Направи дарение на училище!

Изложба „Млади български учени”*

Петър Теодосиев,

БГ Наука (www.nauka.bg)

Покрай многото събития по време на Eвропейския конкурс за млади учени 2019 някак в сянка остана изложбата за младите български учени, която беше представена в градинките пред „Кристал” и след това – в градинката пред Народния театър. Тя беше посветена както на младите български учени, така и на EUCYS, тъй като една голяма част от тях имат общо със самото събитие или с участници в него. По-долу ви представяме накратко по азбучен ред 17 млади български учени, посветили живота си на науката, което ще продължават да правят и в бъдеще.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Д-р Атанас Грозданов е главен асистент и член на Факултетния съвет в Биологическия факултет, както и на Академичния съвет на СУ. Автор и съавтор на над 40 популярни и над 60 научни статии, свързани с орнитологията (наука за птиците), херпетологията (наука за влечугите), консервационната биология и др. Участва като ръководител или експерт в над 20 научни проекта, посветени на изучаване на видове, мониторинг на защитени зони, образователни разработки и др. Лектор и ръководител на група е в Erasmus Intensive program в Испания и Португалия. Създател е на образователната платформа СКОРЕЦ – Студентски клуб за образование и развитие с екологичен център към Биологически факултет, в която се развиват уменията и мотивацията на студентите за изучаване и опазване на природата, както и се поддържа жива образователна колекция със стотици посетители годишно. Участник е в подготовката на Националния отбор по биология и участник в националната комисия на олимпиадата. Създател на страницата „Дивата София“, посветена на популяризирането и опазването на дивите животни и растения в градската среда.

Д-р Виктория Атанасова е асистент в Националния институт за изследване и развитие в оптоелектрониката (INOE 2000), Букурещ, Румъния. Дисертацията ѝ, свързана с приложение на лазерите за опазване на културното наследство, е отличена през 2018 г. с грамота за научни постижения в дисертационен труд от Съюза на учените в България. Междувременно е работила по няколко проекта, тясно свързани с тази област на изследване, които обхващат разработването на няколко лазерни техники за анализ и почистване на културно-исторически артефакти. Тя има два спечелени и успешно отчетени проекта в сесиите от 2016 и 2017 г. на Програмата за подпомагане на младите учени и докторанти в БАН. В резултат на цялостната ѝ работа в областта на лазерните приложения в реставрацията и консервацията на обекти на културното наследство, през 2019 г. Виктория получава грамота за млад учен от научното издателство „Elsevier”.

Д-р Десислава Нешева е молекулярен генетик, работещ повече от 12 години в Катедрата по медицинска генетика към Медицинският университет – София. Тя е един от авторите на изследването, свързано с произхода на българите. Провела е изследването на костни останки от  древни българи и траките. Специализирала е 2 години еволюционна и антропогенетика във Флорентинският университет, Италия. Тя участва и в множество проекти свързани с изследване на онкологични заболявания, вродени малформации, дълголетието и социално значими болести. Освен науката тя участва в множество благотворителни инициативи свързани с помощта на хора в неравностойно социално положение, деца и защита на животни.

Д-р Зорница Йорданова е гл. асистент в катедра „Индустриален бизнес”,  УНСС – София. Преподавател по  иновации в бизнеса, иновационни и инвестиционни проекти, фирмени инвестиции, управленски информационни системи и продукти, иновационни практики, икономика на предприятието и др. Автор на над 40 научни публикации, голяма част в международни списания и издания с импакт фактор. Автор е на книгата The Business Innovation Book, която се разпространява успешно чрез Amazon. Ръководител е на три национални научни проекта, два от които към Фонд „Научни изследвания”, участва като учен и в няколко международни и локални проекти. Печелила е 2 пъти Националната награда на Съюза на икономистите в България за млад икономист, специалната награда за най-добра публикация на конференция в Сингапур (2019), специален гост и основен говорител е била на научни конференции в Пакистан и Гърция. Извън академичната си работа, Зорница Йорданова работи през последните 5 години като ръководител на софтуерни проекти във водеща българска ИТ компания, също така провежда обучения за корпоративния сектор в областта на иновациите, вътрешното предприемачество и креативността.

Д-р Иван Иванчев е главен асистент в катедра „Масивни конструкции”, в Строителния факултет на Университет по архитектура, строителство и геодезия. Интересите му са насочени към моделиране, антисеизмично осигуряване, обследване и изпитване на стоманобетонни сгради и съоръжения. Автор или съавтор е на 40 научни публикации в списания и конференции в България и чужбина. Носител на две втори награди за най-добър доклад на млад изследовател на научни конференции. Участник е и в 2 проекта по Фонд „Научни изследвания”. Проектант или участник е в проектантски колективи на над 30 сгради и съоръжения в България и в чужбина.

Д-р Иванка Петрова-Дойчева е гл. асистент в Отворена лаборатория по експериментална микро- и наномеханика (ОЛЕМ) в Института по механика –  БАН. Научните ѝ интереси са свързани с получаване и изследване на нанокомпозитни материали. Изследванията й са в областта на реологичното, механичното и термичното поведение на полимерни нанокомпозити. Основното ѝ научно постижение е получаването на нов вид хибриден материал – трифазен полимерен нанокомпозит за функционални и конструкционни приложения, подходящ както за функционални опаковки (филми и фолиа), така и за конструкционни елементи (детайли корпуси и контейнери) в мехатрониката, в автомобилостроенето и самолетостроенето и др. Автор е на 9 публикации с импакт фактор в международни списания, участвала е в международни конференции, има 5 спечелени COST гранта по време на докторантурата; 10 сертификата от участия в конференции и обучения и 1 от обучение за млади учени по програма „Предприемачи в науката”, организирано от Фондация „Карол Знание” (2018), носител е на награда „Най-добър млад механик” на Националния комитет по теоретична и приложна механика (2015). През април 2019 г. започва и първият ѝ самостоятелен постдокторантски проект на тема: “Рециклиране на двукомпонентни нанокомпозити и последващо използване на рециклирания материал в 3D печат” по национална програма на МОН „Млади учени и постдокторанти”.

Константин Делчев отговаря за подготовката на българските участници в Европейския конкурс за млади учени от 2011 г. насам и за българското участие в ISEF от самото включване на страната в този конкурс през 2013 г. Самият той е участник в различни национални и международни конкурси и летни школи, включително EUCYS през 2003 г.  Понастоящем е докторант в Института по математика и информатика –  БАН и част от научната група по теория на кодирането – една от най-старите научни групи в сферата на математиката и информатиката в България. Интересите му са насочени основно към алгебричната комбинаторика и теорията на Левенщейн, но също така и към различни теоретични аспекти на криптографията и киберсигурността. Занимава се активно с менторство и с развиване на проектното и изследователското обучение в България, като е бил експерт към Комитета на регионите по въпроси свързани с образованието.

Д-р Николай Стоименов работи в Институт по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) към БАН като главен асистент. Научните изследвания и приложните разработки на гл. ас. д-р Николай Стоименов са свързани с иновации в областта на 3D моделирането, 3D симулациите и 3D принтирането, 3D компютърна томография, мехатроника, термография, процесите на раздробяване и смилане, мелещи тела и среди с нова форма, високоскоростни процеси и др.

Интересите и направленията на Николай са в областта на дискретните производствени процеси в различните отрасли на промишлеността, енергийни ресурси и енергийна ефективност на технологичните процеси, културно-историческото наследство, дигитализация, ИКТ и др.

Активен участник е в разработките, свързани с участието на ИИКТ в изложбата „Битката при Павия 1525 г.“ – съпътстваща проява към ЕКСПО 2015 – Милано, както и в следващите задачи за 3D моделиране и 3D принтиране на обекти от културно-историческото наследство за Галерия „Брера“ в Милано и за катедралата „Чертоза“ в Павия, Италия (вкл. за хора с увредено зрение).

През септември 2019 г. участва с 3D моделиране, обработка и 3D принтиране на избрани 3D тактилни картини за хора с увредено зрение – изложба по повод 140 години от обявяването на София за столица – “Думи, образи, места”, намираща се в Софийска градска художествена галерия.

Д-р Н. Стоименов участва като съавтор в 5 заявки за патент, като има и един защитен полезен модел, за който беше отличен с Диплом от фондация „Еврика“ за „Отлично представяне в конкурса за наградата „ЕВРИКА“ за МЛАД ИЗОБРЕТАТЕЛ за 2018 г. – като съавтор на изобретението „Абразивно тяло“, регистрирано като полезен модел в Патентно ведомство на Република България.

Д-р Олга Антонова е гл. асистент към Катедра „Медицинска генетика” в Медицински университет София, където придобива специалност по „Медицинска генетика“ и защитава дисертация в областта на онкогенетиката. Професионалните ѝ интереси са в областта на превантивната и прецизираната медицина и включват интегриране на познанията за индивидуалната генетична информация, факторите на околната среда и нивото на медицински грижи в съответната област. Занимава се с генетично консултиране, преподавателска и научна дейност. За последните години има над 10 публикации, участие в редица научни конференции и пет научни проекта, като ръководи два от тях (финансирани от Фонд „Научни изследвания” и Съвета по медицинска наука).  От няколко години насам Олга работи в сравнително ново направление в генетиката – нутригенетика, поради което започва да учи и специалността „Хранене и диететика“. През април 2019 г. участва като поканен лектор на младежки форум на списание Elsevier Bulgaria – Research eyes open wide с презентация „Ефектът на Дънинг-Крюгер сред младите учени или защо се подценяваме“. Един от тримата номинирани е  от издателството за млад учен с отлични постижения в глобалните научни изследвания за 2019 г.

Д-р Радостина Иванова е гл. асистент в лаборатория “Органични реакции върху микропорести материали“ в Институтаа по органична химия с Център по фитохимия.  Интересите и направленията на работата й са в областта на материалознанието, нанотехнологиите, катализ, опазване на околната среда и алтернативни горива. Изследванията й са свързани с разработване на нови подходи, включващи използването на лесно реализуеми и икономически изгодни техники за синтез на перспективни наноматериали, които биха могли да намерят практическо приложение като катализатори за решаване на някои обществени проблеми, свързани с устойчиво опазване на околната среда. Отличена е с наградата на БАН „Иван Евстратиев Гешов” за най-млади учени до 30 години за научни постижения в направление „Нанонауки, нови материали и технологии“ (2017), а през 2018 г. печели първа награда в конкурс за „Най-добра публикация“ в същото направление.  Съавтор е на 18 публикации в реферирани списания, по които са забелязани над 70 цитата.

Д-р Росица Тропчева е гл. асистент в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ –  БАН със специализации в Институт „Пастьор” и Harvard Medical School и преподавател на студенти в Биологическия факултет на Софийския университет. Ръководител и на Лабораторията по биотехнологии и приложни изследвания към Център за приложни изследвания и иновации (CASI). Научноизследователските ѝ интереси са свързани с млечнокиселите бактерии и пробиотиците – генетични изследвания и идентификация на млечнокисели бактерии, антимикробната им активност, биоконсерванти, пробиотични препарати, качество и безопасност на хранителните продукти. Съавтор е в над 20 научни публикации и над 40 участия в научни форуми и конференции. Взела е участие в над 14 научноизследователски проекти, финансирани от различни български и международни институции. Член е на екипите, разработили и внедрили 3 международни патента, включително и за разработването на първия в света вегански пробиотичен препарат – ProViotic^®. Спечелила е 3 международни изследователски стипендии и е удостоена е с редица награди от участия в научни форуми и конкурси.

Д-р Славил Пейков е гл. асистент в катедра „Генетика” на Биологически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Защитава докторантура в Ruprecht-Karls-Universität в Хайделберг (Германия), където се занимава с изолиране и функционално характеризиране на мутации в ген SHANK2 и тяхната връзка с етиологията на заболяването шизофрения в групата на проф. G. Rappold. Научноизследователските му интереси са концентрирани в областта на геномното редактиране чрез CRISPR-Cas системи и в сферата на бактериалната геномика – по-специално нейното приложение за изучаване на антибиотичната резистентност в патогенни микроорганизми, изолирани от пациенти в България. Работи и като сътрудник към лаборатория „БиоИнфоТех” в София Тех Парк, където се занимава с изследвания в областта на генното инженерство, синтетичната биология и ДНК секвенирането от следващо поколение. Съавтор е в множество научни публикации, има участия на водещи световни форуми и конференции по човешка генетика и синтетична биология. Ръководител на три научни проекта и участник в още три. Един от ръководителите е на българските отбори по синтетична биология iGEM, които за три участия имат спечелени два бронзови и един сребърен медала.

Доц. д-р Станислав Харизанов работи в Института по информационни и комуникационни технологии и в Института по математика и информатика – БАН. Също така е гост лектор е към Факултета по математика и информатика на Софийския университет. Защитава докторска дисертация в Германия (2011). Научните му интереси са в областта на математиката и теоретичната информатика, по-специално: обработка на дигитални томографски изображения; моделиране и числено решаване на процеси с нелокални свойства. Носител е на редица награди, сред които Грамота в категорията Награда „Джон Атанасов“ за изявени млади български учени в областта на компютърните науки (2017), наградата на БАН „Професор Марин Дринов“ за млади учени до 35 години за научни постижения в направление „Информационни и комуникационни науки и технологии“ (2017), както и Наградата на Elsevier България за млад учен (2019). Ръководител е на младежки проект по Програмата за подпомагане на младите учени и докторанти в БАН (2016 – 2017), отличен в направление „Информационни и комуникационни технологии“ и на 2 проекта към ФНИ.  От 2019 г. е ръководител на Националния отбор по математика за ученици, а като ментор към Ученическия институт по математика и информатика (УчИМИ) е класирал разработки на редица престижни международни конкурси, сред които EUCYS и Intel ISEF. Член на журито е на българското интервю за Research Summer Institute (RSI) – най-голямата лятна изследователска школа за ученици, провеждаща се ежегодно на кампуса на Масачузетския технологичен институт (MIT). Самият той е представял България на RSI 2000.

Таня Оцетарова е студент в Станфорд с интереси в сферата на математиката, теоретичната информатика и мениджмънта на науката. В годините си като ученик представя България на най-големите научни конкурси и летни школи за гимназисти, като Intel International Science and Engineering Fair (Международен панаир за наука и инженерство) и Научноизследователския институт към Масачузетския технологичен институт. Научните ѝ разработки са в областта на математиката, в частност комбинаторика. Заради тях Таня печели и наградите Harvard Book Award и Mu Alpha Theta Award. Понастоящем е стажант в Институт по математика и информатика на БАН и част от екипа, подготвящ Европейския конкурс за млади учени (EUCYS) и от специалистите, подготвящи българските участници в конкурса, а също така и ментор на по-млади участнци.

Д-р Таня Славова е геодезист, асистент към катедра „Маркшайдерство и геодезия“ в Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски“. Професионалните ѝ интереси имат ясно изразен приложен характер. Работата ѝ, свързана с пещерите, намира място върху корицата на популярното специализирано списание „GIM International“, а също е и подпомогната с наградата за докторант – стипендиант на Финансова група „Карол“ през 2014 г. През 2019 г. стартира проект, свързан с приложение на виртуалната реалност в областта на геопространствените науки. Изследователският ѝ ентусиазъм провокира желанието ѝ да предаде своето знание и вълнение на близки, приятели и все по-широк кръг от хора. Така тя поема по пътя на научната комуникация. Към днешна дата зад гърба ѝ са публикации в научнопопулярни издания, лекции в неформална обстановка и редица образователни игри, участия в „Европейската нощ на учените“, „Софийски фестивал на науката“ и др., а в развитие е подготовката на бъдещи събития. Още за професионалните ѝ и лични интереси можете да научите от нейния уебсайт: www.tanyaslavova.com

Д-р Тодорка Александрова е защитила докторантура в областта на криптографията и защитата на информацията в Университета по електрокомуникации в Токио. От април 2009 до март 2018 г. е асистент, а след това и доцент в университета „Васеда” – един от най-престижните университети в Япония, където преподава различни математически и компютърни дисциплини. В този период научната ѝ дейност е в областта на защита на информацията, взаимодействие между човек и компютър (Human-Computer Interaction), краудсорсинг (crowdsourcing) и игровизации (gamification). След 13 години в Япония през 2018 г. се завръща в България и в момента работи в Института по математика и информатика на БАН. През 2018 г. печели наградата за 10-те най-изявени млади личности на България в категория академично лидерство и/или постижение. Тая иска да допринесе за развитието на образованието и науката в България, прилагайки дългогодишния си международен и междукултурен опит. Вярва, че и в България може и трябва да се прави наука!

Представените в изложбата 17 млади учени не са изключение, а само част от успешните млади българи, за които трябва да се говори и да се показват пред обществеността по всеки възможен начин,  защото те са бъдещото ядро  на знанието и науката  в България. Така, както преди години са били днешните професори и академици. Колкото повече млади учени имаме толкова по-светло ще е бъдещето ни, защото без образование и знание няма държава.

* Изложбата може да разгледате в интернет на адрес:  https://naukamon.eu/mladi-ucheni-na-bulgaria/

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!