Третият по значимост фронт през Първата световна война след Западния и Източния е Италианският фронт (наричан също и Алпийски фронт). Първоначално Италия е в блока на Централните сили, но в годините непосредствено преди войната противоречията й с Австро-Унгария относно Иредента се изострят и подмамена с щедри обещания от Антантата, тя започва да се преориентира. Тази война понякога е наричана от италианците и Четвъртата война за независимост, защото с нея на практика приключва последната фаза от обединението на Италия.
В началото на войната Италия обявява неутралитет, напускайки по този начин съществувалия дотогава между нея, Германия и Австро-Унгария Троен съюз. В началото на 1915 г. обаче, водена от териториалните си аспирации спрямо двойната монархия и спрямо Балканите, тя подписва тайния Лондонски договор, с който се присъединява към държавите от Антантата. На 23 май 1915 г. Италия официално обявява война на Австро-Унгария и хвърля войските си в настъпление, надявайки се да проникне дълбоко в противниковата територия и да завладее Далмация и Тирол. Австро-унгарците укрепяват и фортифицират здраво високите си позиции в Юлийските Алпи, но са превъзхождани числено от италианците в съотношение 3 към 1. Въпреки това четирите италиански офанзиви, проведени до края на 1915 г. по река Изонцо, завършват с много жертви и без никакъв успех. Така много скоро след началото ѝ войната на Апенинския полуостров добива позиционен характер и се образува фронтова линия дълга над 600 километра от Швейцария до Адриатическо море. Подобно на Западния фронт и тук се установява окопно-позиционна война, само че на много по-голяма надморска височина и при много по-студени и тежки зимни условия. Само на 13 декември 1916 г., останал в историята като “Белия петък” над 10 000 войници от двете страни загиват в масивни лавини под Доломитите. Залповете на тежката артилерия предизвикват множество допълнителни изкуствени лавини в този район на Алпите. А също така и подземните взривове при т. нар. Тунелна война, където италианците и австро-унгарците дълбаят тунели в скалите под ничията земя между траншеите, залагайки взривове в тях и детонирайки ги под вражеските позиции. Общо 34 такива тунела са взривени през войната там, като за целта са използвани взривни вещества в някои случаи от по 100 кг, а в други до 50 тона.

През 1916 г. австро-унгарската армия успява да поеме инициативата и да осъществи голямо настъпление в областта Трентино, което изправя италианската армия пред опасността от сериозно поражение. Започналата по същото време голяма руска офанзива в Галиция обаче, принуждава австрийците да преустановят офанзивните си действия на италианския фронт, което връща инициативата в ръцете на италианците. През август се провежда шестата офанзива на река Изонцо, която донася и първия сериозен успех на италианските войски от началото на войната, но скоро след това военните действия отново добиват позиционен характер. В опит да се постигне нов успех италианското командване осъществява още три настъпления до края на годината, но и те не постигат значим резултат. Всяко напредване на италиански части е в съвсем малка дълбочина, поради разтягане и прекъсване на снабдителните линии, които и без това са много тънки и бавно функциониращи, понякога минаващи и през тунели под земята и дори през глетчери, което принуждава италианците постоянно да прекъсват офанзивите си и да се връщат обратно.
Следващата 1917 г. е повратната точка за Италия в политически и във военен аспект. През пролетта и лятото италианското командване провежда поредните две офанзиви на река Изонцо постигайки единствено посредствени успехи. Австро-Унгария от своя страна счита моментът подходящ за един голям удар срещу италианската армия, за което обаче е необходима германска помощ поради изчерпването на австрийските резерви. С пристигането на силни германски пехотни и артилерийски подкрепления стратегическата контраофанзива на австро-германците, станала известна като Битката при Капорето, започва през втората половина на октомври 1917 г. и бързо постига решителни успехи. Немската тежка артилерия открива жесток обстрел по италианците, изстрелвайки включително снаряди с бойни отровни газове със съдържание на хлор, арсеник и дисфоген. Пехотата заобикаля силно укрепените пунктове на италианците и успешно се вклинява в отворите на противниковата отбрана. В резултат на удара италианските войски претърпяват катастрофално поражение и отстъпват в безредие с цената на 320 000 войници пленени, убити или ранени и други 350 000 дезертирали или пръснали се във вътрешността на Италия. В резултат на катастрофата на власт идва ново италианско правителство начело с Виторио Орландо, а началникът на генералния щаб на армията е сменен. За да попълни колосалните загуби след Капорето (над 600 000 извадени от строя) и да спаси положението, правителството мобилизира момчетата набор 1899 (Ragazzi del ’99), които през 1917 г. току що са навършили 18 години. Налага се на Италианския фронт спешно да бъдат изпратени значителни френски и британски подкрепления, които помагат на италианската армия да се задържи на река Пиаве.

Бъди спасител на науката:

С края на 1917 г. на италианския фронт настъпва затишие, продължило месеци наред, и прекъсвано единствено от кратки сражения с локален характер. Освен това през пролетта на 1918 г. германците изтеглят войските си от Италия за да посрещнат задаващата се “Пролетна офанзива” на съглашенците на Западния фронт, поради същата причина британците и французите също изтеглят половината си дивизии оттам. Благодарение на това и на съюзническите доставки италианската армия успява в голяма степен да възстанови силите си и под новото си началство успешно да отблъсне последната голяма австро-унгарска офанзива през юни 1918 г. Скоро след това положението на Централните сили започва да се влошава по всички други фронтове, а признаците за разпад на Австро-Унгария се усилват. Това дава шанс на Италия да организира последно голямо настъпление в самия край на Първата световна война, което постига лесни успехи срещу намиращата се до голяма степен в разложение австро-унгарска армия. На 3 ноември е сключено примирие между Италия и Австрия, което влиза в сила един ден по-късно и слага край на военните действия на италианския фронт.