Трябва да отбележим, че то се дължи на наличието на пластмаса върху фонетичната зона, временно е и преминава след привикването с конструкцията. Цветът на пластмасата на плаковата част е оранжев и е избран от пациента.

Зъботехникът също е удовлетворен от успешното изпълнение на предварително обсъдената с денталния лекар задача.

Заключение: В достъпната литература съществува многообразие от ортодонтски апарати за лечение на деформации на отделната челюст. Според гореизложеното можем да обобщим, че след обсъждане (в екипа) и избор на апарат, лечението започна в два клинични и два лабораторни етапи. 

Познаването на ортодонтската теорията и практиката, опитът и индивидуалният подход към проблема позволиха да бъде избрана (за начало на лечебния процес) лингвална пластинка с три винта. Апаратът е удобен за носене и не създава дискомфорт за пациента. От резултата са удовлетворени всички ангажирани с лечебния процес  – денталният лекар, зъботехникът, пациентът.

Надяваме се, че споделянето на нашият опит ще допринесе за успешната практика на колеги, с по-малко опит в тази област.

Литература:

1. Варнева М., В. Парушева. 2017. Ортодонтско лечение с долно-челюстна разширителна пластинка с два винта (случай от практиката), Варненски медицински форум, т. 6, прил. 2, МУ-Варна, 433-437
2. Декова, Л., В. Апостолова, Д. Младенова, 1988. Атлас по ортодонтия, Медицина и физкултура, София, с. 128
3. Kоев, Ж., Зъбно-челюстни деформации, Медицина и физкултура, София, 1961, с. 172
4. Крумова В., под редакция. 2012. Ръководство по ортодонтия за студенти, Медицина и физкултура, София, с. 140
5. Mутафчиев, В. 1997. Лингвална пластинка, Немезида ЕООД, София, с. 122  
6. Мутафчиев В., с участието на В. Крумова, В. Йорданов. 2003. Ортодонтия за общопрактикуващия стоматолог, Немезида, София, с. 482
7. Мутафчиев, В., Л. Хранов, А. Мутафчиев, 2008. Психологични проблеми и подходи в ортодонтската практика, Софи-Р, София, с. 120
8. Мутафчиев, В., А. Попов, Г. Гаврилов, А. Мутафчиев. 2014. Лингвална пластинка (второ издание). Ведарт, София
9. Пеев Т, под редакция. 1997. Зъбни протези и ортодонтски апарати, Медицина и физкултура, София, с. 388
10. Персин Л. С., 2016. Ортодонтия. Диагностика и лечение на зубочелюстно-лицевых аномалий и деформаций. Учебник, Гэотар-Медиа, Москва, p. 634
11. Флис П. С., под редакцией. 2016. Ортодонтия. Второе издание, исправленное. ВСИ „Медицина”, Киев, с. 357
12. Хорошилкина Ф. Я. и коллектив, 2010. Ортодонтия. Второе издание, исправленное и дополненное. МИА, Москва, с. 555

Адрес за контакт: доц. Михаела Варнева, д.м., Факултет „Дентална медицина”, Медицински университет – Варна, бул. „Цар Освободител” 84, email: varneva@mail.bg

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!