Направи дарение на училище!

Как започнахме да лекуваме диабет, сифилис, тиф и да преливаме кръв (1921-1930)

(Статията е от новия брой 155 на списание Българска Наука)

Разбери повече за БГ Наука:

***

Светът вече е надмогнал и оставил зад гърба си пораженията от Първата световна война и голямата грипна пандемия, но с това предизвикателствата пред медицината и нейното развитие не спират. Новото десетилетие дава на света инсулина, витамините, електрокардиограмата и редица други важни открития в областта на биохимията и физиологията. Разбира се всички тези постижения не са направени отведнъж, а благодарение на дългогодишния труд на хиляди учени. До повечето велики открития се стига след продължителни поредици от експерименти и анализи докато те бъдат признати и въведени в употреба. Показателно за това е и обстоятелството, че Нобеловите награди обикновено се присъждат години, а понякога и десетилетия, по-късно след дадено откритие, но въпреки всичко работата на учените продължава с пълна пара.

През 1921 г. Нобелова награда за физиология или медицина не е присъдена, но затова пък през 1922 г. се присъжда на двама души едновременно. Единият е Арчибалд Хил, който е награден за проучванията си върху способността на мускулите да образуват топлина. А другият е Ото Майерхоф, който е награден за изучаването на връзката между консумацията на кислород и метаболизма на млечната киселина в мускулите. С труда на тези хора биохимията прави сериозна стъпка напред, а проучванията им ще дадат платформа на изследвания и големи открития и за в бъдеще по въпроси като това откъде клетката се снабдява с енергия, как си я осигурява, как протичат метаболитните вериги и др.

Арчибалд Хил се занимава и със сериозна социална дейност, като през 1933 г. учредява съюз за академична взаимопомощ. До началото на Втората световна война тази организация помага на общо 900 учени да бъдат изтеглени от Нацистка Германия и да се спасят. Сред тях има 18 нобелови лауреати, така че дори само това дело на Хил е един огромен принос за науката.

През следващата 1923 г. наградата е споделена от Фредерик Бантинг и Джон Маклауд за откриването на инсулина – едно наистина епохално откритие, което дава възможност на човечеството за ефективна борба против диабета. Това е едно заболяване, описано още от дълбока древност и довело до смъртта на страшно много хора през вековете. Едва през ХІХ век на науката става известно, че умиращите от диабет хора, имат увреден панкреас и проучванията се насочват натам. През 1920 г. Бантинг, Маклауд и техните асистенти започват лабораторни експерименти с кучета и техния панкреас, а по-късно и с говеда, докато стигнат до заключението, че течен екстракт от този орган помага против диабет. За първи път те инжектират такъв екстракт на болно от диабет дете през 1922 г., точно преди 100 години и експериментът се оказва успешен. Само че впоследствие момчето дава странична реакция, тъй като екстрактът е от животно и все пак има известна несъвместимост между различните видове организми. През следващите 12 дни асистентът на Маклауд – Джеймс Колип работи денонощно, докато подобри екстракта от говежди панкреас, и инжектира втора доза, която този път не дава никакви странични ефекти. 

По идея на Маклауд полученото вещество е наречено инсулин, новината за него се разпространява изключително бързо по целия свят и тогава това е прието от обществеността почти като чудо, тъй като е откритие, което започва да спасява животите на милиони хора дори и до днес.

Друго значимо събитие от това време е връчването на Нобеловата награда през 1924 г. за откриването на електрокардиографа и въвеждането на електрокардиограмата от Вилем Ейнтховен. Първоначално той се занимава с електрофизиология и установява, че сърцето има електрофизиологически свойства, които могат да бъдат регистрирани. Захваща се да работи с живачен капилярен уред, с какъвто вече е бил постигнат известен напредък в областта още в края на ХІХ в., като с помощта на математически анализи той успява да усъвършенства образа, който се получава. След това Ейнтховен конструира струнен галванометър, с чиято помощ се прави електрокардиограма с вече достатъчно добро изображение.

Стигаме до датския лекар Йохан Фибигер, който се интересува от канцерогенезата – развитието на рака от момента, в който се появи през целия процес на разрастването, както и от туберкулоза. Когато по време на своите експерименти инфектира с туберкулоза плъхове, той забелязва в стомасите на някои от тях туморни разраствания, в които открива паразит – Spiroptera carcinoma, попаднал там през хлебарки, давани като храна на плъховете. Именно за откритието, че спироптера предизвиква тумори у животни, той получава Нобелова награда през 1926 г. Фибигер открива също така, че каменовъгленият катран има отношение към рака и че за да се стигне до това заболяване, трябва да има комплекс от външни фактори, но трябва и да има някакво предразположение, според него – наследствено. По-късно се установява, че това всъщност не е точно туморно образувание, а разрастване вследствие на възпалителна реакция срещу паразити, но все пак иновативните методи на Фибигер действат стимулиращо за много учени по целия свят за други бъдещи открития.

През 1927 г. наградата отива при Юлиус Вагнер фон Яурег, който въвежда терапевтичен подход при лечение на сифилис да се използва малария. Идеята е, че маларията води до силно повишаване на температурата, а спирохетната бактерия, причиняваща сифилис, е доста чувствителна към температурни аномалии.

Това остава стандартният метод за лечение на тази болест до въвеждането на пеницилина през 40-те години на века. Така че този подход е посрещнат с бурно одобрение от цялата тогавашна медицинска общност, използван е за лечение на различни форми на сифилис, а също така е прилаган и при шизофрения. Общо взето с това се полагат основите на пиротерапията, при която повишаването на температурата се използва като защитна реакция срещу различни причинители на болести, тъй като повечето вируси са адаптирани към нормалната телесна температура от около 37°С.

Освен това Яурег работи върху проблемите на инфекциозните психози, изучава наследствеността при психичните заболявания, а също така работи интензивно и в областта на съдебната медицина, където получава диплома по право заради огромния си принос в областта. 

Друг негов принос са проучванията му върху кретенизма (или т. нар. олигофрения), който той свързва с щитовидната жлеза и препоръчва третиране с йод. Тази жлеза произвежда хормони, които са много важни за нашия метаболизъм и нашето развитие, но на нея ѝ е нужен йод за да може да ги произведе. Недостигът на йод в щитовидната жлеза, при майката и при детето, води до забавяне в умственото развитие, а също така и в растежа и физическото развитие.
В резултат на тези полезни открития през 1923 г. австрийското правителство започва да налага и стимулира производството на йодирана сол за медицински цели.

Френският бактериолог Шарл Никол е още една интересна личност от тази епоха, който получава своята Нобелова награда през 1928 г. Той успява да отговори на един въпрос, който отдавна мъчи медицинската общност, а именно как се предава петнистият тиф от човек на човек. Шарл Никол установява, че предаването на това инфекциозно заболяване става чрез дрешните въшки, които се инфектират ухапвайки болен човек и след това се прехвърлят на здрав.

Петнистият тиф е заболяване, което преследва човечеството от дълбока древност, описано е още през Пелопонеските войни, за които говори Тукидид. По време на война тази болест се разпространява изключително бързо, а някои нейни форми могат да причинят смъртта на човек в рамките на два-три дни, като смъртността стига от 30% до 70%.

Когато Никол открива, че причината за заразяването са въшките, това дава много мощно средство за борбата против болестта, като пациентите вече са постригвани, къпани и преобличани при приема си в болницата, а след като по този начин са отстранени въшките, спира и разпространението на заболяването.
Същевременно Никол оглавява филиала на института Пастьор в Тунис, където създава една много силна лаборатория по тропическа медицина, в която прави доста открития и извън областта на петнистия тиф. Той е изучава лайшманиозата, която също е едно доста сериозно заболяване в тропическите страни; открива причинителя на токсоплазмозата – т. нар. Toxoplasma gondii. 

Шарл Никол в работна обстановка.

Големите имена, отговорни за откритието на редица нови витамини през това десетилетие са Кристиан Ейкман и сър Фредерик Хопкинс, които си поделят Нобеловата награда през 1929 г..
В края на ХІХ в. Ейкман е изпратен на остров Ява с мисията да разбере какво стои зад болестта бери-бери. Това е една полиневропатия с доста интересна клинична картина, започваща от пръстите на краката с изтръпване и болки, но впоследствие може да засегне жизненоважни системи и дори може да бъде смъртоносна. Ейкман предполага, че става дума за някакъв инфекциозен причинител, но се оказва, че когато храни пилетата, с които работи, с излющен ориз, те проявяват подобни белези на бери-бери като при човека, а когато им дава неолющен ориз такива белези при тях няма. Първоначалните подозрения на Ейкман са, че при излющването на ориза се намесва някакъв токсин, предизвикващ заболяването. Един от неговите сътрудници обаче му подхвърля, че може да е точно обратното – може би в обвивката на ориза има нещо, което да предпазва от болестта. Оказва се, че въпросното спасително нещо в обвивката е витаминът В1, който предпазва от коварната болест бери-бери.
С това свое голямо откритие Ейкман стимулира много съвременни учени да търсят обяснение за явления, които нямат отговор към момента, с подобни на неговите подходи.

Другият нобелист Фредерик Хопкинс се занимава с аналитична химия като студент и намира метод, чрез който може да се определи количеството на пикочната киселина в урината. Иначе той основно се занимава с белтъци, успява да изолира триптофана и да докаже, че има едни аминокиселини, които са по-важни от другите, т. е. че в белтъците има аминокиселини, които са абсолютно незаменими.
Хопкинс работи с мишки, като ги храни с нишесте, богато на въглехидрати, мазнини и белтъци, но се оказва, че въпреки това те залиняват след известно време. В момента, в който им дава малко количество мляко проблемът се решава от само себе си. Така става ясно, че е нужно още нещо и това са въпросните витамини.

Хопкинс има сериозни постижения и в областта на биохимията и изучаването на метаболизма. Неговото становище по големия въпрос на времето – откъде клетката успява да си осигури енергия е, че това е низ от обикновени, малки реакции, свързани помежду си, окислителни и редукционни. Установява, че ако мускула е претоварен, в него може да се появи млечна киселина. С тези свои проучвания всъщност той дава тласък на изследванията на Арчибалд Хил и Ото Майерхоф.

Последният голям откривател на десетилетието е австрийският лекар Карл Ландщайнер, който е награден през 1930 г. за това, че установява съществуването на кръвните групи и той е този, който ги наименува А, В и 0. В началото хората смятат, че това няма кой знае какво значение, но когато идва Първата световна война, се оказва, че тези знания са много важни. Особено когато се открива, че натриевият цитрат има антикоагулантна функция, което дава възможност кръвта да се съхранява известно време.

По-късно през 1940 г. Ландщайнер открива и резус плюс и резус минус фактора при кръвта на различните хора. А още в своята нобелова реч той изказва пророческото предположение, че най-вероятно така както определени фактори определят съвместимостта при кръвопреливането, така по подобен начин има фактори, които сигурно определят съвместимостта и при трансплантациите. 

Откритията му са революционни, тъй като опити за неуспешно кръвопреливане се правят още от ХVІІ век в Европа и допреди Ландщайнер не е било известно защо така се получава и въобще как може успешно да се прелива кръв и да се спасяват човешки животи.

Статията е съставена въз основа на видео поредицата на Българска Наука с проф. Радостина Александрова “История на медицината през ХХ век”.

Текст: Радослав Тодоров

Източници на изображенията:
canva.com
https://onlinelibrary.wiley.com/
https://www.europeana.eu/
https://encyclopedia.1914-1918-online.net/
https://encyclopedia.1914-1918-online.net/article/hospitals
commons.wikimedia.org
wikimedia.org
https://unsplash.com

Ако статията ти е харесала, в новият Брой 155 на списанието, можеш да прочетеш много други като нея.

Подаряваме ти първите 40 страници от брой 155 тук>>

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!