Историята на Земята, записана върху лед

Ледниците съдържат ценни улики за екологичната история на планетата. Учените се опитват да ги уловят, преди да са се стопили.

 

Маргит Швиковски и нейният екип се опитват да вземат проби от ледника Корбасиер в швейцарските Алпи, когато времето започва внезапно да се влошава. Те са разположени между извисяващите се върхове на масива Гранд Комбин. Единственият изход от това обширно ледено пространство при буря е да се спуснете по стръмна планинска стена или да преминете през самата назъбена повърхност на ледника, която отнема по няколко живота годишно. Вместо това те се оттеглят с хеликоптер, преди да е станало твърде късно.

За Швиковски, химик по околна среда в Института Паул Шерер във Вилиген (Швейцария), рисковете от мисии като тази експедиция през октомври 2020 г. в Корбасиер си заслужават. Екипите, които тя ръководи, са част от международно предприятие, което има за цел да запази „спомените“, замръзнали в планинските ледници по целия свят, като пробие дълги проби по целия път от младия повърхностен сняг до стария, уплътнен лед в основата на ледника.

Тези ледени ядра са заредени с информация за миналото на Земята, която може да бъде от решаващо значение в нашата борба срещу глобалното затопляне. В тях е заключена картина на това как климатът на планетата се е променил с течение на времето, както и доказателства за влиянието на човешката дейност още от времето на римляните, улики за еволюцията на микроорганизмите и много други. Сега с повишаването на температурите учените се надпреварват да спасят ледените ядра на световните ледници, преди те да се стопят.


РЕКЛАМА:

***

Планинските ледници, известни още като алпийски ледници, са бавно течащи ледени реки. Те започват живота си на големи надморски височини, където количеството сняг, който се утаява през зимата, значително надвишава количеството, което се топи през лятото. С течение на времето натрупването на снежна покривка и прекомерното тегло карат снежинките в по-дълбоките слоеве постепенно да се трансформират в синьо оцветен глетчерен лед, който в крайна сметка пълзи надолу под собственото си тегло.

„Дълбоко в ледниците има един невероятен процес, при който древният въздух се запазва от времето, когато се е заклещил в леда“, обяснява Швиковски, описвайки ефекта от увеличаването на плътността с дълбочината. Тази критична дълбочина, от която дори въздухът не може да излезе, е около 45 метра в европейските Алпи. Задържаният въздух там е една реликва, която ще бъде загубена завинаги, ако пробите от ледените ядра не бъдат събрани преди ледниците да се стопят. Швиковски и екипът ѝ бързат с извличането на проби от най-уязвимите ледници на планетата. „Няма толкова много групи по света, които да могат да извършат такова пробиване в ледено ядро и затова трябва да съсредоточим силите си.“

За съжаление в случая с ледника Корбасиер вече е твърде късно. Още преди времето да се обърне, мисията вече пропадна. При всеки опит за извличане на ледено ядро учените удрят в твърд слой, известен като ледена леща. Те се образуват, когато повърхностните слоеве на ледниците се стопят, което води до просмукване на водата през снега, преди да замръзне в дебел леден пласт отдолу. С хронологията на ледените слоеве, смесена по този начин, ценната научна информация се губи завинаги.

Цялата статия, както и още много други, можете да прочетете в новият брой 148 на сп. Българска наука.
Подаряваме ти първите 41 стр. от брой 148 тук>>


Европейска нощ на учените 2022 г.: