В историята няма „ако“

Интервю с Калоян Златанов

Автор: Яна Ненчева

Снимка 1. Калоян Златанов

Казвам се Калоян Златанов, завършил съм обикновено СОУ в гр. Перник, бакалавър по „Ядрена техника и ядрена енергетика“ в СУ и съм магистър по „Теоретична и математична физика“ пак в СУ. В момента съм редовен докторант в катедра „Теоретична физика“ в СУ.

Вие сте записал да учите Ядрена техника и ядрена енергетика. Как решихте да запишете тази специалност? Как Ви заинтригува?


РЕКЛАМА:

***

Исках да уча физика и избрах най-цветущото заглавие, въобще не знаех в какво се забърквам. Средното образование е толкова неадекватно, че едва ли някой знае с какво се захваща.

Масово се наблюдава тенденцията да има студенти, които учат нещо, с което не искат да се занимават или не знаят какво е. Но явно на Вас Ви е харесало в края на краищата, щом сте го завършил. А ако не беше това, с какво смятате, че щяхте да се занимавате? Кога разбрахте, че това е нещото, на което искате да посветите труда си?


По принцип в живота човек не знае дали едно нещо му харесва докато не го опита. Този емпиризъм е фундаментален. Въпросът тук е знаеш ли с какво се захващаш, имаш ли идея. Информиран ли си, имаш ли представа за кариерното си развитие, доходи, търсене на пазара, перспективи за преквалификация? В това отношение средният курс в образованието е пълен провал. Да, разбира се, всеки загрижен за себе си ученик сам може да си я набави тези информация, но такива хора впоследствие нямат и особена нужда от обучение в университета, тъй като са достатъчно грамотни и инициативни, за да дефинират точно какво искат и как да го постигнат. В по-голямата си част влизащите студенти не са такива, и това е причината да се роди митът „тате има три висши и не може да си намери работа“.  Трябва ли да виним такива хора и по-скоро цялата вина ли е в тях? Вие в училище имахте ли предмет кариерно развитие? Имаше ли училището кариерен консултант? Забележете, докато единият проблем е мързелът на индивидуалния субект, другият е от общ характер, вкоренен в средното образование. В историята няма „ако“.  Разбрах, че искам да се занимавам с физика, когато почнах да задобрявам в нея, някъде към края на 3-ти курс. По това време вече сам се бях информирал за перспективите си. (http://www.payscale.com/research/US/Degree=Doctorate_%28PhD%29,_Physics/Salary )

А как решихте да запишете докторантура?

Докторантурата е естественото продължение в кариерата на всеки изследовател. Доста лесно решение.

 Много от завършилите още от бакалавър се насочват към чужбина. Обмислял ли сте да учите сходна специалност, но извън България? И какво Ви възпря?

Хората са на мнение, че щом е в чужбина, значи е повече във всеки един аспект от тук. Много грешно. В днешно време има много повече места от кандидати, а това прави заминаването в чужбина твърде лесно. Смисъл да отидеш в чужбина има само, ако знаеш при кого отиваш. Лекциите на MIT (https://www.youtube.com/user/MIT/playlists) по физика (и не само по физика) ги има в YouTube. За човек, който е експериментатор, материалната база е от значение, но за мен като теоретик това не играе никаква роля.  Когато се научих как се измерва в науката колко си добър, приложих критерия за хората в нашия университет. Аз се колебаех между две или три посоки, по които да поема, и избрах тази, която ми предлагаше най-добрия ръководител, спрямо общоприетите критерии за успеваемост в науката. Този вариант беше доста по-добър от вариантите  за чужбина, които по това време бяха налице. След няколко конференции се убедих, че съм взел правилното решение.

 

А какво смятате, че пречи на науката в България, за да се развива така, както би ни се искало?

