Направи дарение на училище!

Статията е съставена въз основа на епизод от видео поредицата на Българска Наука с проф. Радостина Александрова “История на медицината през ХХ век”.

Текст: Радослав Тодоров

Петдесетте години на миналия век се характеризират с голям бум в областта на вирусологията. Осъществяват се пробиви в борбата с отдавнашни смъртоносни болести, като туберкулозата, полиомиелитът и жълтата треска. Същевременно са направени много открития в областта на биохимията – учените продължават да търсят отговори на въпросите си за това какво точно се случва в клетките. Също така една от ключовите страни на имунния отговор на нашата имунна система става ясна отново през тези десет години.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Макс Тейлър е ученият, който успява да даде безценни познания на света за жълтата треска и най-вече за това как можем да се борим с нея. Поради което той е удостоен с първата Нобелова награда за физиология или медицина през това десетилетие в 1951 г.
Тейлър доказва, че жълтата треска се причинява от вирус, а не от бактерии, както допреди това се е смятало. Той установява, че този вирус може да засяга и мишки, с което е постигнат голям напредък, тъй като до този момент модел за изучаване на жълтата треска, съответно и за търсене на подходи за нейната профилактика и лечение, са били само маймуните, които са основният резервоар на това заболяване. Едно начинание, което е изключително скъпо и бавно точно с тези по-трудно достъпни животни, докато откритието, че за целта могат да бъдат използвани и лабораторни мишки, дава решителна крачка напред в проучванията. 

Тейлър работи не само в областта на жълтата треска, но също и върху треската денга, и японският енцефалит, които са сериозни заболявания с доста висока смъртност. Той открива едно вирусно заболяване при мишките, доста наподобяващо полиомиелита, което предизвиква сериозно увреждане на мозъка и също може да се ползва като модел в биологията.
Най-същественото му откритие е, че когато той пасира вируса на жълтата треска множество пъти през мишки и после заразява макаци с него, на практика по този начин ги имунизира от болестта, т.е. предизвиква имунен отговор у тях. Това всъщност е, което отваря вратата към ваксината, въпреки че тя е получена в кокоши ембриони.

Южноафриканският вирусолог Макс Тейлър, който създава ваксината против жълта треска.

През 1952 г. Нобеловата награда е присъдена на Селман Ваксман за поредната стъпка в борбата с инфекциозните заболявания, която се изразява в откриването на стрептомицина. Това се явява вторият открит антибиотик, но първият ефективен срещу туберкулозата.
Ваксман работи с микроорганизми в почвата, негов интерес са актиномицетите и той открива серия от биологично активни вещества, които се отделят от тези актиномицети. Това са вещества, които са вредни и убийствени за патогенни за нас микроорганизми. Ваксман ги нарича антибиотици.

С половината от средствата, които печели от своите патенти, Ваксман прави дарение, с което е основана фондация, основан е и институт по микробиология, а на негово име има и награда.
Наред със стрептомицина през 50-те години се появяват и изониазидът, рифампицинът, които също са много сериозни оръжия срещу туберкулозата и дават възможност да се постигне обрат в борбата с нея.

През 1953 г. Нобеловата награда е споделена от двама биохимици – Ханс Кребс и Фриц Липман. Кребс открива орнитиновия цикъл, или начинът по който организмът успява да обезвреди амоняка и да го изхвърли под формата на урея. Пет години след това си откритие той открива и т. нар. Цикъл на Кребс, който представлява последната стъпка от разграждането на въглехидратите, белтъците и мазнините.
Липман открива и успява да изолира в чист вид съединението коензим А, което помага да се използва енергията, включена в т. нар. аденозинтрифосфат, който спада към групата на високоенергетичните съединения. Това е вълшебната молекула, която ни помага да се възползваме по най-добрия начин от включената в аденозинтрифосфата енергия.

Цикъл на Кребс.

Отново открития за света на вирусите стават повод за награждаването на трима учени през 1954 г. за откритието им, че вирусът на полиомиелита може да расте в култури от различни тъкани. Това са Джон Ендерс, Томас Уелър и Фредерик Робинс. Те правят опит да култивират вируса не само на полиомиелита, но и този на заушката и на варицелата.
Полиомиелитът, известен и като детски паралич, е доста сериозно инфекциозно заболяване, което лесно се разпространява, включително и по въздушно-капков и по фекално-орален път. 

Характерно за този вирус е, че повечето хора дори не разбират, че го имат, но при 1 на 200 от заразените той може да порази нервната система и да се стигне до парализа, предимно на долните крайници. А при 10-15% от заразените настъпва смърт поради това, че се блокират мускулите, които ни помагат да дишаме.
Ендерс, Уелър и Робинс успяват да култивират вируса в ембрионални клетки, което е един изключително голям успех за тези години, особено при положение, че тогава не са разполагали с условията и апаратурата за стерилна работа (ламинарни боксове), с които днес разполагаме.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 165 на списанието.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!