Направи дарение на училище!

Автор: Петя Илиева

Изобразителни изкуства е много широко понятие. На английски език се наричат visual arts. Точният превод на думата visual е зрителен. Тоест това са изкуства, които както изобразяват или възпроизвеждат околния ни свят, така и всички обекти, които виждаме и възприемаме със зрението си. В това широко понятие можем да включим изящните и пластични изкуства, приложните изкуства – традиционни занаяти, текстил, дизайн, театър и сценични изкуства: танц, пантомима, архитектура, фотография, кино, а в някои случаи и музика и литература. В наше време в това понятие влизат и модерните – абстрактно изкуство, пърформанси, графити. Всички те изобразяват и формират нашата зрителна култура. Визията е познавателен акт. Човек е устроен във всяко нещо от заобикалящата го среда да търси значение и смисъл. Зрителният образ често е резултат на представата за нещо, изграждащо се у нас благодарение на наблюдение, начин на възприятие и доза фантазия. Въздействайки на едно от сетивата ни – зрението, те активират и другите сетива, а оттам нашите чувства, емоции, умове. Изкуството се дели по исторически периоди, региони, религии, предназначение, стилове и направления. При споменаване на израза изобразителни изкуства първото, което изниква в представите на обикновения човек е живопис, графика и скулптура. Това всъщност са жанровете в една малка част от изобразителните (визуалните) изкуства – наречени изящно изкуство. Тази първа представа у неинформирания човек не е случайна. Живописта е най-старото и най-богато откъм история, изразни средства и стилове изкуство.

Според археолозите най-ранните доказателства за живопис са открити в две каменни жилища в северната част на Австралия. В най-долния слой са останали малки парчета от първият използван цвят – охра, които се оценяват на възраст 60 000 години. Открити са също така фрагмент от скална живопис, съхранена във варовиково скално жилище в областта Кимбърли в Западна Австралия, което е на 40 000 години. Има примери на пещерни рисунки по целия свят: в Индия, Франция, Испания, Португалия, Китай. Според историците най-добре запазените цели живописни композиции са на около 32 000 години. Това са рисунки с охра и черно от пещерата Шове във Франция. До нас са достигнали образи на коне, носорози, лъвове, биволи, мамути и хора, които ловуват в няколко нюанса на червената охра и черно.

Както всички знаят, първият живописен материал са природни пигменти – растителни и минерални. Интересна е историята на „съвременната” най-популярна в наше време, а в Китай и Япония все още наричана „модерна”, маслена живопис. Тя добива популярност около 15-ти век в Европа, когато започват да добавят към пигментите масло от ленено семе. Предполага се, че тази технология е пренесена на запад през Средновековието. Някъде между 5-ти и 9-ти век будистки монаси (индийци и китайци) започват да смесват пигментите с различни масла и смоли. За добиване на масло те използват маково семе, орехи и шафран. Готовата вече картина лакират с борова смола и тамян. От това време запазени образци имаме на територията на западен Афганистан.

Не мога да не обърна внимание на това, че китайци са сред художниците изобретили маслената живопис и както често се случва в историята, поколенията изгубили информацията във времето. Петнадесет века по-късно техните наследници наричат маслените картини съвременна, модерна живопис.

Разбери повече за БГ Наука:

***

В човешката история живопис се среща върху стени, камък, папирус, керамика, текстил – коприна и бинтове, дървени плочки, кожа, стъкло, а по-късно върху платно и хартия. Освен най-старо и най-популярно, живописта е и изкуството с най-много стилове, направления, изразни средства, техники, точна и подробна периодизация.

Имаме ясно и категорично разделение на 27 периода. Като започнем от Архаичното (Праисторическо) изкуство, минем през Класика, Романизъм, Готика, Ренесанс, Маниеризъм, Барок, Рококо, Класицизъм, Романтизъм, Еклектицизъм, Реализъм, Импресионизъм, Постимпресионизъм, Сецесион, Ар Нуво, Модерн, Ар Деко, Модернизъм, Експресионизъм, Кубизъм, Примитивизъм (Наивизъм), Абстракционизъм, Футуризъм, Функционализъм, Социалистически реализъм и стигнем до Постмодернизма.

