Направи дарение на училище!

Шимпанзетата могат да възпроизвеждат вокални последователности, съдържащи по няколко отделни звуци.

Шимпанзетата може би са по-креативни, отколкото сме предполагали досега.
Оказва се, че те редовно навързват поредици от различни звуци заедно в последователности, които често са от по три израза, а понякога дори и по-дълги.
Това отваря възможността шимпанзетата да комбинират отделни звуци за създаване на нови значения – умение за което се смята, че е уникално за хората – но ще са необходими много повече доказателства за това.

Шимпанзетата (Pantroglodytes) комуникират със смесица от жестове, звуци и шумове като сумтене, лай и крясъци.
Това е далеч от сложния език, който хората използват. По-специално, хората могат да комбинират думи, за да създадат значения, които не присъстват в отделните думи, като например „тази патица кряка всяка вечер“.
Не е ясно дали звуците на шимпанзетата носят сложни значения. По-скоро изглежда те да са ограничени в способността си да комбинират звуците в конкретни последователности.

Седрик Жирар-Бутоз от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия, и колегите му записаха звуците на 46 възрастни шимпанзета в Националния парк Тай в Кот д’Ивоар.
Така те получиха общо 900 часа записи, в които влизат 4826 отделни “изказвания”.
Докато 3232 от тях са единични, 817 са сдвоени, а 458 са тройни. Има и някои по-дълги последователности, но те са рядкост, включително само два случая на последователност от 10 отделни звука.

Екипът откри ясни модели в последователностите. Несдвоените звуци, шумоленето и сумтенето обикновено бяха на първо място, докато задъханите лаещи и други звуци бяха на второ място. Това важи и за тройните повиквания, които съдържат някои двойки звуци по-често, отколкото би се очаквало това да стане на случаен принцип (bioRxiv, doi.org/fvqq).

Разбери повече за БГ Наука:

***

На Жирар-Бутоз това донякъде му напомня на правилата, които структурират човешките изречения.
Английските изречения, например, често започват с подлог, последван от глагол и допълнение, като например: „патицата изяде слона“.
„Анатомично, шимпанзетата могат да комбинират почти всеки с всеки звук в произволен ред“, казва Жирар-Бутоз. „Но има някои по-често повтарящи се последователности.“

“Компилирането на такъв голям набор от данни и търсенето на модели е ново и вълнуващо“, казва Кърсти Греъм от университета в Сейнт Андрюс във Великобритания. Тя изучава жестикулациите на човекоподобните и би искала да види подобни изследвания на комуникация, базирана на жестове.
Основните проблеми обаче са, че не знаем дали моделите в поредиците от звуци на шимпанзетата са значими за тях.

Според Жирар-Бутоз следващата стъпка в откритията, може би трябва да бъде чрез възпроизвеждане на конкретни последователности на шимпанзетата и наблюдение как те реагират на тях.
Юлия Фишер от Германския център за примати в Гьотинген смята, че е необходимо първо да се покаже, че отделните единици имат значение и чак след това, че комбинацията от тях генерира ново значение. Докато това не бъде демонстрирано, тя твърди, че няма причина да се смята, че шимпанзетата са направили крачка към езика.

Източник: New Scientist Magazine
Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!