Фосил на възраст 125 000 000 години на растение от семейството на лютичетата и глухарчетата ще послужи на изследователите като аргумент за значително по-ранната поява на някои растения на Земята. Едно по-късно разклонение на това семейство води към маковете.

Фосилът представлява цялата надземна част на древното растение, дълга 16 см.

Най-древно растение, чийто рекорд все още не е задминат досега, е на 127 000 000 г.

„Това изкопаемо отваря пътя към нов начин на мислене за развитието на някои от първите цъфтящи растения. Очевидно историята на цъфтящите растения не е „само” 111 000 000 години, а е значително по-древна. А диверсификацията (обособяването) на много цветни семейства трябва също да бъде изтеглена назад във времето – с около 10 000 000 или с около 15 000 000 години“, казва биологът от университета в Индиана Дейвид Дилчер, съавтор на статията в сп. „Nature”.

Той продължава да разказва: „Все още не е имало пчели по онова време, а опрашването е било дело на мухи, бръмбари или изчезнали видове пеперуди. Вероятно растението е живяло в близост до древно езеро или блато.”

Разбери повече за БГ Наука:

***

Изобилието от цъфтящи растения през втората половина на мезозойската ера, ерата на динозаврите, в крайна сметка довежда до глобално господство на растенията. Еволюционните биолози смятат, че диверсификацията на цъфтящите растения също подкрепя появата на широк спектър от животински видове, особено на опрашители и консуматори на семена – бръмбари, пчели, колибрита и прилепи.

Датировката на растението е косвена. Били са датирани скалите чрез методите за датиране с аргон и уран-олово.

Това изследване е финансирано от китайското Министерство на образованието, Педагогическия университет в Шенян и Китайската национална природонаучна фондация.

Неделин Бояджиев

По материали от: http://www.futurity.org/