Летящият старт (1901-1910)

Лъчева терапия през 1901 г.

Медицинските грижи през ХІХ век представляват една любопитна смесица от наука, домашни лекарства и шарлатанство. Много от основните елементи на съвременната медицина, като специализирани болници, лекарско образование и сертифициране, както и обширни медицински изследвания все още не съществуват. В началото на ХХ в. обаче както публичните, така и частните институции започват да се застъпват за практики, предназначени да подобрят общественото здраве. Много университети повишават стандартите си за прием в медицински училища, за да гарантират, че само най-квалифицираните студенти ще завършват като лекари. Също така, ваксинациите започват все повече да се използват като средство за спиране на много болести, измъчващи хората от край време.

Векът започва много обещаващо за медицината, след като първата Нобелова награда за физиология или медицина от 1901 г. отива при Емил фон Беринг – учен, лекар, спасител на много детски животи и един от най-големите умове в историята на човечеството. Неговите проучвания в областта на серумната терапия и по-специално в приложението ѝ при лечението на дифтерита, отварят нов път в развитието на медицинската наука и осигуряват на лекарите средство за предотвратяване на страданието и смъртта.
Неговият метод е терапията с плазма и със серум, като целта е да се подадат антитела на пациента срещу съответния болестотворен причинител. Тогава те са получавани от животни, като се оказва, че конете са много подходящи за целта. 

Беринг несучайно е наречен “спасителят на децата” заради това свое голямо откритие, тъй като допреди това от тази болест са умирали страшно много деца, тъй като медицината не е разполагала практически с никакво средство против нея. По-късно той се превръща и в “спасителя на войниците” с неговата терапия срещу тетанус, която спасява животите и на много войници през Първата световна война и му донася железен кръст за храброст, въпреки че по това време не е бил военен.

Разбира се той не работи сам и не измисля от нулата всичко това, а както обикновено знанието се натрупва с времето и колективната работа на много учени. Той работи в института на Роберт Кох, а за успеха на въпросната терапия със серум и с плазма от решителна важност е включването в работата и на Паул Ерлих, който помага да бъдат проучени наистина високо ефективни серуми, да бъде околичествено и стандартизирано съдържанието в тях за да има лечебен ефект. На практика дотогава това е било единственото възможно лечение до откриването на антибиотиците.

Емил фон Беринг.

Въобще през първото десетилетие доста усилено се работи в областта на имунологията и освен тази първа награда в областта на имунотерапията, след това през 1908 г. са наградени Паул Ерлих и Иля Мечников за работата им върху основите на клетъчния и хуморалния имунен отговор, които са актуални и до днес. Освен това Иля Мечников се занимава и с проблемите на стареенето, въвежда термина геронтология, изследва чревния микробиом и излага хипотези за това, че процеси на автоинтоксикация са причината за настъпването на старостта.

Паул Ерлих пък се специализира първоначално в техники за оцветяване на тъканите и работа с различни химически съединения за постигане на тази цел. Това му помага впоследствие да приложи такъв похват за оцветяване на туберкулозата. Неговият метод след това е доразвит от Цил-Нилсен и реално е същият, който и днес се използва, включително за оцветяването по Грам (Грам положителни и Грам отрицателни бактерии). Той също така успява да разграничи в общи линии различните видове кръвни клетки, с което има много сериозен принос и в хематологията. Но най-революционен е приносът му в химиотерапията, тип лечение каквото допреди него реално не съществува. Още през 1906 г. Ерлих предвижда, че един ден химиците ще създават молекули, унищожаващи болестотворните за организма агенти, но няма да засягат здравите клетки и тъкани.

В тези години се откриват причинителите на много от тежките заболявания, които отдавна са измъчвали човечеството, какъвто е бил сифилисът, което от своя страна дава поле за развитието на различни методи за диагностика и лечение. След като вече е идентифициран причинителят на сифилиса, Паул Ерлих се впуска енергично в търсенето на лечение и за него, като за целта успешно прилага откритото през 1910 г. лекарство салварзан. 

Пол Ерлих в работния си кабинет.

Роберт Кох е друго голямо име в науката, от фракцията учени, които още от края на ХІХ в. за първи път създават и впоследствие доказват концепцията, че голяма част от инфекциозните заболявания се причиняват от микроскопични живи микроорганизми. Първото негово голямо откритие, което показва на света, че се е родил един нов невероятен ум, е установяването на причинителите на антракса и проучването на неговата структура, доказвайки, че тези бактерии могат да образуват спори и да оцеляват дълго време в “спящо” състояние. Това е голям пробив, тъй като за първи път е установена причинно-следствена връзка между конкретен микроорганизъм и конкретно заболяване.

Освен това той има и много голям принос в развитието на техниките за боравене с микроскоп и изследване на бактерии. Кох е първият, който започва да прави микрофотографии на това, което наблюдава, оттогава е и първата фотография на антраксния причинител – Bacillus anthracis. Той получава и т.нар. чиста култура – изолиране на една бактериална клетка, причинител на заболяването и нейните потомци. 

През 1905 г. Роберт Кох взима Нобелова награда за откриването на причинителя на туберкулозата, която от хилядолетия мори човечеството. По онова време се смята, че тази болест е наследствено заболяване, но той успява да докаже, че причинителят ѝ е Mycobacterium tuberculosis. Работейки върху тези микроорганизми той получава екстракт – т.нар. туберколин, с идеята да го използва за лечение. В тази насока опитите се провалят, тъй като туберколинът отключва много тежки реакции на свръхчувствителност. Но по-късно той е използван в диагностичните тестове в резултат, на което се разработват методи за диагностика и се открива отслабения щам на причинителя, с който впоследствие е създадена БЦЖ ваксината.

Изображение на пациент с туберкулоза.

Друг голям пробив на Роберт Кох е, че той прави връзка между холерата и холерния вибрион, тоест открива причинителя и на тази страшна болест. До тогава холерата предизвиква цели седем големи пандемии, първоначално предимно в Азия. Затова Кох заминава за Индия, където прави аутопсии на около сто души, починали от холера, у които открива въпросните бактерии, причиняващи болестта. Същите бактерии той открива и във водоизточниците, което го навежда на мисълта за връзката между тях и заразата. Оттогава към чистотата и качеството на водата започва да се гледа с доста по-голямо внимание отколкото преди това.

Кох предприема и една експедиция до Африка, където създава център, който е посещаван, от близо 1000 души на ден, за лечение на сънна болест, чрез атоксил  – вещество съдържащо арсенови съединения.

През 1902 г. Нобеловата награда отива при Роланд Рос за неговите проучвания върху друго тежко заболяване – маларията, за която се счита, че е довела дори до упадъка на някои империи. Той доказва, че заразените птици и хора могат да заразят комари, както и открива маларийния причинител в стомашно-чревната система на комара. Понеже същевременно Рос е и математик, той прави математически модели за да изучи епидемиологията на маларията, а впоследствие издава цели книги с инструкции за предпазване от заразяване с нея.
За проучването на маларията допринася много и италианският лекар и зоолог Джовани Граси, който установява, че само женските комари от вида Anopheles могат да предадат заразата.

Нилс Финсен пък взима наградата през 1903 г. за приноса си в лечението на различни болести и специално на кожната туберкулоза, чрез концентрирано светлинно лъчение, с което открива нов път за медицинската наука, какъвто е фототерапията. 

Четири години по-късно Алфонс Лаверан става лауреат, заради това, че успява да докаже способността на протозоите (миниатюрни паразити) да предизвикват заболявания и че маларийният плазмодий предизвиква малария, а трипанозомата може да предизвика сънна болест. 

Доста интересни постижения се правят и в областта на физиологията. През 1904 г. е награден Иван Павлов за неговите проучвания върху храносмилателната система. През 1906 г. Камило Голджи и Сантяго Рамон и Кахал взимат награда за проучвания върху структурата на нервната система. На Голджи е кръстен и апаратът в клетката, който е от особена важност за транспорта и метаболизма в нея. А през 1909 г. наградата отива при Кохер, за проучвания върху физиологията, патологията и хирургията на щитовидната жлеза. 

В самият край на десетилетието се случва още едно знаменателно събитие – д-р Пейтън Раус за първи път доказва връзката между вируси от една страна и рак от друга. За това му е присъдена Нобелова награда чак през 1966 г., но дотогава е все още жив и успява да я получи лично. Той изследва тумор при кокошките (сарком) – раздробява го, стрива го с пясък, след това го прекарва през сито, което да задържи клетките за да изтече само безклетъчна течност. След което инжектира безклетъчния филтрат на здрава кокошка, която също развива рак и оттам той извежда хипотезата, че ракът може да се предава от вирус, сега известен като саркомен вирус на Раус.

Първите десет години на науката през ХХ в. тръгват с един невероятен полет на духа в областта на имунологията, микробиологията, физиологията и химиотерапията. Тогава се случват събития, които белязват цялата история на медицината. Революционните открития протичат като свързана верига едно след друго и като плод на общия труд на хиляди учени; при това се случват въпреки, че в тези времена е било доста трудно да се налагат такива идеи.

За да успее Ерлих да докаже, че могат да се използват химически съединения за лечение, реално полага огромни усилия в тази борба, понеже за тогавашните научни среди подобно нещо се възприема като много скандална и еретична мисъл, докато днес това вече е реалност и ежедневие.

Статията е съставена въз основа на видео поредицата на Българска Наука с проф. Радостина Александрова “История на медицината”.

Текст: Радослав Тодоров

Източници на изображенията:

https://canva.com
https://www.nobelprize.org/
wikimedia.org
wikipedia.org
https://www.akg-images.co.uk/
https://www.rki.de/

Със съдействието на проект Science+

Книга „История на медицината на 20 век.“ (безплатно в PDF)

-50% на Абонамента (Годишен и Вечен) | Най-голямото намаление на БГ Наука за 2024 г.