1215 г.
Създадена е Инквизицията, специална съдебна институция на католическата църква за борба против еретическите движения, срещу представителите на прогресивната научна мисъл и революционните борби в Европа. За неин основоположник се приема папа Инокентий III. Съдът на инквизицията се осъществява най-вече от доминиканците и францисканите. С особена жестокост се отличава испанската инквизиция, която е подчинена на краля; като испански инквизитор Тома Торкемада изпраща на смърт около 9 хиляди души. (През XVIII в. в повечето европейски страни инквизицията е премахната; най-дълго до 1859 г. тя се запазва в Италия).

1225—1274 г.
Тома Аквински, италиански философ и теолог, монах-доминиканец, ученик на Алберт Велики, най-крупният идеолог на западната църква през средновековието, бележит представител на схоластиката, фанатизнран апологет на феодалната обществена система. Поставяси непосилната задача да подчини науката на религията, знанието на вярата, светския живот на църковните догми. Воюва против прогресивните философски системи. Най-важното съчинение, в което Т. Аквински обосновава своите схващания — „Сума на теологията“, представлява систематизирано изложение на католическото учение. Други трудове: „Философска сума за истинността на католическата вяра против езичниците“, „Коментари и към съчиненията на Аристотел“. Томизмът, който се базира на своеобразна интерпретация на Аристотеловото учение, става официална църковна доктрина. Тя притежава компилативен характер, но схващанията му се намират в пълно съгласие с идеологическите, икономическите, политическите и религиозните потребности на развитото феодално общество.

1231 г.
Сицилийският крал Фридрих Хохенщауфен (1212—1250 г., също и германски император) провъзгласява конституция, която ограничава правата на местните феодали и свободите на южноиталианските градове. Държавата е разделена на административни области, които се управляват от кралски чиновници. Цялото население е задължено да плаща поземлен данък; освен това са въведени много косвени данъци. Наемната армия и флота охраняват тази централизирана държава на абсолютизма.

1266-1321г.
Дайте Алигиери, италиански поет. Световна слава добива с „Божествена комедия“ — поема, състояща се от 100 песни в 3 части — „Ад“, „Чистилище“ и „Рай“. Тя става италианска национална поема (всъщност тосканска), основа на сетнешния италиански, литературен език. В поемата се критикува остро феодалната анархия, религиозното лицемерие, папството, алчността на възмогващата се буржоазия. „Пир“ е друга творба, посветена на политическите борби в Италия, начало на художествената проза на италиански език. Данте, последният поет на Средновековието и първият на Ренесанса, е един от създателите на съвременния италиански език с творбите, написани на тосканско наречие.

Разбери повече за БГ Наука:

***

1268 г
В Сицилия властта се поема от Шарл Анжуйски. Започват да прииждат френски феодали, които заграбват земеделските имоти и повишават феодалната рента. С враждебната си политика към източните страни, френските феодали затрудняват търговията на Южна Италия с арабските страни, подкрепяни от Щауфените.

1282 г.
Въстание (под името „Сицилийска вечерня“) против френското подтисничество, което избухва в Палермо вечерта на 31 март 1282 г. по уговорен знак — звън на църковните камбани за вечерня. Французите са прогонени; тронът се заема от Пиер III Арагон.

1293 г.
Приети са т. нар. „Статути на справедливостта“, с които се отстраняват от власт феодалните елементи (грандите) и окончателно се поставя край на острите политически борби между аристокрацията и феодалите.

1298 г.
Генуа, конкурентката на Венеция, владее западната част на Средиземно море и се стреми да разпростре властта си и на изток; край о. Курцол в Адриатика, флотът на Генуа разбива венецианския флот. Войната, която започва с тази битка, продължава цяло столетие и завършва с победа на Венеция.

1302 г.
Помиряване на французите (Шарл Валоа) с Фридрих Арагонски. Сицилийските феодали признават върховенството на Арагония, като независимо кралство в Североизточна Испания (от X в.). През 1443 г. Арагония завладява Неаполитанското кралство и цяла Южна Италия, които за дълго време остават в границите на чуждата държава.

1304—1307 г.
Въстание на Долчино в Северозападна Италия. Бивш послушник във францискански манастир Долчино призовава хората да се откажат от имота си и освен това иска да бъде ликвидирана католическата църква, която се осквернила с богатствата си. С отряд от свои привърженици той се появява близо до Верчели в долината на р. Сезия, където селяните водят борба за създаване на независима община и ги призовава на въстание. При решително сражение (23. III. 1307 г.) около селцето Ставело въпреки героичната съпротива въстаниците са разбити. Въстанието на Долчино е едно от първите във веригата големи селски въстания в Западна Европа през XIV в.

1304—1374 г.
Франческо Петрарка, италиански поет, първият виден европейски хуманист и един от създателите на италианския литературен език. Славата си дължи на сонетите в чест на Лаура, писани на италиански език в сборника „Канцониерен“ — едни от върховете на световната любовна лирика.

1309 г.
Наследникът на Бонпфаций VIII, папа Климент V (от френски произход) пренася папската столица на френска територия — в Авиньон.

1313-1375 г.
Джовани Бокачо, италиански писател, поет, хуманист. Автор на трактати на латински език, на поеми и романи със сюжети от античната митология на италиански език. В шедьовъра сборник новели „Декамерон“ Бокачо изобличава лицемерието на духовниците, осмива средновековния аскетизъм, представя човека на новата градска култура. Автор е и на „Живота на Данте“ — първата биография на флорентинския поет.

XIV—XV в.
Развитие на Венеция, типична република — олигархия, която властвува над Адриатическото крайбрежие, част от Морея (Пелопонес) и много острови е Източното Средиземноморие; почти изцяло монополизира търговията в източната част на Средиземно море. В пълна търговска зависимост от Венеция са Византия, Египет, Сирия и островите в Егейско море. Нейната флота наброява 3 хиляди търговски кораби и поддържа редовни комуникации с пристанищата на Западна Европа — Испания, Португалия, Южна Франция, Англия, Нидерландия. Жителите на Венеция (около 200 хиляди жители) се занимават с търговия и промишленост. Венецианските сукна и коприни, стъкло, оръжия, кехлибарени изделия са търсени в цяла Европа и на Изток.

1347 г.
В Рим е създадена република, начело с хуманиста Кола ди Риенцо. С помощта на римските граждани той побеждава местните феодали-барони, провежда финансово-адмииистративни реформи и реорганизира Папската държава. Планира създаването на федерация на свободните градове в Италия, начело с Рим. Отблъснат от Рим (от феодалите) избягва в Германия, но император Карл IV го предава на папата. Риенцо спечелва доверието на новия папа Инокентий VI и е назначен от авиньонската курия за наместник в Рим. Новият му опит (1354 г.) да освободи Рим и околността от властта на папата завършва, неуспешно. Убит е по време на междуособиците в Рим.

1378—1417 г.
Голямо западно разцепление (схизма). След завръщането в Рим (1377 г.) на седмия по ред авиньонски папа Григорий XI и неговата скоропостижна смърт в 1378 г., италианските кардинали избират за папа италианеца Урбан VI, а френските кардинали — французина Климент VII (с резиденция в Авиньон). След смъртта на Урбан VI и Климент VII настъпва криза в католическата църква (до 1417 г.).

Втората половина на XIV—XV в,
Въстание на чомпите във Флоренция (1378 г.), което предизвиква падане на Флорентинската република. Като използват борбите между буржоазията и феодалите, текстилните наемни работници (чомпите) превземат двореца из сеньорията (седалище на властта в републиката). Новото правителство (сеньория), в което влизат представители на бедните слоеве, се опитва да проведе обществени реформи, но се задържа само 6 седмаци. Въстанието е потушено от обединените сили на патрициите и феодалите. (Вътрешните борби във Флоренция не стихват, хаосът и напрежението нарастват. Всичко това довежда до единовластието на заможния банкерски род на Медичите. Тирании се установяват и в други италиански държави (в Милано — тираните от рода Висконти, а след тях — от рода Сфорца). Във Флоренция Медичите запазват привидно републиката, но фактически стават некороновани владетели. Успяват да спечелят масите като намаляват данъците и започват, строителство на големи обществени сгради, където много хора намират работа. Като меценати на изкуството културата, привличат изтъкнати художници и строители, който подкрепят новите естетически кано-ни, разработени от Филип Брунелески: (1377—1446 г.) — те се противопоставят на готическите и са по-скоро свързани с античните. Медичите събират ценни произведения на изкуството и редки ръкописи. Флоренция става средище на културния живот и оказва влияние не само в Италия, но и в съседните страни. Най-известни от Медичите са Козимо Медичи (1434—1464 г.) и Лоренцо Великолепни (1469—1492 г.).

1380 г
Венецианският флот разбива генуезците близо до гр. Коджа (ок. Венеция); край на господството на Генуа в източната част на Средиземно море. Корабите на Венеция достигат и до Черно море. Не далече от кримските търговски колонии на Генуа, в устието на Дон, се създава венецианска фактория, наречена Тана (в близост до дн. Азов).

1409 г.
Вселенски събор в Пиза свикан, за да се възстанови единството на църквата. Тъй като нито римският, нито авиньон-ският папа желаят да се откажат от властта си, избран е нов папа (Александър V), който не получава всеобщо признание. При това положение църквата се оглавява от трима папи, които взаимно не се признават.

1414—1418 г.
Констанцкият събор ликвидира разцеплението на църквата. За папа е избран Мартин V (1417—1431 г.). Неговото седалище е в Рим.

1431 — 1447 г.
Събор в Базел; прази се опит да бъде наложена тезата, че съборът стои над папата и има право да го лиши от власт. Папа Евгений IV (1431 —1447 г.) решително се противопоставя на това схващане и премества събора във Ферара. Опозиционерите от Базел избират нов папа (Феликс V), който не получава всеобщо признание и през 1449 г. се отказва от тиарата (короната).

1438—1439 г.
Събор във Ферара (пренесен по-късно във Флоренция) — стига се до уния с православната (Източната) църква. За това настояват византийския император И константинополският патриарх във връзка с турската заплаха, надвиснала над Византия. Византийците признават върховенството на папата; но флорентинската уния няма значение, защото нито руската православна църква, нито преобладаващата част от византийското население признават върховенството на папата.