История на 100ММ зенитни оръдия в СССР (КС-19)

Историята на това зенитно оръдие започва на 26 декември1930г. Когато управлението на ВМС на СССР дава заявка до завод,,Болшевик,, за изготвяне на проект, работни чертежи и опитен образецна 102мм зенитно оръдие с дължина 45 калибъра и ъгъл на възвишение 75градуса. Опитния образец трябвало да е готов за изпитания на 1септември 1932 г.

 Проекта бил представен за утвърждаване от управлението на ВМС на 6 април 1931. Утвърждаването на проекта станало през май 1931, но ъгълът на възвишение бил увеличен от 75 на 85. На 16 юни 1931 управлението на ВМС отново вдигнало градуса на възвишение от 85 на 90. Това от своя страна предизвикало преработка на проекта. През септември 1931 управлението изменило калибъра от 102 на 100мм.

През май 1931 била дадена заповед за изработване на втори прототип за главното артилерийско управление.Опитния образец за управлението на ВМС получил индекс, Б-14М, а за Главното артилерийско управление /ГАУ/ Б-14С. Първо бил изготвен опитния образец за ГАУ /Б-14С/, който на 26 август 1933 бил предаден на НИАП за изпитания.За изпитанията на Б-14 на НИАП били доставени 549 снаряда изготвени по чертеж 4472 и 200 шрапнела по чертеж 4765. В резултат на два изстрела на 7 и 8 септември 1933 с патрони чертеж 4765 с тегло 15,4 кг станала повреда на буферните детайли между казенником и дъното на люлката вследствие на резкия откат. Разчетната дължина на отката била 680мм, а всъщност била 200-250мм. След ремонт налягането в накатника било снижено с 75 атмосфери до 455 атмосфери и на 14-15 септември 1933 изпитанията продължили.
Работата на дотиквача и полуавтоматиката не била отлажена. Противооткатните устройства не работели удовлетворително, както и преди се проявявал рязък накат. До 20 септември системата била изпратена в завода на НИАП за подобрения по затвора, полуавтоматиката и наката. Освен това бил поставен и зенитен прицел.
След това заводските изпитания продължили, от 20 ноември до 15 декември 1933 били извършени 13 изстрела (общо 25 от началото на изпитанията) със снаряди чертеж 4472. Били получени резултати начална скорост 875-882 м/с и дължина на отката 570-620мм.
На изпитанията подемния механизъм отказвал да работи при 0гр. при зададени 13-16 гр. при ъгъл 45 при зададен 60гр.Отбелязана била лоша работа на полуавтоматиката и противооткатните устройства. Дотиквача бил преработван два пъти, но задоволителна работа така и не била постигната. След тези изпитания Б-14 бил изпратен в завод ,,Болшевик,, за преработка на полуавтоматиката и противооткатните устройства. Вторично системата постъпила за изпитания в НИАП на 28 октомври 1934 г за продължаване на заводските изпитания, като бил изпитван и втори опитен ствол.
На 8-9 декември 1934 били извършени 15 изстрела със патрони с тегло 15,6 кг. Всичко през декември били извършени 15 изтрела. Системата давала силен откат и трудно се придвижвала по вертикалата. При усилен заряд наката бил твърде рязък. Зареждането можело да става единствено ръчно. След изпитанията системата отново била върната в ,,Болшевик,, за доработки. За пореден път системата постъпила в НИАП през юни 1936г с две нови цеви. Тъй като завода повече не желаел да доработва Б-14С, то с него се занимавал само НИАП и стрелбите започнали едва през август 1937. След като на 17 юни 1937 артилерийското управление на РККА (рабочие-крестянская красная армия,работническо селска червена армия) окончателно предало Б-14С в разпореждане на НИАП, той продължил да използва системата за изпитания на снаряди, заряди, гилзи, взриватели и т.н. За удобство дотиквача бил свален и оръдието се обслужвало само ръчно.Сега началната скорост с нормален заряд достигнала 900м/с, налягането в цевта било 2850кг/см2.По този начин можели да се водят сама единични изтрели. Въпрени всички усилия дотиквача така и не заработил нормално, а без него автоматиката нямало как да работи.
След дълги изпитания комисията на НИАП дошла до заключение ,,В момента Б-14 не е пригоден за стрелба. Необходима е доработка на противооткатното устройство, подемния механизъм и други. На 14 юни 1938 Артилерийското управление изпратило в НИАП писмо в което се казвало ,,В близко време тази система няма да бъде ремонтирана. Тя остава на разпореждане на НИАП, който трябва да я приведе в състояние за дългосрочно съхранение,,.
За ВМФ завод ,,Болшевик,, изготвил втори образец Б-14М (М-морски ), който се изпитвал на морски полигон пред 1935/36. Той също не бил доведен до задоволително състояние.
През 1935 завод ,,Болшевик,, получил поръчка за производство на 5 прототипа, а серийното производство трябвало да се води в завод номер 92. Но не било произведено нито едно, както заради не доработената система, така и заради новите изисквания ( щит, нощен прицел и др.).
Всичко свършило с това че през октомври 1935 било решено да се проектира ново оръдие на базата на Б-14.
Главните аргументи против приемането на въоръжение на Б-14 били
1 Ненадежност на хидропневматическия дотиквач
2 Неудовлетворително разполагане на дотиквача което изключва ръчно зареждане при големи на възвишение
3 Липсата на щит
4 В конструкцията на оръдието не е предвидена възможност за стрелба с някой типове снаряди
Описание на конструкцията
Затвор клиновиден, хоризонтален. Полуавтоматика от пневматичен тип. Дотиквач хидропневматичен работи за сметка на енергията на отката. Приводните механизми за вертикално и хоризонтално насочване работят ръчно. Подемният механизъм има един зъбчат сектор. Накатник хидропневматичен. Лафет от тумбов тип.


РЕКЛАМА:

***

ВТОРО ОРЪДИЕ

Разработката на 100мм ,,стратосферно,, оръдие Л-6 започнало през 1934 в КБ (Конструкторско Бюро) на Кировския завод под ръководството на Маханов. Инициативата за неговото проектиране принадлежи на същия Маханов (писмо номер 1997 от 20 ноември 1934). Първоначално се мислело да се създаде подобие на 76,2 мм универсално оръдие Л-3 с начална скорост 750м/с. Оръдието трябвало да има механизъм за автоматично зареждане, състоящ се от пружинен прибойник, магазин с четири снаряда и механизъм за подаване на снарядите от магазина в камерата. Работата на механизма трябвало да става за сметка на силата на отката. На 9 април 1935 Артилерийското управление утвърдило тактико-техническите изисквания за 100мм оръдие на Кировския завод с тегло на снаряда 15,6 кг, начална скорост на снаряда 820м/с и далекобойност 15 км. В последствие на 14 юни 1935 изискването за началната скорост на снаряда била изменена на 900м/с.
Опитния образец на оръдието Л-6 бил произведен в Кировския завод и предаден на НИАП през октомври 1937г. Първата стрелба била проведена на 19 октомври 1937г. Извършени били 6 изстрела с цел изпробване на системата и подбор на заряди. Зареждането било ръчно, а затвора работел без полуавтоматика. Стрелбата била прекратена заради заяждане на буфера на полуавтоматиката и поради това затвора отказал да работи.
След отстраняване на неизправността стрелбите били възобновени на 20 октомври 1937. В техния ход бил определен нормален заряд от 5,8 кг за начална скорост на снаряда 905-913 м/с и налягане на барутните газове в цевта около 3000кг/см2. При стрелба на 10 юни 1938г. отказал да работи буфера на клина на затвора, появили се проблеми и с дотиквача.
С това изпитанията били прекратени а системата била върната на завода за доработка.
Всичко в хода на заводските изпитания на НИАП били извършени 86 изстрела (от тях 69 с нормален заряд и 17 с намален). С усилен заряд изпитания не били извършвани.
След доработката на 12 август 1938 опитния образец на Л-6 бил предаден на НИЗАП (научно изследователски зенитно артилерийски полигон). При това било решено полигонните изпитания да се съвместят с приемните. За изпитване били предвидени две цеви с дължина 25 и 30 калибъра. Изпитанията се провели от 15 август до 2 ноември 1938. На 29 ноември 1938 при подновените изпитания на тринайсетия изстрел при стрелба с усилен заряд и налягане на барутните газове в канала на цевта 3300кг/см2 се скъсал казенника и двама души били ранени. Скоростта на наводката с електро двигател била подем 1550, спуск 1813, при ръчна наводка подем 120 ,спускане 312.Пробегът бил ограничен до 239км поради зацепване на колелата и невъзможност за по нататъшно придвижване.
За Л-6 бил подбран заряд с тегло 5,6 кг марка 100/50 за снаряди чертеж 2-1676, тегло на патрона 15,6 кг, начална скорост 902м/с и налягане в канала 2675 кг/см2. Общото тегло на снаряда било 32кг.

Всичко в НИЗАП били извършени от 1 септември до 21 декември 1938г 245 изстрела , а преди това имало извършени още 81 изстрела.
Съгласно отчета на НИЗАП от 21 декември 1938 Л-6 не издържал полигонните изпитания.
Отбелязани били следните недостатъци:
1. Неудовлетворителна здравина на казенника
2. Малка живучест на ствола, 150 изстрела при начална скорост 900м/с за ствола с дължина 25 калибъра, а живучеста на втория ствол с дължина 30 калибъра при начална скорост 810м/с 350-400 изстрела. При първия ствол било отбелязано че изстрелите са извършвани с нитроглицеринов прах с който е твърде агресивен към метала и ако се премине на друг тип взривно вещество живучеста на ствола ще се подобри.
3. Полуавтоматиката не е отработена и дава засечки в 25-31% от изстрелите.
4. Механизъма за зареждане се състои от подаващ механизъм (лоток) и дотиквач. Лотокът от първите 79 изстрела дал 29 отказа но след доработка работел безотказно. Дотиквача бил от инерционен тип, но практически по инерция той не работел, за извеждане трябвало да се дръпне с 1263мм, при по малка дължина на отката не се извеждал. Дотиквача работел неудовлетворително и заради твърде силния откат който повреждал със силните си удари негови детайли.
5. Неудовлетворително работел уравновесяващия механизъм
6. Усилията на маховика за хоризонтална наводка (насочване) достигал до 65кг вместо нормалните 5 кг)
7. При привеждане в бойно положение долният станок се спуска на 295мм
8. Няма прицел за право мерене
9. Ходовата част е слаба за такава система
10. Ширината на хода от 3 м е твърде голяма
11. Привеждането на системата от бойно в походно положение със силите на един разчет е практически невъзможно
12. Такава система на две колела е твърде зависима от състоянието на пътя
Стрелба по въздушен ръкав не е водена, тъй като не е постигната удовлетворителна скорострелност.
Артилерийското управление с писмо номер 22924 от 2 февруари 1939 предлага на Кировския завод да доработи Л-6 и към 1 август 1939 да изготви опитна серия от четири оръдия. Освен това да доработи и отремонтира повредения опитен екземпляр още към 1 април 1939г.

От 11 до 16 ноември 1939 в АНИОП се провели малки контролни изпитания на четирите оръдия Л-6. Стрелбата се водела със снаряди чертеж 233 и чертеж 1081. Всички снаряди били с тегло 15,5 кг. В хода на изпитанията не успели да установят нормален заряд за начална скорокт 850 м/с и налягане на барутните газове в канала на цевта 2400м/с2. Поради това се наложило да се спрат на снаряд със заряд 5,17 кг, даващ начална скорост 853м/с и налягане 2640кг/см2. Този заряд бил приет като усилен и впоследствие с него се провеждали полигонните изпитания.
При заряд 5,17 кг дължината на отката била 1090мм при ъгъл на възвишение 45 и 1430мм при ъгъл 30.
Времето за откат било 2 секунди което било прието за нормално.
При оръдие номер 5 откатните механизми действали лошо и дължината на отката била 1450-1500 мм при ъгъл на възвишение 45 градуса поради което това оръдие било снето от изпитания.
При другите оръдия лошо работела автоматиката. След изстрел често автоматично не се отварял затвора.
Заключението на АНИОП за опитната серия Л-6.
,, Недостатъчна подвижност на станините, противооткатните устройства са прикачени към люлката и снемането им е свързано с разглобяване на всички движещи се части. Ширината на хода е 3060 мм докато ширината на железопътните линии е 3000мм.
На 21 и 22 ноември 1939 в АНИОП бил проведен повторен отстрел на оръдия номер 3 и 5. От 28 май до 15 юли 1940 в НИЗАП се провели допълнителни изпитания. Били извършени 72 изтрела. Стрелбата била със снаряди чертеж 2975 с тегло 15,6 кг и заряд 5,04 кг с взривател Т-5. Началната скорост била 840 м/с и налягане в канала 2568кг/см2.
Основните изводи на комисията били че оръдието Л-6 не е издържало изпитанията и не се препоръчва за приемане на въоръжение.
Опитната серия изпитвана от май 1940 имала следните разлики с образеца изпитван през 1938.
1. Ствола имал по дълбоки нарези
2. Теглото на октатдаващите части било намалено с 200 кг
3. Подобрен бил механизма на зареждане. Поставен бил пневматичен дотиквач, а не пружинен.
4. Горния станок бил заварен а не сглобен.
5. Били поставени нови развръщащи механизми.
6. Колелетата били четири.
7. Поставено било ново подресорно окачване
Дотиквача работел удовлетворително. На предишните изпитания неудовлетворително работели уравновесяващи механизми, сега тяхната работа е удовлетворявала. Увеличеният брой колела довел до увеличаване на теглото с два тона. По рано веднага след заемането на позиция и придвижването на долният станк веднага се разгъвали станините и цевта се вдигала максимално. Сега колелата пречели на пълното разгъване на станините и подема ставал на няколко пъти с вдигането на колелата.

Недостатъци:
1. Неудобно разположение на механизма за насочване.
2. Системата не била пригодена за стрелба с право мерене.
3. Твърде голяма площ на хода.
4. Снемането на противооткатното устройство е свързано с разглобяване на всички движещи се части.

Устройство на установката
Стволът се състои от свободни тръби, кожух и казеник. Затворът е вертикален клиновиден. Полуавтоматиката е от механичен тип. Дотиквача в образец1937 е пружинен, а в обр. 1939 пневматичен. Дължината на отката е от 850 до 1700мм. Люлката и противооткатното устройство образуват един общ агрегат. Цапфите около люлката се явяват едновременно клапани на кутията на противооткатното устройство. Спирачката на отката и накатника представляват едно общо цяло. Противооткатното устройство е пълно с глицеринова смес – 32 литра. Цапфите са разположени на една плоскост с оста на канала. Уравновесяващият механизъм е пружинен. Лафета се състои от горен и долен станок. Долния станок се опира на три опори, които при стрелба се усилват с четвърта, разположена под центъра на системата. За преминаване в походно положение две от станините се вдигат заедно, а третата се прибира.
Вдигането и спускането на станините се осъществява с хидропневматично устройство. При образец 1937 оръдието е двуколесно, а при обр.1939 четириколесно. Подресорното окачване е пружинно. В бойно положение колелата се вдигат с помощта на електро двигател. Електричеството се получава от електростанция ТЕС-1 мощност 30 КВ, напрежение 220 волта.
Електродвигателя за вертикална наводка(насочване) е асинхронен с мощност 2,2квт, 1420об/мин.
Електродвигателя за движението на станините е асинхронен с мощност 2,2квт, 1420 об/мин. Те са два -по един на всяка станина. По такъв начин е електрифицирана и хоризонталната наводка.
За укомплектоване на батареята Л-6 е нужна и една компресорна станция АКС-2 с производителност 50 м3/час с налягане 150 атмосфери, разположена на автомобилен прицел.


Европейска нощ на учените 2022 г.: