Направи дарение на училище!

Археолози са направили забележително откритие в каменен храм на 12 хиляди години в югоизточна Турция. Сред десетки хиляди животиски кости и статуя, която може би изобразява коленичила фигура, държаща човешка глава, изследователите открили останките от човешки черепи, на които кожата била свалена и били издълбани с дълги прави бразди от единия до другия край.

Издълбаните линии са първото доказателство за декориране в историческите данни за региона. „Това е нещо напълно ново и нямаме модел, с който да продължим”, казва Гари Ролефсън, археолог от колежа Уитман в Уала Уала, Вашингтон, който не е участвал  в разкопките. Целта на браздите е неясна, казва той, но те може би са част от древна религиозна практика. „Изглежда има фокус върху повторната религиозна употреба след обезглавяване.”

Обектът, известен като Гьобекли тепе, вече е променил начина, по който археолозите мислят за произхода на цивилизацията. Намиращ се недалеч от сирийската граница на висок хълм, който се извисява над околните земи, Гьобекли тепе може да се похвали с няколко ограждения с Т-образни колони, оградени с кръг камъни, много от тях с издълбани релефи. Подобни структури са уникални за това време – период, който предхожда земеделието и дори керамиката. Преди изследователите са смятали, че комплексната религия и обществото са се появили едва след като земеделието гарантирало наличието на храна за ранните общества. Но Гьобекли тепе – което предхожда земеделието като цяло – предполага, че може би е било точно обратното: ловците-събирачи може би са започнали да опитомяват посевите, за да имат сигурен източник на храна за хората, които обектът привличал за церемонии.

При започването на разкопките в средата на ’90-те години на ХХ век, археолозите очакват да се натъкнат на човешки погребения. Вместо това, те откриват десетки хиляди животински кости. Сред тях са около 700 фрагмента от човешки кости, разпръснати сред рехави пластове камъни и чакъл. „Разпръснати са из целия терен”, казва Джулия Грески, антрополог от Немския Археологически институт в Берлин. „Не можем да съберем нито един цял скелет.”

Повече от половината анализирани досега костни фрагменти са от черепи. В публикуваната в Science Advances новина Грески и съавторите ѝ описват три големи черепни фрагмента, всеки с размерите на длан. Белезите върху костта предполагат, че някой е премахнал плътта и е издълбал дълбоки прави линии от край до край. Единият от черепите има пробита в него дупка, макар само половината от нея да е запазена. „Линиите се състоят от много на брой дълбоки бразди – очевидно са направени умишлено”, казва Грески.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Главите – липсващи или отрязани – също така са представени в каменното изкуство на обекта. Главите на някои статуи нарочно са премахнати или съборени. Археолозите смятат, че статуята, която те наричат „носещия дарове”, изобразява коленичила фигура, държаща човешка глава.

Вниманието към черепите е част от стара традиция, макар да е първа подобна находка за Анатолия, във и около днешна Турция. Пό на юг, например в днешните Израел и Йордания, хората живели преди, по време и след Гьобекли тепе са премахвали черепите на скелетите и са ги подреждали отделно в специални погребални скривалища или на рафтове. Някои от тях са били украсявани с гипс. Но ставащото в Гьобекли тепе е различно. „Третирането на фрагментите е ужасяващо уникално. Не са ми известни други черепи, които са издълбани или пробити”, казва Ролефсън.

Макар много от скулптурите и каменните релефи в Гьобекли тепе да изпъкват с майсторство и артистизъм (включително детайлни изображения на птици, хищници и насекоми), белезите по черепите изглежда да принадлежат към различен, по-синтезиран вид извайване. „Това са дълбоки разрези, но не добре направени. Някой е искал да направи разрез, но не и декоративен такъв”, казва Грески. „Може така да ги е маркирал като различни или да е правил декоративни елементи, или да ги е закачал някъде.”

Каквато и да е целта им, браздите отличават тези черепи. В Гьобекли тепе са открити дузини други черепни фрагменти без следа от разрези или бразди. Това предполага, че тези черепи са подбрани след смъртта на собствениците си по някаква причина. „Тези трима души са наистина специални”, казва Грески. Черепите може и да са били излагани като част от почитта към предците или като трофеи, с които да се покажат останките на мътрвите врагове.

Мишел Богоновски, учен от Калифорнийския университет, департамент за археологически проучвания, пък твърди, че авторите са стигнали прекалено далеч в обясненията си. Няма достатъчно доказателства да се каже какво е предназначението на черепите, а може и да не се стигне въобще до такова. Тя казва: „Това е хиляди години преди писмеността, така че не може да се каже. Браздите изглежда да се умишлени, но не мога да кажа какъв е бил замисълът.”

Археолозите се надяват да открият още черепни фрагменти на обекта, за да разберат по-добре дали това е била обичайна част от тукашните ритуали. Междувременно издълбаните черепи задълбочават мистерията, обграждаща обекта. „Продължаваме да се надяваме примерите да набъбнат, но що се отнася до Гьобекли тепе, всичко новооткрито противоречи на това, което сме знаели досега”, казва Ролефсън. „Хубаво е да ги откриваме, но би било добре и да ги разбираме.”

Превод: Кина Костова

Източник: Science

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!