История, традиции и бъдеще на детските иконописни школи в България


Сп. Българска Наука, брой 161:

***

 

Автор: Васко Христов Василев, докторант във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, Богословски факултет, Катедра Църковни изкуства.

 

От исторически запазени сведения и научни изследвания знаем, че известните родове зографи и резбари дълги години, от поколение на поколение са предавали занаята, който до голяма степен се е оприличавал като семеен. Синовете, чиракували  семейния занаят, учели се от бащи и по-големи братя, следвайки стриктно написаните ерминии.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Често майсторът зограф вземал сина си с него когато отивал да зографисва черкви по други села и градове. Нерядко синът чирак заспивал под скелето в храма на което рисувал бащата. Чиракът зограф първоначално носел вода и храна на майстора. Подавал му готовите за изписване на иконите бои и наблюдавал как майстора работи.
След дълго чиракуване майсторът му поверявал задачата да стрива багрилата в хаванчета и да подготвя боите да рисуване. Доверявайки му тази отговорна и важна работа го издига в ранг калфа. 

Натрупвайки опит през годините майсторът му възлага да работи по дрехите, по фона и чак към края на чиракуването калфата може да изписва образи и фигури на светци. Разбира се обучението му върви редом с вероучението и съвестно следване на ерминиите-настолната книга за зографите в която е описано подробно всичко. От подготвянето на стената и дъската за иконата, до това как се изписват образите и фигурите на светците, както и сцените от Стария и Новия завет.

След петнадесет, двадесет годишно обучение, с възможност сам да приема поръчки за изписване на икони калфата вече ставал майстор. Младият майстор в началото работел заедно с баща си или брат си, хората научили го на майсторлък. Години след съвместна работа майсторът зограф можел вече да работи занаята сам и да предаде майсторлъка си на неговото поколение или на близки от рода.
За съжаление в Севлиево и Севлиевска община няма сведения за зографски фамилии. Споменава се само едно име на зограф.

В църквата в с. Селце били запазени няколко икони, носещи името на зограф от село Батошево, Севлиевско, както и една икона подписана от същия зограф в Батошевски мъжки манастир. Това са единствените сведения за Атанас Минчов Зографа, родом от севлиевското селище.
Атанас Минчов Зографа от село Батошево е роден около 1810 г. На четмо и писмо се учи при от местните свещеници в килийното училище, а на иконопис най-вероятно при тревненски майстори. Дядото на Атанас който е богат чорбаджия в село Ботошево е ктитор в Батошевски мъжки манастир, а един от инициаторите за създаване на килийното училище в Батошево – 1837 г. е Минчо Атанасов, неговият баща. При обновяването на храма през 1836 г. участва и той.
В храмове и манастири по севлиевските села работят най-вече тревненски майстори зографи. Те ги зографисват и изписват иконите.

След девети септември 1944 г. църковното изкуство сякаш изчезва, потъва в забрава за да се възкреси след демократичните промени през 1989 г. За близо четиридесет и пет години комунистическата власт не успява за измести напълно водещата роля на църквата в България. В началото на 1990 г. започва период свързан с възраждането на църковните изкуства, в частност иконописта.
Голяма част от завършилите във висши учебни заведения по изкуствата в страната, завършилите иконопис във висши учебни заведения, както и педагози обучаващи на изобразително изкуство подрастващите в стремежа си да предадат знанията си за иконописването на светите образи се отдават на делото да обучават малките таланти още от ранна детска възраст.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 158 на списанието.


Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.