Ивайло Рангелов и признанието му да помага на хората да сбъднат най-съкровената си мечта да имат дете

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Ивайло Рангелов, по образование съм биотехнолог и генен инженер, но от 10 години се занимавам с репродуктивни технологии и помагам на хората да сбъднат най-съкровената си мечта – да имат дете. Всичко стана много случайно, не съм предполагал, че ще се занимавам с това, но то се превърна в мое призвание. Преди това не предполагах, че да имаш дете е един от големите съвременни проблеми и съм благодарен за възможността да помагам на толкова много хора.

 

Коя институция представлявате и с какво се занимава тя?


РЕКЛАМА:

***

Ембриолог съм в Център по репродуктивно здраве „Надежда“ към МБАЛ за женско здраве „Надежда“. Центърът е един от водещите ин-витро центрове в страната, помагащ на хилядите двойки с репродуктивни проблеми да имат свое дете.

2013 г. – С колеги биолози на откриването на новата болница МБАЛ „Надежда“
2013 г. – С колеги биолози на откриването на новата болница МБАЛ „Надежда“

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

О, не знам дали има конкретно нещо. От малък съм любознателен и имам интерес към природните науки, как е устроен светът и как работят нещата. В седми клас реших да кандидатствам с биология, след това имаше голям бум и интерес в биотехнологиите и съвсем естествено записах в университета именно това. Имах усет, отдаваше ми се лабораторната и експериментална работа, а и основно интересът ми беше към клетъчно и подклетъчно ниво. Също така физика, астрономия, компютърни технологии и много други, основно в сферата на науката.

 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

The impact of ovarian stimulation protocol on embryo morphokinetic parameters”.

Изследване за влиянието на протокола на стимулация при ин-витро процедурите върху морфокинетичните параметри при развитието на ембрионите. Целта на проучването е да се види какви външни фактори могат да повлияят развитието на ембриона и имплантационния му потенциал. Как с неинвазивни методи да определим „най-добрия“ ембрион посредством анализ на морфокинетичните параметри на развитие и създаване на математичен модел.

Уъркшоп в института за стволови клетки във Валенсия, проведен през 2010 г.
Уъркшоп в института за стволови клетки във Валенсия, проведен през 2010 г.

Какво е чувството да знаете, че благодарение на Вас хората могат да имат така очаквания дар, а именно, да са родители?

Неописуемо, зареждащо, уникално, трудно е да се опише с думи. Да видиш щастието и благодарността в очите на хората е нещо невероятно. Много пациенти ти стават приятели и започваш да ги чувстваш наистина близки. Страдаш заедно с тях при всеки неуспех и когато се постигне заветната цел, радостта е колкото тяхната. Дори години след опитите ин-витро с някои поддържам връзка и виждам резултата от усилията.

 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Убеден съм, че има. Има много умни, способни и надарени българи. Можем да дадем много на света. Мисля, че трябва най-вече частни предприемачи и компании да инвестират в наука и научни разработки, няма как да се разчита на държавата. Ако се вложи в това, в млади и кадърни учени, инвестицията ще се върне многократно. Голяма част от младите хора бягат навън, защото тук не им се дава възможност да се развиват.

Конгрес на Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология, Амстердам 2009
Конгрес на Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология, Амстердам 2009

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Да, има. Тази сфера е изключително интересна и развиваща се, има още много неясни процеси и проблеми, които трябва да се разрешат и да се постигне по-голяма успеваемост. Често при нас идват групи студенти, на които водим лекции и упражнения и виждам, че има голям интерес от тяхна страна, като вече имам и колеги от тях.

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Трудно е, но ако намерите правилното място, правилния ръководител и колеги, ще бъдете удовлетворени. Наистина, не са толкова много местата тук, в които да се занимаваш с наука, но и също така да се получава адекватно възнаграждение. Вярвам, че когато човек е упорит и искрено обича и се отдава на това, с което се занимава, ще намери своето място тук, в България.

В рисърч лабораторията на Център за репродуктивно здраве „Надежда“, където поредни нощи прекарвах при писането на дипломната си работа за магистър
В рисърч лабораторията на Център за репродуктивно здраве „Надежда“, където поредни нощи прекарвах при писането на дипломната си работа за магистър

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Трябва да се промени мисленето за науката като нещо сухо и далечно от хората. Трябва науката да се свърже с бизнеса и да има реално приложение в живота. Така ще се види, че с помощта на науката, развитието и просперитетът ще се случват много по-бързо.

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

О, с много други неща съм се занимавал и се занимавам. Като ученик имах интереси във фотографията и тя ми беше като хоби. Интересувам се и от компютърни технологии, high-tech неща и всичко свързано с бъдещето и технологиите. В момента създавам сайт за хранене на бебето и малкото дете и усилено чета за маркетинг и бизнес. В малкото свободно време обичам и да чета художествена литература, основно фантастика и техно-трилъри, но понякога се отпускам и с някой филм.

 

Интервюто взе Петър Нефтелимов от Neftelimov.com


Европейска нощ на учените 2022 г.: