Италия (XV – средата на XVII в.)

Италия (XV – средата на XVII в.)

http://image.nauka.bg/history/world/ital_claims_map19_1918.jpg
(Щракни изображението за по-голям изглед – карта на Италия XVI век)

1452—1519 г.
Леонардо да Винчи. италиански художтник, скулптор, мислител, инженер, изследовател и изобретател. Представител на зрелия Ренесанс. Откривател в областта на военната техника, хидротехниката, механиката. Неговите научни работи обхващат проблеми на геометрията, физиката, геологията, анатомията и ботаниката. По негови записки по-късно са съставени книгите „Трактат за живописта“, „За полета на птиците“ и „За анатомията (на човека и коня)“, Известни художествени творби: „Мадона Беноа“, „Благовещение“, „Тайната вечеря“, „Мона Лиза“ — известна като „Джоконда“, „Св. Ана“, „Автопортрет“, „Дамата с хермелина“.

1469—5527 г.
Николо Макиавели, италиански политически мислител, историк, белетрист, дипломат, идеолог на зараждащата се буржоазия. Автор на историческа съчинения, военни трактати и комедии. Исторически съчинения; „Разсъждения върху първите десет книги на Тят Ливий“, „Флорентински истории“; комедия: „Ман драгора“, „Клизия“ и др.

1475—1564 г.
Миксланжело (Микеланжело Буонароти), италиански скулптор, живописец, архитект и поет от Ренесанса. Творби; „Давид“, фреските в Сикстинската капела в Рим, скулптори: „Умиращият роб“, „Въставащият роб“, „Нощ“, „Ден“, „Зора“ и др. Като архитект участвува в строежа па храма „Св. Петър“ в Рим.


РЕКЛАМА:

***

1476/7-1576 г.
Тициан (Тициано Вечелио), италиански художник от Ренесанса, (Венецианска живописна школа). Създател на реалистични картини с религиозно, митологично и историческо съдържание, портретист. Творби: „Флора“, „Земна и небесна любов“, „Венера Урбинска“, „Похищението на Европа“, „Св. Себастиан“ и др.

1477-1510 г.
Джорджоне (Джорджо Барбарели да Кастелфранко), италиански живописец от венецианската живописна школа. Пръв от ренесансовите художници рисува пейзаж — „Буря“ и голо женско тяло сред природата — „Спящата Венера“.

1483—1520 г.
Рафаело (Санти Санцио), италиански художник и архитект от Ренесанса. Творби: „Сикстинската мадона“, „Мадона Алба“, стенописи във Ватикана: „Атинската школа“, „Парнас“ и др. Портрети: „Пала Юлий II“, „Граф Балтазаре Кастильоне“ и др.

1464 — 1559 г.
Период на итало-френски войни (1494— 1495 г., 1499—1500 г., 1509-1514 г., 1515—1516 г., 1521—1526 г., 1528— 1529 г., 1536—1538 г., 1542—1544 г., 1552—1559 г.) Причина за тях е стремежът на френското дворянство да заеме обширни земи в Италия.  Срещу французите в Италия се сражават испанските и германските феодали, които през първата половина на XVI в. са обединени, когато за император на Свещената Римска империя е избран Карл V Хабсбург. Френските, испанските и германските войски извършват огромни опустошения в Италия, и задълбочават политическия и икономическия упадък на страната. В резултат на тези войни Италия попада под испанска хегемония.

XVI в.
Великите географски открития и преместването на търговските пътища ограничават италианската търговия с Изтока. Италианското гражданство все повече започва да се занимава с банкови и лихварски операции или пък да купува поземлени имоти, превръщайки се постепенно в дворянство. В политическо отношение Италия продължава да е разпокъсана. Най-голямо значение имат: на север — Венеция, Генуа, Милано, Княжество Савоя и Княжество Пиемонт; в Средна Италия — Флоренция и Папската държава; на юг — Кралството на двете Сицилия със столица в гр. Неапол. Освен тези, съществуват още няколко, формално независими държавички. В Милано членовете на фамилията Сфорца, а във Флоренция — Тоскана наследниците на Медичите приемат княжески титли. Папите се превръщат в абсолютни владетели и се стремят да разширят границите на Папската държава. Александър VI (Борджия, 1492—1503 г.), Юлий II (1503—1513 г.) и Лъв X (Медичи, 1513—1521 г.) с пищния си начин на живот, с военната и дипломатическата си политика, както и с личните и роднинските връзки с италианските династии, напомнят повече на светски владетели, отколкото римски епископи.

1511—1574 г.
Джорджо Базари, архитект, живописец, историк на изкуството, автор на „Животописание на най-знаменитите живописци, ваятели и архитекти“.

1516 г.
Народно въстание в Палермо (о. Сицилия) против испанците.

1525 г. — 24. 11.
Битка край Павия. Германският император Карл V побеждава главния си съперник за влияние в Италия — френския крал Франсоа I. Кралят на Франция попада в плен.

1525—1594 г.
Джовани Палестрина. композитор, автор на много композиции вокална музика, особено църковна, на мадригали.

1527 г.
Папа Климент VII, страхувайки се от неимоверно нарасналото могъщество на Хабсбургите, прави опит да организира коалиция срещу императора, с участието на Франция, Англия и някои от италианските държави. Карл V насочва армията, си към Рим. Папата е взет в плен, а Рим е разрушен (6. V). Загиват няколко десетки хиляди жители, включително много жени и деца. Денят, в който императорските войски завладяват и ограбват Рим се счита и Италия за ден на национална катастрофа.

1532 г.
Република Флоренция става херцогство (от 1569 г. Велико херцогство Тоскана).

1544—1595 г.
Торквато Тасо, италиански поет на Възраждането, създател на лирична поезия и идилия, автор на поемата „Освободения Ерусалим“.

1550—1600 г.
Джорданю Бруно, знаменит представител на италианската ренесансова философия. В своите схващания за света популяризира и продължава делото на Коперник. Попада в ръцете на инквизицията и умира на клада в Рим. Възгледите на Дж. Бруно оказват съществено влияние върху развитието на философията и трасират пътя към свободата на научните изследвания, както и за единни концепции в новото природознание.

1559 г.
Мирен договор в Като Камбрези (април). Край на френско-испанската война за Италия.

1564—1642 г.
Галилео Галилей, италиански физик, математик, астроном и философ, създател на основите на експеримеятално-изследователскиге методи в природознанието. Епохално значение имат и неговите астрономически открития. Те са важен влог за победата на копарниковите идеи.

1567—1643 г.
Клаудио Монтеверди, италиански композитор, един от създателите на операта.

1568—1639 г.
Томазо Кампанела, италиански философ и мислител, един от ранните представители на утопическия социализъм, автор на трактати в областта на философията, теологията, медицината, етиката, политиката и астрологията. Тридесет и три години прекарва в испански затвори за опит да вдигне въстание против испанската власт в Южна Италия. Развива своята обществена програма в известната си утопична творба „Градът на Слънцето“ (в нея представеното от Кампанела общество не познава класовите различия, частната собственост. Всички имат равен достъп до материалните блага, а за образованието и избора на професия от значение са само предпочитанията на кандидата).

1598—1680 г.
Джовани Лоренцо Бернини, велик представител на италианския барок, твори в областта на скулптурата, архитектурата, живописта и графиката. Неговият стил има много последователи в различни страни.

1599—1667 г.
Франческо Боромини, италиански архитект, един от най-нзтъкнатите представители на барока. Неговото творчество Оказва влияние върху развитието на къснобараковата архитектура (църквата „Сан Карло але Куатро Фонтане“ в Рим).

1647 г. — 7. VII —1648 г.—5.IV
Избухва антииспанското въстание в Неаполитанското кралство. За повод служат наложените нови данъци върху предметите за всекидневна употреба. Във въстанието участвуват занаятчии, дребни търговци и работници. Народът взема властта в Неапол. Създава се демократично „правителство начело с рибаря Томазо Аниело (Мазаниело). Испанският вицекрал е принуден да направи отстъпки в полза на въстаниците. Премахнати са най-несправедливите данъци. За началник на въоръжените сили в града е назначен Мазаниело, който наскоро след това е убит от испанските власти. Въстанического движение обхваща цялата провинция. Провъзгласена е Неаполитанска република, начело със собственика на манифактура Дженаро Анезе. Неаполитанската аристокрация застава на испанска страна. Ръководителите на въстанието търсят подкрепата на Франция, която тогава воюва с Испания и поставят на трона херцога на Лотарийния Анри дьо Гиз, който пристига в Неапол. Но във военно отношение френското правителство не успява да подкрепи въстанието.

1648  г.
Испанските войски се разправят жестоко с предводителите на въстанието. Дженаро Анезе е обесен, а херцог Анри дьо Гиз е хвърлен в затвора (но скоро освободен по искане на френското правителство). Въстанието в Неапол и едновременно потушеното от испанците въстание в Сицилия са израз на протеста на италианската общественост срещу чуждото иго. Те са предвестници на голямото национално движение, което обхваща Италия през XVIII в. и първата половина на XIX в., и завършва с обединяване на страната и създаване на италианска държава.


Европейска нощ на учените 2022 г.: