493—525 г.
Управление на Теодерих (ок. 454—526 г.), крал на остготите (от 471 г.). Теодерих побеждава Одоакър, завладява Италия и основава Остготското кралство, което просъществува сравнително кратко. Той запазва автономността на правата, администрацията и професиите на римляните и остготите; полага грижи за римската култура; въстановява архитектурните паметници, привлича в своя двор римски учени и писатели. Обгражда се с римски съветници, между които особено изпъква първият му министър Аврелий Касиодор, автор на „История на готите“ и на съчинения за изкуството, представляващи един от източниците за обучение в Средновековието.

536 г.
След смъртта на Теодерих, византийският император Юстиииал I, като използва вътрешните раздори между остготите, изпраща своя пълководец Велизарий да завладее Италия. Велизарий дебаркира в Сицилия, превзема острова и се отправя към вътрешността на страната. С помощта на своите привърженици в Италия — робовладелческата аристокрация и ортодоксалното духовенство, Велизарий превзема гр. Рим (старата столица на Римската империя).

541—552 г.
Кралят на остготите Тотила, опитен пълководец и далновиден политик, като разбира добре, че без подкрепата на широките народни маси той не ще може да разбие могъщия враг, насочва в борбата си срещу Византия не само остготите, но и част от потиснатото местно население в Италия. Тотила започва да приема в армията си избягали роби и колони и да им дава свобода. Същевременно той поддържа свободното земевладение на широките народни маси и италианските селяни и конфискува земите на едрите римски земевладелци. Тази негова политика му осигурява подкрепата на всички слоеве в Италия, които страдали от реставраторската политика на Юстиниан. В 546 г. Тотила постига блестящи победи над византийските войски и превзема Рим. След това завоюва Сицилия, Сардиния и Корсика.

552 г.
Приемникът на Велизарий — евнухът Иарзес, изкусен пълководец и хитър политик, начело на огромна армия пристига в Италия. Край градчето Тагин става сражение между войските на Тотила и на Нарзес. Въпреки героизма на Тотиловата армия, остготите претърпяват пълно поражение. В боя загива и Тотила.

Разбери повече за БГ Наука:

***

555 г.
Въпреки героичната съпротива на остготите, Италия е напълно завоювана от византийците. Едновременно със завоюването на Италия, Юстиниан започва война с вестготите в Испания, където е изпратена значителна византийска армия и флота. Превзети са редица опорни пунктове в югоизточната част на Пиренейския полуостров.

568 г.
В Северна Италия навлизат лангобардите (германско племе), които първоначално населяват левия бряг на р. Лаба (Елба), а после се преселват край р. Дунав в Панония. В Италия лангобардите начело е Албонн създават държава със столица Павия (от наименованието на лангобардите произлиза днешното име на Ломбардия).

VI -VII в.
Папите постепенно стават независими владетели в Средна Италия. Григорий I (590—604 г.) съсредоточава не само църковната, но фактически и светската власт над Рим и областта. Приспособява християнството към променящите се обществени, политически и културни условия. Някои негови схващания, например за дидактичната функция на изкуството се запазват в църквата почти до най-ново време. Стремежите на лангобардите да овладеят Средна Италия завършват с неуспех. Папите намират могъщи съюзници между кралете на франките с чиято помощ се създава Папската държава (средата на VIII в.).

626—661 г.
Управление на лангобардските крале Ариалд (626—636 г.), Ротар (636—652 г.) и Ариперт I (653—661 г.). През този период римляните предприемат опити да възстановят традициите на империята и арианството. Лангобардите приемат католицизма (под управлението на Ариперт I), който ускорява процеса на формиране на италианската народност.

VI—VIII в.
Грабителски нашествия на арабите в Сицилия.

741г.
Сиракуза е обсадена от арабите и приема да им плаща данък. Нараства влиянието на арабската култура в Сицилия.