Ще се спра съвсем накратко само на три конкретни течения (три исторически момента), които лично мен ме впечатляват най-силно.

Първи са откритите през 19-ти век под пясъците на пустинята в Египет Фаюмски портрети. Това са антични живописни погребални портрети на хора, прикрепени към мумиите им. Датирани са към периода 1-4 век сл.н.е. При първата ми среща с тях в Kunsthistorisches Museum Wien, гледайки размера, пластичните решения – техника и начин на рисуване, боите и цветовете, аз имах чувството, че гледам портрети, рисувани вчера от мои съученици в художествената гимназия. Те представят еволюцията на вековните традиции на древноегипетското изобразително изкуство, въздействието на елинистичната живопис и реалистичния римски портрет от епохата на римското владичество над Египет. Бележат ясно и влиянията на раннохристиянското изкуство и на близкоизточната култура. Фаюмските портрети са сред малкото съхранени образци на световното кавалетно изкуство от това време и най-значимите такива образци.

И тук за пръв път ще спомена ролята на изкуството в междукултурните и религиозни връзки. Египетските Фаюмски портрети, освен че са особено ценна част от световното културно наследство, са и един от важните източници на влияние върху православната иконопис.

Вторият период, който искам да спомена, е краят на 19-ти и началото на 20-ти век. Това е зараждането на модернизма. Това е първата крачка към новото възприятие. Тогава визуалните изкуства се отказват от обективно отражение на действителността и се концентрира върху субективността.

В края на 19-ти век изкуството започва да се противопоставя на реализма. Полагат се основите за появата само двайсетина години по-късно на абстракционизма и последващите съвременни стилове и течения. Абстракционизъм, идва от латински: abstractio – нещо отвлечено. Вид модернистично направление в изкуството, което се характеризира с абсолютния отказ да изобразява предметите и събитията. Съвсем ново начало и нов смисъл на изобразителните изкуства и живописта в историята. Откъсва се от фигуративния подход към действителността. Целта му е да постигне хармония чрез съчетаване на цветове и геометрични форми, способни да предизвикват различни асоциации и емоции. Жан-Филип Брюил казва:

„Началото може да бъде датирано около 1910 година, тъй като тогава Василий Кандински рисува акварел, нарочно потискайки всякакво позоваване към външния свят.”

Третият интересен период са 50-те години на 20-ти век, когато светът става подчертано комерсиален. Живописта и изкуството въобще вече не са за определен кръг хора или определени политически и религиозни цели. Те стават част от масовата култура. Навлизат в рекламите, комиксите, графити, продуктовия дизайн, използват се при ежедневни развлекателни събития. Това е популярното изкуство или попарт. Попартът се явява като ответна реакция, опозиция на модерното изкуство и елитарната култура. Често използва ирония и граничи с кича. Той категорично се противопоставя на всички елитарни изкуства до момента. Идва да покаже, че изкуството е достъпно за всеки и навсякъде и стигат още по-далече, като се опитват да го превърнат в начин на живот. Ярък пример е Анди Уорхол, който превръща изкуството в етикети за консерви със супа.

Попарт е всичко, което изящното изкуство не е до този момент.

Всички тези периоди и течения използват един инструмент – рисуване и въздействие с цвят, тоест живопис. Виждаме, че живописта има дълбоки корени, дълга история, различни начини и средства за представяне и цели за достигане до хората.

Много точно определение на професор Желев: „Живопис без цвят е музика без ноти”. Живописта въздейства чрез цвета, чрез формите – реални или абстрактни, образувани от силата, нюанса и интензитета на цветовете и чрез композицията, която може да бъде от обекти или от абстрактни петна.

Първопричината за възникването на живописта е запис на заобикалящия свят и човешката дейност. В течение на времето тя става политически и религиозен инструмент. В British Museum‎ е изложен килим от 17-ти век, в който е вплетен надписът „Дали кралската власт подкрепя изкуството или изкуството подкрепя кралската власт”.

В наши дни живописта има често чисто естетическа и може би по-рядко концептуална функция. Чрез нея художниците се стараят да изразяват идеи, идеали, философски възгледи. Да влияят на подсъзнанието на зрителите. Да събуждат въображението и чувствата. Живописта е и средство за възпитание на вкус, емоционално изразяване и психотерапия. Цветовете и съчетаването им оказват силно въздействие върху емоционалното състояние. В последните години във все повече клиники навлиза арт терапията. Но както вече казах, много често в наши дни тя, живописта, е просто приятно допълнение към ежедневното ни пространство – част от нашия интериор и екстериор.

Живописта като средство за пресъздаване на нематериалното културно наследство

Освен всичко друго, чисто практически за мен живописта е и добро и подходящо средство за представяне на нематериалното от нашето материално културно наследство, по-конкретно българските фолклорни мотиви. Предадени със средствата на живописта, те стават лесно достъпни за широки кръгове от хора.

Със семпли средства – акрил и картон, се съживява родовата памет векове назад.

Нематериално културно наследство означава обичаите, формите на представяне и изразяване, знанията и уменията, а така също и свързаните с тях инструменти. То е предавано от поколение на поколение, пресъздавано постоянно от групи хора в зависимост от тяхната обкръжаваща среда, тяхното взаимодействие с природата и тяхната история и формира чувството им за самобитност и приемственост, като по този начин способства за насърчаване на уважението към културното многообразие и творчество на човечеството.

Защо точно чрез живопис?

Живописта има огромен изразителен потенциал.

Технологията ѝ позволява всичко. Цветовете играят ключова роля във формирането на широка гама от взаимодействия между форми, символи и знаци, както и чисто технически е материал лесен за употреба, а пресъздава реализма на текстила и в дълбочината. По този начин прави

естетическите пространства живи, предава ритми и движения, които са в рамките на елемента, конструкцията на формата и цвета.

Картината мълчаливо говори за пространство и движение в перфектна хармония с материалната символика на получените форми. Чрез нея се събират културата и научните познания, както и визията за естетика на твореца. Дава възможност за показване на смисъла и за различни интерпретации на естетиката. Широка гама от визуални петна, помагат за оформянето на значенията и семантиката. Така зрителят възприема символи, признаци и различни форми, на базата на основите на усещанията и емоциите си, извън знанията си, чисто визуално. Чрез нея може да се засили светлината в цветовото пространство, да се подчертаят формите, балансът, хармонията и цветовете. Това е характерна особеност в работата на художника и взаимодействието между картина и публика. Отваря възможност за размисъл и откриване на нови дълбочини. Под формата на естетика се привлича и концентрира вниманието на зрителя.

Чрез тази техника се пресъздават творческите виждания на съответните във времето художествени и естетически ценности, знания, иновации. Визуализират се форма и съдържание.

Кратка история на текстила

Текстилът винаги е играел важна роля в икономическия и социалния живот на хората. От ранния неолит, 7-то хилядолетие пр.н. е. до съвременното занаятчийство, промишленост и обзавеждане.

Текстилът е обект, който може да бъде изучаван от археологията, антропологията, социалната и икономическата история, история на изкуството и дизайна.

Ролята и функцията на текстила във всяко общество е била основна и специфична. Текстилът обслужва ежедневните нужди на хората от раждането до смъртта им. Също обслужва индивидуалните нужди, които са различни в зависимост от класата, пола, заниманията и социалния статус на различните групи. Текстилът е натоварен с информация за емблематичните моменти на притежателите му. Видът и качеството на декорацията на дрехите и килимите показват социалната принадлежност, дейността, празниците, климатичните особености. Те са ясен белег за идентичността не само на човека, а и на рода и обществото, в което живее. Обичайната му декорация са обекти от ежедневния живот, заобикалящата среда, религиозните вярвания и символи.

Информацията за значението на много от мотивите е забравена, загубена във времето и за нас е сложно, ако не и невъзможно, когато сме извън тази култура да възстановим и тълкуваме точното им значение.

В много части на Европа и Азия, както и у нас, момичетата са прекарвали месеци, дори години в създаване на текстил за облекло и битово обзавеждане за женитбата си. Продуктите са били показвани публично преди сватбата, за да демонстрират уменията на жената и са изпълнявали ритуални функции при събиране на партньорите.

Имало е дрехи със специфични мотиви за раждане, кръщене, сватба, погребение.

Важно е да се подчертае, че жената е играла основната роля за създаването на текстила. Това е изцяло женски продукт и показва силата на жената в социалния, икономическия и политически живот. В много късни времена – с възникване на капитализма, девалвира приносът на жената към текстила.

Да погледнем историята на текстила. Той възниква преди повече от 8000 години. Има данни, че по това време на територията на днешните северен Ирак, Палестина, южна Турция са отглеждали кози, овце и кучета за добив на вълна. В северна Сирия, Ирак и Египет са плели текстил от растителни фибри добивани от палми, папирус и лен. В Египет, по-специално във Фаюм, са намерени костни куки за плетене. Пластенето на вълната е било познато още на неолитните хора.

Най-старите изображения на хоризонтални станове за тъкане на текстил са намерени върху керамични съдове от прединастичния период на Египет (датирани 4600-3500 г. пр. н. е.).

Вертикални станове виждаме в стенописи на гробниците от 12-та династия (1900 г. пр. н. е.).

Египет е уникален за текстилната история, тъй като в сухите, стерилни пясъци са се запазили инструменти, парчета текстил, керамика с текстилни отпечатъци. Това прави възможно до нас да достигне точна информация. Знаем, че те са правили чаршафи и домакински текстил от лен, а от 1550 г. пр. н. е. имаме данни, че белия, избелен лен са използвали за опаковане на скъпи бижута и подаръци и за двата пола.

Също в Египет, благодарение на пустинния климат са запазени най-старите стигнали до нас килими – от гробниците на Тутмос Четвърти и Тутанкамон (между 1397 и 1324 г. пр. н. е.).

Находка на добре запазен килим е открита през 1947 г. от руския археолог Руденко в гроб на скитски принц, намиращ се в долината Пазълък в планината Алтай, южен Сибир. Този килим датира от 5 в. пр.н.е. Историците единодушно са на мнение, че килимарството води началото си от Централна Азия преди повече от 8 хил. години и е свързано най-вече с номадската култура на племената живели по тези земи.

Сирийските мотиви в тези килими свидетелстват за обмен на чуждестранни „специалисти” в тези времена. В по-късни времена заради климатичните сходства обмена на текстил се разраснал между Египет, Гърция, Арабия, Византия, Рим. Оттам идва и обменът на орнаменти и шарки, като често има повторение на едни и същи мотиви върху килими и дрехи. През 2 в. пр. н. е. започва транспортирането на коприна от Китай към Рим. Император У Ти от династията Хан поставя началото на „Пътя на коприната”. Западните очи за първи път виждат коприна в значителни количества при не много добри обстоятелства през 57 г. пр. н. е.

Според Робърт Колинс в неговата книга „На изток до Китай”, това е годината, в която римската армия е преследвала персийците към Иран. Персийците триумфират не само на бойното поле, а и на пазара. Те стават първите посредници между китайските производители и римските потребители. Купували/разменяли злато, сребро и стъкло срещу коприна. Ролята на „Пътя” е огромна, защото той дава възможност на обществата не само да търгуват, а и да обменят идеи, религиозни вярвания и политически възгледи. Пренасянето и обменът на коприна създава мрежа от търговци. Тази мрежа според Дан Во – професор по история и международни проучвания в университета на щата Вашингтон в Сиатъл, е основоположник на банковата система.

Още през първи век азиатските военни знамена са били изработвани от коприна.

Между 5-ти и 11-ти век коприната е използвана като инструмент в политиката и дипломацията.

Била е използвана за дипломатически подаръци, декориране на събития и военни шатри. Полагани са успешни усилия за ограничаване на китайската и промотиране на византийската коприна. През 8-ми и 9-ти век коприната е използвана за изображения на религиозни сцени. Във Византия изображенията са били християнски.

По същото време, обаче, вълнените килими, които сега наричаме ориенталски, защото ислямът ги поставя на сцената, се срещат от Испания и Северна Африка, през нашите земи, до Индия и Китай.

Имаме данни според „Книгата на Езикил”, че 2000 г. пр. н. е. на пазара в Дамаск са доставяли овце и кози за вълна от Арабия, бяла вълна от Хеброн и лен от Египет. Това е основата, върху която по-късно се разраства търговията на Елини и Римляни в цялото Средиземноморие. Шумерите започват да развиват овцевъдство за вълнената индустрия около 3500 г. пр. н. е. Вавилонците започват с износа на вълна 1800 г. пр. н. е. Памукови плантации се засаждат в Индия, Судан и Етиопия 700 г. пр. н. е.

Облеклата, заедно с вълната и дървото, са най-старата и най-важна обменна стока между Изтока и Запада. Индия – Месопотамия – Дилмун (днешен Бахрейн) и Макан (днешен Оман).

Текстилът е бил боядисван най-вече с растителни и по-рядко с животински или минерални пигменти. Най-често срещан е червеният цвят, защото е бил най-лесен за получаване (от черупки на миди още 2000 г. пр. н. е.). На изток жълтият цвят е най-употребяван поради изобилието от шафран и куркума. В Индия са култивирали индиго и са го изнасяли за Близкия изток, а оттам за Европа за син цвят още в началото на Новата ера. Синтетичните бои се развиват чак след 1900 година.

Принтовете върху текстил в Европа започват да се използват през средновековието. За целта са си служили с дървени блокове. През 17-ти век в употреба влизат гравирани медни плочи и ролки. Ролките са стара и добре развита технология още през втората половина на 11-ти век в Персия, Египет и Индия. За медните плочи имаме данни от 2026 г. пр. н. е., че е добивана мед в Оман, гравирани плочи и пренасяни с кервани от асирийците.

Една от разновидностите на текстила е плетивото. То произхожда от неолита. Използвано е за мрежи за риболов и вероятно за покриване на главата. В Европа идва от Азия през 711-712 година, но се развива едва след 1500 година. През 17-ти и 18-ти век става подходящо занимание за прекарване на времето на дамите.

Съществено място в облеклата заема и бродерията. От поколение на поколение символите, знаците и вярванията са съхранявани чрез силата на бродерията.

Най-старите оцелели бродерии са египетски от гробниците на Тутмос Четвърти и Тутанкамон (около 1400 – 1324 г. пр. н. е.).

Европейски и Ислямски бродерии има запазени от 11-ти и 12-ти век.

Бродирането, освен местно-занаятчийска, е и професионална дейност.

Дантелата е трудна за дефиниране. Тя има по-често чисто декоративна функция и по-рядко свързваща две парчета плат. Възниква в края на 15-ти и началото на 16-ти век.

Тя добавя триизмерен ефект към мотивите и орнаментите на бродерията и въобще на текстила. През 1840 година започва производството на машинна бродерия.

Литература

Jennifer Harris. “5000 years of textiles”, British museum press, 1993

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!