А как би ни се искало? Според мен науката има два аспекта – чисто научният (този, който задоволява академичната потребност) и общественият (този, който задоволява икономическата потребност), като двата са свързани. Ние нямаме ясна идея за какво да използваме науката си. На кой от двата аспекта искаме да дадем приоритет?  На първо място стои въпросът с финансирането. Държавата няма достатъчно пари да финансира всякакви изследвания. Държавните пари все пак са парите на данъкоплатеца, следователно не би ли било справедливо данъкоплатецът да получава нещо полезно насреща? Разбира се, една част трябва винаги да се заделя за фундаментални изследвания (мен точно тези ме интересуват), но тези пари трябва да се дават на хора, които са се доказали в реномирани списания, не да се разделят по комунистически на равни части. Теза от рода на „те не ме финансират, аз затова не мога да направя нищо стойностно“, просто не е издържана. Както знаете банките дават пари на тези, които могат да ги върнат. Но нека се върнем към икономическата потребност от науката, как се справяме там? Живков редовно е казвал „има мъртва земя между науката и производството“. Вижте от кога стои проблемът с посоката на науката, която е потребна на хората.  Просто няма ясна идея, какво е това общественополезна наука, за съжаление не всички изследвания са общественополезни. Какво да се направи по въпроса? Всички промени тръгват от министерството. Да, напоследък има едно диференциално раздвижване в отношенията бизнес-наука, но щом не  усещаме икономически ефект, значи това не е достатъчно.

С какво се занимава вашата лаборатория?

Ние сме теоретична група по квантова оптика и квантова информатика.

 Звучи много интересно и много сложно. Бихте ли ни обяснили на научно-популярен език дейността?

Квантовата оптика се занимава с квантовите свойства на светлината. Дисциплината се заражда през 50-те години след създаването на лазера, благодарение на Рой Глаубер (нобелов лауреат чак през 2005).

Снимка 5. Рой Глаубер  (източник: http://polit.ru/news/2013/07/12/glauber_lecture/ )

 

Приложенията и ефектите са много и любопитни, но може би най-голямо приложение квантовата оптика намира в сферата на квантовата информатика. Тя от своя страна е науката, целяща да изобрети компютър, работещ на квантов принцип. Самата идея за такава машина идва през 1984 от  Ричард Файнман (нобелов лауреат през 1965).

Квантовият компютър има редица преимущества пред класическия компютър, като това което е от най-голямо значение за всекидневния ни живот е непробиваемата сигурност, която това устройство ще внесе в комуникациите.

А с какво по-точно се занимавате в момента?

С това, което се изисква от длъжностната ми характеристика, сиреч образовам се.

И по-конкретно – би било интересно да ни разкажете, какъв е обектът, проблемът, който разглеждате по време на докторантурата си?


Докторантурата ми все още не е взела категорична посока, но един от проблемите, които разглеждам, е взаимодействието на квантови обекти със заобикалящата среда. Тъй като тези взаимодействия разрушават квантовите свойства на обектите, те са непреодолима пречка към квантовите комуникации. Би било прекрасно, ако можехме да ги изолираме или да имаме някакъв контрол над тези взаимодействия. С разработване на подобни техники за контрол се занимавам в момента.

Наистина много интересно. А какви са бъдещите Ви планове след защита на докторантурата и въобще?


Пост докторантура. Надявам се да продължа в академичните среди.

Какво Ви дава работата? Как Ви вдъхновява?


Удоволствие. Първо аз не работя, аз се забавлявам и за това ми плащат. Вдъхновяват ме успехите.

Този вид дейност не е от 9 до 17 часа. И наблюденията ми са, че научната работа дава, но и изсмуква от личността. Т.е. как съумявате да се съхраните? Права ли съм, че има такъв нюанс според Вас?


Права сте, изсмуква. Аз не мисля, че съм се съхранил, напротив колкото повече време прекара човек в научните среди, толкова по-трудно му е да се върне в нормите на всекидневието. Ако на някой научната работа не му се отразява на поведението, значи я върши грешно.

И кажете ми – как си почива един учен след дългия работен ден?


Като стана учен ще ви кажа, в момента съм обикновен докторант, а докторантите не почиват.


Европейска нощ на учените 2022 г.: