Автор: Памела Динева
Множество проучвания през изминалата 2023 година показват, че наличието и разпространението на големите бозайници в Африка драстично намаляват и подобен тип статистики запазват достоверността си и към 2024-та година. Това негативно влияние е не просто върху африканската фауна, ами върху световната такава.
В свой изследователски проект Файсал Биби (изучавал се в университета в Берлин на име ‘‘Museum für Naturkunde‘‘) и Хуан Л. Канталапиердра (изучавал се в испанския Алкалски университет) достигат до недостатъчно изследвани до онзи момент аспекти от съществуването на, конкретно, африканските бозайници. Изключително трудна изследователска задача е да се проследи историята на запазените вкаменелости на дълъг период от време. Това двамата изследователи правят, като разглеждат различни фосилизирани части на бозайници, живели през последните 10 милиона години и всъщност, доколкото може да бъде достоверна предоставената от фосилите информация, те измерват отделните части и разглеждат съществуването на отделните видове.
Африканската мегафауна се отнася до големите животни на континента, като обикновено за ,,големи“ се считат онези, които са тежащи над 45 килограма. Тази група включва разнообразие от животни, от големи тревопасни като слонове и жирафи до големи месоядни като лъвовете и хиените. Разбира се, групировката включва и впечатляващи, но познати видове като хипопотама, носорога и други. Терминът „мегафауна“ често се свързва с животни от предишна ера, като, по-конкретно, това е епохата на плейстоцена, която приключва преди около 11 700 години. Допреди тези години Африка е била дом на редица видове, които вече са изчезнали, като различни хоботни (това е групата, която включва слоновете и техните изчезнали роднини), както и саблезъбата котка.
В хода на измерванията двамата учени ни запознават с фактологията, че има значителна връзка между това какъв е размерът на даденото животно и каква е неговата популация. Значението е, че колкото по-голямо е животното, толкова по-малка е неговата възможност да се доближи до по-високата гъстота на популацията на по-малките като размери видове. Биби и Канталапиедра откриват, че при бозайници, които имат тегло над 45 килограма, има доказателства за намаляване на гъстотата на тяхната популация точно поради причината, че размерите се увеличават. Големият размер е в пъти по-близък до ниската популация в хода на годините.
Именно голямата изненада идва тогава, когато се установява, че връзката между размер и голяма популация е променена – защото не винаги големите видове са били застрашени от изчезване, а дори обратното – по-ранните общности, например онези, живели преди повече от 4 милиона години, показват, че броят на ‘‘великаните“ е значително по-голям и съответно – по-големият дял от общата, изобщо световна биомаса, се открива именно в по-големите категории животни, вместо при по-малките такива. Изобилното присъствие на по-големите бозайници в най-древните екосистеми на Африка разкрива пред двамата изследователи и сведенията, че е имало съществуващи слонове, които тежат над 10 тона и са с голяма продължителност на живота. Подобно явление не се среща често в днешните световни екосистеми.
Оказва се, че с течение на времето изчезването на големите индивиди и техните вкаменелости единствено се засилва и дава превес на ниския процент на гъстота на популацията на така наречените ‘‘изчезващи гиганти‘‘. Дори липсата на разнообразие откъм видове към днешна дата се дължи именно на тези съкрушаващи промени в хода на годините. Бавната, но непрестанна загуба на видовете и конкретно на големите такива се отразява в дългосрочен план, но негативното влияние на подобен тип научни сведения е масово както върху фауната и флората, така и неизбежно към световното съществуване.
Проучването на Файсал и Хуан потвърждава, че началото на масивните загуби на африканската мегафауна е значително по-рано от предвиденото от експертите. Това означава, че несъответствието между нормалното и естествено изчезване и случващото се такова е предпоставка за много проблеми като резултат на това падение. За спадовете и драстично бързото лишаване на света ни от големите бозайници взимат превес преобладаващите убеждения, че именно ние, хората, сме основните причинители на този глобален проблематичен казус. Разбира се, че тези вярвания имат основателна ,,почва“ за размисъл“.
Двамата изследователи не подкрепят изцяло теорията за вината на човека върху този проблем. В своето проучване те откриват и показват, че загубите на мегафауната на Африка са започнали още преди въпросните 4 милиона години, което означава, че този период на изчезване е получил своето начало още преди хората да успеят да разработят своите ефективни стратегии за ловуване. Освен този любопитен фактор, Биби и Канталапиедра посочват самата околна среда като причинител, а именно – намаляването на температурите в глобален мащаб, растежът на тропическите пасища и други подобни, климатични, или други промени, които биха могли да бъдат причинители на това ,,разреждане“ на броя на видовете изобщо по света. Като възможен фактор за промяната на разпределението на биомасата проучването посочва и понижената първична продуктивност.
В заключение, това изследване подчертава дълбокия произход на загубите на африканската мегафауна и не само, но и ни предоставя една различна и обстойна гледна точка върху динамиката на екосистемите и върху взаимодействието между индивидите и средата, в която те живеят. Изключително важно е и хората да внимаваме какво влияние оставяме в нашата среда, тъй като я споделяме и с други живущи индивиди. Като отговор на случващите се промени в околната ни среда списание ‘‘Science‘‘ публикува изключително интересно на свой ред проучване:
(https://www.science.org/doi/10.1126/science.add8366), което има за цел да ни запознае с бъдещи стратегии и стъпки за опазване на фауната и за подобряване на способността ни да прогнозираме, управляваме и намаляваме възможността от загуба на биоразнообразието ни.
Източници:
https://news.mongabay.com/2011/01/africas-vanishing-wild-mammal-populations-cut-in-half/
https://elicit.com/notebook/56d5fe13-126b-4aae-b22a-3cecb8cbfb30#17ecc439c83b26c42e4b9acb21833f49
https://elicit.com/notebook/56d5fe13-126b-4aae-b22a-3cecb8cbfb30
Изготвил темата: Памела Динева, Журналистика, курс 4
